Светът в теб16 май 2024

Вечната скръб и сълзи ви вкарват в самосъжаление и ви отдалечават от любовта

Кришнамурти: Страданието не е твое, защото всички около теб страдат

Снимка: Wikimedia Commons

И така: любовта няма нищо общо с ревността.

Любовта няма нищо общо с омразата.

Където има омраза, безпокойство и така нататък, любовта не може да съществува. Като знаете това, можете да си зададете сами на себе си въпроса дали изобщо обичате някого?

Може ли любовта да съществува там, където има скръб и недоволство?

Повечето от нас преживяват тъга по различни поводи. Неуспех на изпит, (Боже, какви сме само – неуспех на изпит...), неуспех в бизнеса или в политиката, или в отношенията ви със съпругата ви, или във връзката с вашия гуру. Когато се чувствате неуспешни – вие сте депресирани, вие сте скръбни.

Или сте тъжни, защото живеете в малко селце, не знаете да четете и пишете. Не знаете как се кара кола, нямате баня, гореща вана, носите само една мръсна препаска...Минали сме през всичко това. Нали? И вече сте доста по-заможни. Но още има хора, които живеят точно по този начин.

Да видим човека с определена позиция в бизнеса и обществото, той е високо стъпало на стълбицата. Той също страда, защото има още няколко стъпала за изкачване.

Така че всички на тази земя, всички – от най-бедните до най-богатите, от най-могъщия човек до най-немощния – всички страдат. Ето защо страданието не е твое, защото всички около теб страдат.

Синът на една жена умира. Това е трагедия, да. Тя плаче неутешимо: „О, боже, загубих сина си“ и това се превръща във вечна скръб. Тя плаче всеки път, когато види малко момче или малко момиче. И непрекъснато преминава през болката, самотата и скръбта.

Замисляме ли се някога, скръбта не е моя, тя е на всички? Това не намалява скръбта – тя е там.

Но може ли тази мъка да свърши?

Докато страдам, защото загубих жена си или пък защото не съм толкова велик, колкото си мислех, или имам болки в ставите, или нещо друго – винаги страдам за.

Ако има мъка, няма любов.

Моля, осъзнайте това.

Ако страдам, страдам, страдам, това е част от самосъжалението, част от моята кахърност, само аз страдам, никой друг, възвеличавам скръбта.

Моята скръб е различна от твоята скръб, сякаш моят бог е различен от твоя бог, моят гуру е по-силен от твоя гуру...

Има ли край скръбта? Или човечеството трябва да минава през този ужас цял живот?

Това трябва да свърши в един момент, иначе няма любов.

Ако проливам сълзи през цялото време, защото съм загубил единственият си син, то аз плача за себе си, защото моята представа за моя син е като за мен самия. Той представлява мен, моята приемственост, моята собственост, колкото и малка да е тя... Надявах се той да стане министър-председател, да построи по-хубава къща, да се изучи, да получава повече пари...

Всички разсъждаваме по един и същи начин, не си играйте с това.

Така, че аз страдах, страдам и ще страдам. И ти идваш и ми казваш: „Всяко човешко същество на земята страда, това не е твоето страдание, старче, ние всички го споделяме.“

Ти си жена, аз съм мъж. Но ние сме в света като едно цяло.

Когато почувстваш тази връзка, когато се чувстваш като част от човечеството, тогава се случва нещо съвсем различно. Не само на думи, не във въображението ти. Случва се осъзнаване на усещането за една огромна цялостност.

Но аз отказвам да приема такова твърдение, защото моята скръб е най-голяма. Обичам скръбта си. Щастлив съм в скръбта си и искам да се изолирам в моята скръб.

Изисква се много търпение и толерантност да убедите такъв човек, да му кажете: „Виж, не е съвсем твое това преживяване, имай малко от него, но не го обсебвай. И нека то да не те обсебва.“ Това означава да го накарате да се потапя в тъгата без самосъжаление.

И това означава, че наистина споделяте бремето на скръбта на цялото останало човечество. Ти си част от човечеството, не си отделен от него. Може да си на по-висока позиция, да имаш повече научни степени, да изкарваш по-добри пари, но си част от човечеството.

Вашето съзнание е част от човечеството. Тоест вашето съзнание съдържа всички неща, за които сте мислили, въобразявали сте си, страхували сте се и т.н. Вашето съзнание е такова и това е съзнанието на цялото човечество. Човечеството има страх, скръб, болка, безпокойство, рони сълзи, несигурно е, объркано – като всяко човешко същество на земята.

И ти си като другите.

Източник