Светът в теб24 юни 2024

Как да се освободите от навика да контролирате

Няма нищо по-страшно за ума от хаоса. Той „жадува" за предсказуемост, за да се чувства сигурен и защитен.

изображение: iStock

Птиците, родени в клетка, смятат летенето за болест, казваше Алехандро Ходоровски. Възможно ли е това да е и вашата история? Вие сте крилата красавица, но страхувате ли се да напуснете гнездото и да се издигнете?

Случвало ли ви се е да разглеждате меню и да усетите тревога докато четете предлаганите ястия, тъй като названията им нищо не ви говорят. Тези трудно произносими думи са непознати за вас. Чувствате се изкушени, но търсите нещо познато, което винаги поръчвате. Звучи ли ви познато? Има причина често да избираме познатата възможност, дори и да не ни харесва.

Умът има един алгоритъм – познато срещу непознато. Няма нищо по-страшно за ума от хаоса.

Терапевтът Мариса Пеър казва, че умът се грижи само за това да ви поддържа живи възможно най-дълго. Движи се към познатото и се отдалечава от всичко непознато. С други думи, той „жадува" за предсказуемост, за да се чувства сигурен и защитен. Това означава инстинктивно желание да контролирате всичко.

Умът е като машина за събиране на данни

Това му е работата. Всичко, което преживява, е документирано и се трупа в архивите на паметта и подсъзнанието. Умът непрекъснато трупа познания и управлява всяко действие и бездействие. На някакво ниво предсказуемостта дава сигурност на ума ви. Ето защо той не обича промяната. Може ли това да обясни защо искаме да контролираме всичко?

Според д-р Джо Диспенза, авторът на „Свръхестественият човек“, нашите обичайни модели – мисли, чувства и действия – са заложени в мозъка и тялото ни. Всяка мисъл или емоция се превръща в химически отговор в тялото. Колкото повече мислите за едни и същи неща и изпитвате едни и същи чувства, толкова повече от същите химикали произвежда тялото ви. С времето тези мисли и чувства стават обичайни (известни още като познати), защото се пристрастявате към химикалите, които произвеждат.

В момента, в който решите да се промените и пристъпите към нови мисли и действия - вие създавате дисбаланс. Новите мисли в мозъка ви вече не съответстват на старите чувства в тялото ви.

И така, подобно на човек, пристрастен към наркотици, тялото ви сигнализира за страдание на мозъка, защото той жадува за химикалите, към които е пристрастен. Тогава мозъкът ви започва да изхвърля същите стари познати мисли, което прави промяната много трудна за вас.

Как да се освободим от тази привързаност към познатото?

Не е лесно, но първо вземете решение да действате и след това го направете. Да се откажем от това, което вече не ни служи, е като да умрем за старото си аз. По думите на д-р Джо Диспенза: „След като разберем, че пресичането на реката на промяната е биологична, неврологична, химическа и дори генетична смърт на старото аз, ние имаме власт над промяната и можем да насочим погледа си към другия бряг на реката“.

Преди всичко трябва да искаме да пресечем реката. Желанието ни да стигнем до другия бряг трябва да е по-голямо от познатите ни мисли, че не сме достатъчно добри, че не заслужаваме хубави неща, че никога няма да получим това, което искаме, че животът е страдание или нещата никога не се подобряват.

Как да пуснем контрола?

По думите на Карл Юнг, докато не направите несъзнаваното съзнателно, то ще ръководи живота ви и вие ще го наричате съдба. Ето защо вътрешната работа обръща играта. Подготвяме се да изследваме най-дълбоките, най-тъмните, най-скритите части от себе си – нашите подсъзнателни мисли и чувства.

Задавайки си поредица от въпроси, ние отлепваме всички слоеве и стигаме до същността на това, което сме всъщност – истинските ние.

Освобождаването от желанието за контрол над всичко и всички може да изглежда много страшно. Но и отказът от пускането на контрола може да е още по-зловещо. Това ще ви причини несравнимо по-сериозни щети, отколкото избора на свобода от изтощаващия порив да сте вездесъщи.

Така че най-добрият начин да се отървете от всеки нежелан модел е да разберете как се е появил и защо не искате да го пуснете. Това означава да си задавате трудни въпроси, да преразглеждате спомени и да правите избори.

Ето някои от въпросите, на които трябва да си отговорите:

Имам ли желание да опитам нещо ново?
Готов ли съм да се откажа от старата история за себе си и живота си (и от болката)?
Желая ли да изпитам нови неща извън зоната си на комфорт? Готов ли съм да размахам криле и да полетя?
Как се чувствам относно фразата „не мина по план”?
Чувствам ли се стресиран или тревожен? Чувствам ли, че съм се провалил и изискванията и стремежите ми се разминават?
Чувствам ли се слаб, сякаш не мога да направя нищо правилно?
Чувствам ли се облекчен, когато възлагам отговорност на друг?
Какво ме страх, че ще се случи, когато (или ако) пусна контрола?
Кое е най-лошото нещо, което смятам, че може или ще се случи, ако малко разхлабя хватката си? Вярвам ли, че ще се проваля? Няма да получа това, което искам? Ще се загубя?

Няма верни или грешни отговори. Целта на това упражнение е да ви накара да се чувствате удобно при отказа си от пълния контрол. Не се насилвайте да извадите всичко наведнъж. Просто си задайте намерение да останете отворени за всичко, което иска да излезе наяве и винаги бъдете честни със себе си.

Всичко е наред, ако чувствате, че умът ви препуска по време на тази практика. Може да се опита да ви отвлече вниманието от това преживяване на присъствие като ви тласка да мислите прекалено много и да критикувате. Това е напълно нормално. Не се съпротивлявайте. Просто признайте, че умът ви се опитва да ви предпази и му кажете: „Всичко е наред. Повече няма нужда да го правя.“

Бъдете последователни и никога не забравяйте да покажете състрадание към себе си – много, много състрадание.

Истинската ви цел е да изградите връзка със себе си.

Източник