Светът в теб16 януари 2025

Колин Типинг: „Направете списък с всички неща, с които родителите са ви наранявали“

Сами сме се „абонирали“ за болката, която са ни причинили, тъй като тя ни е необходима за духовно израстване

Снимка: Wikimedia Commons

Всички преминаваме през обособяването в земния живот. И ние, благодарение на нашите качества и способности, позволяваме на другите да изпитват подобни емоции. Всичко това е част от Божествения план.

Всяка душа се е съгласила да преживее някаква степен на прекъсване на връзката с друга душа. След като тази цел бъде постигната, Егото, което ни контролира на първия етап от житейския път, прехвърля водачеството на нашия Висш Аз. Именно това ще ни отведе по пътя на Пробуждането и отвъд границите на земния живот.

Това обикновено се случва на възраст между 50 и 60 години, често след сериозен шок. Вашият Висш Аз, или ако предпочитате, вашият Духовен ум, ви насочва към определени книги, програми, семинари и хора, които ви насърчават да си спомните кои сте в действителност. Изведнъж започвате да забелязвате съвпадения, които не сте виждали преди, и осъзнавате помощта, която идва от вашата висша природа. Животът придобива съвсем друг смисъл и вие започвате да виждате смисъла в неща като прошката, въпреки че преди това са ви изглеждали пълни глупости.

И тъй като животът ви следва Божествената съдба, може да се твърди, че в него не се случва нищо лошо или нередно. Всяка душа живее според намерението си да расте и да се развива. Тя стига до върха си, помагайки на онези, които среща по пътя си.

Всичко това ни позволява да твърдим, че (а) ние сами сме избрали нашите родители и те са се съгласили да играят тази роля, че (б) техният метод на възпитание - било то любов и грижа или жестокост и пренебрежение - напълно отговаря на очакванията на изначалната душа и че (в) сами сме се „абонирали“ за болката, която са ни причинили, тъй като тази болка ни е необходима за духовно израстване.

Помислете само, кой по-добре от родителите е в състояние да ни научи на първите, най-ценните уроци от раздялата? Ще работим през този опит отново и отново, в продължение на 40 години или дори повече. И така до Пробуждането.

Родителите ни са ни научили на всичко, което знаем за себе си. Направили са го чрез всичко, казано от тях, чрез всичко премълчано, чрез начина, по който са се държали с нас. Опитите им да ни засрамят, че изразяваме собствената си, независима природа, не са били напразни. Без този изходен материал не бихме могли да изстрадаме болката от обособяването ни, която все ни измъчва – и в самота, и в отношенията ни с другите.

Повечето родители нямат нито подходящата подготовка, нито осъзнаването за огромната отговорност, която пада върху плещите им още преди раждането на детето. Всъщност те действат на сляпо, използвайки най-обикновен набор от знания и инструменти за развитие и образование на едно човешко същество. От друга страна, ако родителите ни бяха перфектни, не бихме могли да израстваме и да трупаме опит чрез болката от прекъсването на връзката с тях. Но с тази цел идваме на земята.

Не трябва да забравяме, че повечето родители имат свои лични емоционални рани и те, както всички останали, са склонни да прехвърлят болката си върху другите – главно върху тези, които обичат и които са напълно зависими от тях. С други думи, върху децата си. Независимо дали го искат или не, те предават на децата своите ценности и морални принципи, своите умения и навици, мечти и предразсъдъци.

И ако вземем предвид факта, че дори в семейства, обикновено считани за „добри“, на всяка похвала към детето се падат около 20 отрицателни отзива, няма е да трудно да предвидим резултата. Почти всички ние израстваме с убеждението, че нещо не е наред с нас, че някъде не достигаме нормата и никога няма да станем успешни, богати и щастливи.

Трудно е да се изброят всички видове действия, които причиняват душевни рани на децата. Спектърът е изключително широк – от най-отвратителните форми на физическо и сексуално насилие до финото предпочитание, с което се отнасят към вашия брат или сестра, от пълния отказ да се срещнете с изоставено дете до подхвърлена безгрижна шега, която пронизва сърцето. Голяма част от това, за което страдаме като възрастни, произхожда от привидно невинни родителски коментари.

Добавете към този списък безразличие, безпощадна критика, насилие, неспазени обещания, безкраен контрол и унижение и ще разберете какви неограничени възможности имат родителите при въвеждането на детето си в преживяването на обособяването на личността – преживяване, което е от съществено значение за нашето духовно израстване. С други думи, съвършенството на родителите се крие в тяхното абсолютно несъвършенство.

Защо не отделите малко време и точно сега не направите свой списък с всички неща, които са ви наранявали в поведението на родителите ви? Само не забравяйте, че те са вярвали, че действат във ваш най-добър интерес. Най-често те не са имали представа, че техните думи или действия ви нараняват до болка. Вашите родители може да са били прекрасни хора, които са ви наранили напълно неволно. И ако ги обичате, ще ви бъде изключително трудно да насочите критиката си към тях. В този случай много хора предпочитат просто да отрекат болката си.

Откъс от книгата на Колин Типинг „Радикална прошка“