Чумата на овчедушието

Джипът се заклатушка по нестабилния дървен мост над Велинградската река и запълзява сред дълбоката, гъста кал към планинския хълм с овцевъдната ферма на Георги Илиев (бай Рибан). Снимката му върху плакати с надпис „Бай Рибан – национален герой!“, сложени на всеки 1 – 2 метра, ни придружава по пътя като указателна табела.

Какво знаем от твърденията, тиражирани в медиите? Ветеринарните власти са открили огнище на опасна зараза от чума сред стадото му от над 1700 овце, което трябва да бъде умъртвено по силата на заповед от 25.11.2024 г. Предполага се, че заразата е пренесена от Гърция чрез закупени от стопанина овце. Георги Илиев не дава стадото да бъде избито, защото е убеден, че животните са здрави. Протестът му получава сериозна обществена подкрепа. От друга страна, от синия екран отговорни лица с висок ранг уверяват как съпротивата срещу действията на БАБХ (Българска агенция за безопасност на храните) за унищожение на тези дребни преживни животни поражда тежки последствия за отрасъла и страната ни.

Спираме на хълма пред фермата, заградена с ленти за карантинна зона. Пристигаме, за да установим на място неподправената истина, да видим обстановката с очите си и да разговаряме със собственика, превърнал се за мнозина в национален герой за изминалите седмици.

Съпротивата

Сред мъглата на студения декемврийски ден отдалече се виждат колите, разветите знамена и трибагреници, временният заслон със запалени огньове пред него и хората, дошли от всички краища на страната, за да пазят 1700 овце от евтаназия. Още с приближаването ни попадаме под обсада от пронизващи погледи, щракащи мобилни апарати и виковете на насъбралото се множество, което ни обгражда. Хората искат да бъдат чути. Появата на журналист вече е повод за споделяне и... недоверие не само към държавата и нейните институции, но и към нашата гилдия: „Толкова журналисти идваха, снимаха, гледаха! Никой не излъчи истината за нас! Какви сте вие?!“. Упреци долитат отвсякъде, обясняваме кои сме и защо сме дошли. При споменаването на името на списанието доверието почва да расте, приемат ни като свои хора, но това отприщва мощна вълна от емоционални изблици. От всички страни присъстващите един през друг се надпреварват да разкажат какво се е случило.

„Велинград е превзет от мафията! Полицията е с тях. Тук се вършат престъпления!“ – крещи мъж с едра фигура. Друг подвиква: „Арестували сме колата с отровата! Няма да позволим да ни тъпчат!“. Някаква жена се е приближила плътно до мен и нарежда: „Наръгаха човека с нож! Другият едва се спаси“.  Изтерзан около 50-годишен мъж успява да се провре сред тълпата и ни казва: „Вижте, избиха ми зъбите!“ и зяпва, за да покаже устата си…

Крясъците и подмятанията насочват по-скоро към шокиращи криминални събития и факти за болест по човеците, отколкото за зараза сред овцете. (Зад всяко твърдение стои разтърсваща история, разказана в детайли в клипчета в социалните мрежи, без какъвто и да било последващ правен резултат – бел.ред.)

Придружавани от всичките тези хора и възгласите „Да живее България!“, стъпка по стъпка се добираме до бай Рибан. Той ни посреща с думите: „Искам от тебе това нещо, дето го говорим, да го знаят всички, да кажете истината, а не лъжи и измами!“. Тежкото недоверие е изстрадано от него, семейството му и доброволците. Възбудено и гръмогласно заявява:

„Думам истината!“

„Не съм купувал никакви агнета от Гърция! Това са лъжи! (Това може да се види в стадата на семейството, които са само от две специални селектирани породи. Други овце няма – бел.ред.) Те гледат да ликвидират породите и да убият животните ми. Каракачанската овца, която прадедите ни са отглеждали, е единствената порода, която ражда два пъти годишно. Преча на всички тука, на мафията. Всички стада пасат на едно място, пият една вода. Защо точно моите овце да са болни?! Вижте ги, нищо им няма. Погледнете – овцете са бременни. Ако бяха чумави, нямаше да се раждат агънца.

Досега, откакто е почнал протестът, са се родили над 50 агънца. Дадох си здравето и целия живот, за да създам всичко това. Искат да избият животните, за да придобият пасищата и да ги направят ски курорт. Предложиха ми пари за обезщетение. Дори качваха сумата, но аз не се продавам! Ако някой ще ми трепе овцете, първо ще трябва да утрепе мен! Сега и семейството ми е застрашено. Плачат, страдат денонощно. Синът ми е опериран, със сменена сърдечна клапа. Другият е полудял от всичките заплахи срещу нас. Жена ми има диабет с още куп болести. Децата им не ги пускам никъде, защото ме е страх да не посегнат на тях. Заплашвани сме отвсякъде. Вчера човек, който се е снимал с мен, обещал да даде 50 000 лв. за главата ми.“

Последните каракачанки

Докато хората са уплашени, стадото от последното стопанство, в което се отглежда каракачанска чистокръвна порода, е стресирано. Стотици животни са неспокойни, наблъскани в тясно, кално пространство, след като на 6 декември 2024 г. е издадена заповед за ограничаване на движението на дребни преживни животни в област Пазарджик. Бременна овца трескаво си търси местенце да роди, а обективът на фотографа улавя едно още мокро, току-що появило се на бял свят агънце. При вида му по лицето на бай Рибан за миг пробягва усмивка, прогонена от тревогата: „По цял ден си държим овцете в калищата. Копитата им ще започнат да се запарват. Имат нужда от движение, да си ходят по баира. Насила ще ми ги разболеят!“. После се провиква с цяло гърло: „ Хора, тези стада не са само мои. Те са на майка България! Който посяга на тях, е срещу нея! Нека целият свят да види как българинът вика, иска свободата си и държавата си! Да живее България!“.

Възгласа подемат хората от създадения Инициативен комитет, който призовава за действие и всеки ден оповестява новини за развитието на събитията. Те са от различни населени места, различна възраст и обществено положение. Обединява ги националната кауза да не се допусне повече избиването на животни, набедени за болни. Дежурят денонощно, за да опазят стадото.

Защо искат да ги убият

Разговорите с Георги Илиев, с протестиращи свидетели на събитията, със специалисти от различни области осветляват причините за болезнената липса на доверие към държавните институции и техните представители, политиците, органите на сигурността, непознатите, журналистите.

Яничка Методиева, която води рубрика „Бунтът на будните“ в ютюб канала „Справедлива България“, решава да направи предаване за чумата по овцете във Велинград. Разравяйки се в темата, тя открива една различна действителност от тази, която се представя в масмедиите. Заминава за Велинград и става адвокат на Георги Илиев. Безвъзмездно. Според нейните проучвания интересът е финансов. „За едни милиони трябва да си намерят трупове, това е моето заключение!“, заявява адв. Методиева на брифинг на Инициативния комитет за подкрепа на стопаните във Велинград. Юристката вече е завела няколко дела срещу БАБХ в защита на живота на стадото.

Щом са здрави, не са болни!

„Ако животните бяха болни от чума, досега трябваше всичките да са умрели. Без симптоми няма заболяване! Ако някой ви казва нещо друго, то това са долни лъжи“ – категоричен е ветеринарният лекар Пламен Пасков. Впрочем, тъй като болестта не се предава на хората, ако смъртността ù беше ниска, нямаше да има никаква причина да се избиват заразените животни. Но не, няма нов вид чума – поне не при дребните преживни животни. И това, че животните на Георги са живи и здрави и почти всеки ден раждат живи агънца, е най-голямото доказателство, че не са болни. А в това може да се увери всеки, който посети фермата с добри намерения.

С своя ютюб канал ветеринарният лекар Пламен Пасков усилено защитава семейството животновъди от Велинград. И той също като адвокат Методиева е на мнение, че става дума за източване на пари: „Заради известни схеми убиват здрави животни, бременни, еднодневни агнета – живот не видели, или неродените още“, казва с болка Пасков.

Защо регистърът не е публичен?

След като прекара няколко дни в наблюдения на терен въпреки калта, лошото време и напрежението, Иван Христанов – бивш зам.-министър на земеделието, също подкрепи стопаните…

Прочетете целия материал в Списание 8, бр. 1/2025 г.