Седмият разговор

Статията на Розмари Де Мео е част от водещата тема на февруарския брой на Списание 8.
Кога мъжът престана да е глава на семейство? Кога загуби силата си? Кой му я отне или изначално не му я даде? Разсъждаваме върху един въпрос, заради който жени от всички възрасти пият, плачат и се обвиняват: „Къде са истинските мъже?“...

– Как се справяш с всичките момчета?
– Навремето се справях с първия. Оттам нататък всички си се справят помежду си. Да му мислят тези с по един син.
– Мислиш ли, че си се справила наистина?
– Нямам време да мисля за това.
– Какво е истински мъж?
– Вторият ми син. Той понесе лудостта ми по първия, притесненията ми за третия и гордостта ми от четвъртия. Не казва дума. Ако залитна, до мен е.
– Какво е глава на семейство?
– Накъде биеш? – смее се. – Знаеш, че моят си тръгна, когато се роди вторият.
– Той ли беше глава на семейството?
– Главата, ако е глава, не си тръгва никога.
– Как едно момче става мъж?
 – Докато оцелява между братята си.
– Какво би казала на снахите си, когато се появят?
– Да не ми ги делят!
– Аз пак да напомня, че за мъже говорим.
– Да, де, но ти попита за истински мъж. Истинският трябва да е грижовен, да му пука за истинските неща. Точно такъв ще стане моят Симеон! Прекрасен! Само отсега си мисля на каква ли жена ще попадне... Не, не се притеснявам за това. Той ще знае, че винаги може да си дойде при мен.

Разговор №2

с майка (29 г.) на един син (6 г.)
Детска площадка. Момчето реве.
Тя: Къде се удари, дай да видя!
Той: Тука...
Тя: Тука ли?
Той: Не, по-надолу!
Тя: Тука?
Той: Да!
Тя: Дай мама да го цунка! Сега по-добре ли е?
Той: Не! Има кръв!
Тя: Няма бе, маме, избърсахме я! Дай мама да духне!
Той: Болиии!
Тя: Я ми покажи на кое дърво се удари!
Той: На онова, кривото!
Тя: На това ли?
Той: Неее, другото до негооо...
Тя: Това?
Той: Да, това е гадното дърво!
Тя: Мама сега ще го удари и него. На, на, на, лошо дърво! Ти удари моя Мони! На, лошо дърво такова! Само да си посмяло да ми удариш пак момчето! Ще дойда и ще те отрежа с голямата брадва, разбра ли?
Детето изведнъж млъква. След секунда вече играе с другите деца.
– Как се справяш?
– Ох, никак не е лесно! Никой родител не е подготвен за такова изпитание. Ходя на курсове още от третия месец на бременността, чета в интернет. Има страшно много информация, толкова е объркващо понякога. И все нови неща излизат!
– Мислиш ли, че се справяш добре?
– Давам всичко от себе си! Ама като ти казвам всичко, значи ВСИЧКО! Живота си бих дала Мони да е добре! Цялото ми време, цялото ми внимание е посветено на него! Той трябва да расте в любов и разбиране, за да стане истински човек!
– А баща му занимава ли се с него?
– Виж сега, много го обичам Атанас, но като баща е кръгла нула. Просто не става! Мониии, добре ли си? Ела тука малко! Я да видя, тече ли кръв? Браво, мамо, ти си ми голям герой, върви при децата и внимавай, чу ли? Докъде бяхме стигнали?
– До Атанас.
– А, да. Атанас никак не се оправя.
– Какво имаш предвид?
– Имам предвид, че Мони е много чувствителен, душата му е крехка като моята. Сякаш сме сродни души. Аз го разбирам само като ме погледне, по очите, по езика на тялото, само като въздъхне, и вече ми е ясно ядосан ли е, страда ли, наранен ли е. А Атанас нищо не разбира. Иска да го влачи с него по някакви игрища, да качват върхове, да го записва на джудо, мъжка му работа!
– Е нали и Симеон е мъж, не му ли се правят мъжки работи?
– Мони е само на шест години! – лекичко изтънява гласът ù. – Има време да е мъж. Той е дете, има нужда от мен! Не е ли прекрасно една майка да държи детето си за ръка и то да чувства любовта ù? Купих му пиано и сега свирим заедно. Добре, че не се налага и аз да ходя на работа. Догодина ще тръгне на училище и животът ще ни раздели. Сега използвам всеки миг, за да бъда покрай него. Мониии, Мони! Я ела малко! Я да видя раничката! Как коя, нали се удари преди малко? Как къде бе, мамо, на онова лошото дърво. Ох, че си ми и ти забраван, чакай мама да те цунка! На мама героят си ти! Хайде иди при децата. И си закопчай якето!
– Какво според теб е истински мъж? – рязко променям темата.
– Не знам. Навремето, като се оженихме с Атанас, бях сигурна, че той е истински мъж.
– Сега не си ли?
– Какво да ти кажа, вече седем години сме заедно. Той си е зает с неговите неща – работи, не спира да спортува, ходи да катери с едни приятели, мъжка му работа.

Разговор №3

с майка Катя (41 г.), дъщеря Ема (6 г.) и син Алек (5 г.)
Децата присъстват.
Аз: Как се справяш?
Катя: Нали виждаш, сега са във ваканция и е малко тегаво.
Алек: Искам сок!
Катя: Иди да кажеш на леличката, че искаш сокче и я питай какво сокче има!
Алек: Ти я питай!
Катя: Ти си вече голям мъж и можеш да питаш сам, хайде! Докъде бяхме стигнали?
Аз: До справянето. Кога им свършва ваканцията?
Катя: След пет дни. После ще...
Алек: Искам сок!
Катя: Ема, миличка, ще поръчаш ли на сервитьора един сок за брат ти?
Ема: Не. Нали е голям мъж? Да си поръча сам!
Катя: Той се притеснява малко, хайде да му помогнеш, ти си по-голяма!
Ема: Аз съм си поръчвала сок и на три.
Катя: Така е, миличка, но хората са различни, нали?
Успявам да махна на сервитьора. Поръчваме. Ема се сеща, че е забравила нещо, и хуква след сервитьора, Алек скача след нея.
Аз: Кате, според теб какво е истински мъж?
Катя: Отживелица. Няма вече такива.
Аз: Защо според теб са изчезнали?
Катя: Заради такива като мен. Толкова ми е самотно и страшно понякога, толкова стара и уморена се чувствам, че се усещам как се вкопчвам в Алек.
Аз: Нали Румен е до теб?
Катя: Румен си има неговия живот, не се занимава с децата. Сигурно аз съм виновна за това. Никога не му позволих. Аз да ги изкъпя, аз да ги приспя, аз да им чета, аз да ги взема от градина... Дори не разбрах кога той просто спря. Прибира се вечер и ляга на дивана. По едно време опитваше с Алек. Но не се справяше. Прилагаше му някакви мечешки хватки, накрая Алек ревеше, аз скачах, карахме се... Обяснявах му, че момчето е друго нещо, че върви по-бавно... Какво ме гледаш? Наясно съм и нищо не мога да направя. Виждаш ли я Ема? Различно е. Тя винаги ще се оправи, от малка е така. А Алек е някак... по-... безпомощен. Все трябва да го пазя от нещо, да го бутам...
Аз: Защо трябва?
Катя: Ами защото е момче.
Аз: Не трябва ли точно заради това да го оставиш да се справя сам?
Катя: Като го оставя, реве и ме побърква. Ема никога не го е правила. Знам, че съм му изтървала края, но нямам сили, разбираш ли?
Алек тича обратно и реве. След него бавно върви Ема с тънка усмивка.
Алек: Тя ме заля със сока! Заля ми панталона нарочно. Заля го!
Катя: Ема, защо си го заляла?
Ема: Не съм. Той се спъна и се заля сам.
Алек: Тя лъже! Искам вкъщи! Искам друг панталон!
Катя целува Алек и се опитва да го подсуши със салфетки. Той продължава да реве. Ема си пие сока и наблюдава с присвити очи. Плащаме и тръгваме. Катя носи Алек на ръце.
Аз: Не ти ли тежи?
Катя: Ти как мислиш? Ако го пусна, няма да върви.
Аз: Да опитаме?
Ема: Тя няма да опита.
Катя: Ема, млъкни! Не искам пак да реве.
Аз: Кате, ще те върна малко назад. Преди истинският мъж да стане „отживелица“, какъв беше?
Катя: Силен.
Аз: В какъв смисъл?
Катя: Психически и физически по-силен от жената. Румен беше такъв.
Аз: Беше?
Катя: Да. Не! И сега е такъв. Може би аз...
Аз: ... си му отрязала...
Катя: Надявам се, че не съм!
Пред входа Катя се опитва да отключи с една ръка. Оставя Алек за малко, той писва веднага. Катя го грабва, Ема грабва ключовете и отключва...

Разговор №4

с мъж (55 г.), баща на син (35 г.) и дядо на внук (6 г.)
– Жените смятат, че мъжете са на изчезване.
– Глупости!
– Не си ли съгласен? Огледай се!
– Сега ще попиташ какво е „истински мъж“ или „глава на семейство“, или „как съм превърнал сина си в мъж?“.
– Точно това ще те питам.
 – Такъв разговор няма смисъл. Това са въпроси от друг свят, от друго време. Светът е различен.
– Какво имаш предвид?
– Имам предвид, че всичко е на един телефон разстояние. Всичко е подредено, децата са презадоволени, има ред, има гугъл, чат, тикток, филмчета, игри... Всичко, което може да убие духа на една личност. Няма страст и стремеж. Няма битка. Няма причина за битка. Няма чест, достойнство, мъжка дума, мъжество, гордост. Жената е превърната в трофей. За какво му е на мъжа да бъде мъж в безполов свят? За хората е разговорът, не за мъжете. Ако са изчезнали мъжете, то жените също ги няма. Ако жените имаха потребност от мъже, щяха да знаят какво да правят със синовете си.
– Някога знаеха ли?
– Майка ми едва ли е прочела някъде как се отглежда мъж. Била е студентка, работила е и ме е гледала. Помня колко обичах да ми чете. Това ни бяха моментите заедно. Ходех на плуване, на баскетбол и по цяла вечер висях на улицата.
– А баща ти?
– Той си беше там. Баба ми ми е разправяла, че докато съм станал на пет, не ми е обръщал много внимание. После изведнъж се появи.
– Как изведнъж?
– Не помня как е станало. Започнахме да излизаме заедно. Всяка неделя качвахме Витоша, понякога и с майка ми. Карахме колелета, най-интересно ми беше в гаража. Там държеше всякакви неща, постоянно човъркаше и поправяше нещо.
– Ти какво правеше със сина си?
– Сега като ме питаш, май съм правил същото. Помня, че държах да го качвам на Витоша. Имахме си наше място там. Научих го да плува, да кара колело, ритахме в двора на едно училище до нас.
– Кога го качи на Витоша?
– Беше пет–шестгодишен. Помня, защото исках много по-рано, но майка му все се притесняваше, че му се възпалява едното ухо и ще настине. Така беше и с плуването. Всякакви глупости и страхове съм чул от какво ще се разболее. В един момент ми писна и започнах да го вземам с мен.
– А тя разсърди ли се?
– Всъщност не. Точно тогава си оправихме отношенията. Някак всичко си дойде на мястото.
– А с внука ти как е?
– С внука е страшно. Мислех, че моята навремето не е била в ред. Ела да видиш снаха ми. Впила се е в малкия и не му дава да диша. Детето е виждало пет пъти детска площадка в живота си – имало микроби. Трябва да видиш как след всяко къпане го преследва с един сешоар. Това лято го доведоха на село, беше 42 градуса на двора. Като хукна тази жена със сешоара след детето, като го затисна до портата – той реве, тя суши.
– А синът ти?
– Е, това е за мен страшният въпрос. Предал се е. „Само мир да има!“, нали я знаеш тая приказка? Явно е решил да не се тормози и е оставил на нея, за да няма сцени и истерии. Боли ме, като го гледам. Знам, че знае. Не му е приятно, когато съм наоколо в такива моменти. И затова моментите стават все по-малко...
– Не опитваш ли да говориш с него?
– Не. Мъжете не водят такива разговори.
– Синът ти истински мъж ли е?
– Казах ти, че бъркаш въпроса. В свят, където няма причина за истинска битка, няма такива мъже. Няма нужда да има. Някога мъжката битка е била за хляб, за свобода, за защита на децата, на семейството. Сега битката е вътре в семейството и затова е недостойна.

Разговор №5

с жена (28 г.) без мъж и без деца
– Истинския принц ли чакаш да срещнеш?
– Не. Но се надявам да срещна поне коня му – смее се.
– Какъв трябва да е твоят мъж?
– Да държи на думата си. Да има високи нравствени качества. Да ме подкрепя. Да е... да е свестен.
– Не трябва ли същото да се отнася и до жената?
– Май трябва.
– А не трябва ли да има някаква разлика?
– Трябва. Трябва да е хладнокръвен, да запазва самообладание в тежки ситуации. Да пази достойнството ми.
– Това също би следвало да е присъщо и на жените, не мислиш ли?
– ... Тогава ще ти кажа нещо, от което малко ме е срам, но няма да записваш.
– Няма.
– Веднъж сънувах, че моят мъж се бие за мен. Не с един, с десет мъже! За да съм негова! Още помня този сън и искам мъжът ми да е такъв! Искам да попадна с него на диво място и той да знае какво да прави. Да запали огън, да направи подслон, да намери храна, да ми направи легло. Искам да знае как да ме обладае! Не как да ме задоволява, а да ме обладае, разбираш ли? Говоря за истинска мъжка страст! И аз да съм една такава... малка и крехка в ръцете му и той да ме докосва много нежно и да внимава да не ме нарани. Искам... Защо се смееш?
– Това е най-прекрасното и най-женско определение за истински мъж, което чух досега. И да ти призная, някак ми олекна, че не съм сама.
– И ти ли мислиш така?
– И аз.
– Ще добавя още две неща. Трябва да е щедър! Във всяко отношение! Да знаеш, че щедрият мъж знае как да обладава.
– А второто?
– Да чете. И цял живот да не спира! Всъщност запиши ги тези неща!
– Вече ги записах.

Разговор №6

с жена (67 г.), майка на две дъщери и двама синове и баба на петима внуци
– Кои майки повреждат синовете си?
– Такива майки задължително имат две неща: време и пари. И задължително нямат две неща: интереси и любопитство към света! Ако една жена може да си позволи да си стои вкъщи и няма нищо, което да занимава ума ù, децата са загубени. Те се превръщат в единствен смисъл в живота ù. Тя е убедена, че знае най-добре и прави най-доброто. Всъщност подчинява целия си дом на собственото си чувство за малоценност.
– Твърде жестоко изказване.
 – Защото е истина. И тази истина не се отнася само до майките на мъже, а изобщо до майките. Повярвай ми, наложи се да отгледам девет деца! През цялото време бях и учителка. Видяла съм толкова майки, колкото не можеш да си представиш. И ти казвам – обезпечената финансово и бедната духом жена е враг на децата си. Точно тя може да ги осакати безвъзвратно, ако мъжът ù не се намеси навреме.

Разговор №7 с момче на 6 г.

– Какво е истински мъж?
– Татко.
– Защо?
– Той ме заведе на Витоша, на ръба на една скала и гледахме залеза. Дядо го е водил там и него.
– И защо това да е истински мъж?
– Защото мълчахме.
– А майка ти?
– Мама е най-добрата!
– Защо?
– Защото ни остави с татко да отидем сами. И после ни беше сготвила любимото.

Гледайте беседата с Розмари Де Мео „Как се отглеждат бъдници“ в залата на Софийската опера и балет или в уюта на дома си с билет за прякото излъчване на събитието ни на 8 март.
Списание 8 НА ЖИВО: „Творци на бъднини“ е юбилейно издание на събитието, което провеждаме вече десета година и на което ще се насладите на магични участници, мъдри слова и шеметна музика. Очакваме ви!
Програма и билети: events.spisanie8.bg

Статията е публикувана в Списание 8, бр.2/2025