Светът в теб4 април 2025

Кой е най-добрият отговор на нетърпението?

То е емоция, която можем да се научим да опитомяваме

снимка: iStock

Историята помни една странна дата – 14 август 2010 г. Мястото е Китайската национална магистрала 110. Случва се едно от най-дългите задръствания, познати на човечеството. Хиляди автомобили засядат за 10 дни в опашка, дълга около 100 километра. Около стълпотворението от хора и коли се събират находчиви търговци на храна и вода, които правят силен бизнес удар с надутите магистрални цени.

Представете си тази ситуация и си помислите какво би се случило с психиката ви, ако сте принудени пет дни да седите в колата си на пътя. Дори най-спокойният сред вас би озверял след подобно изпитание. Но това е само един пример, в който липсата на търпение ни вкарва в спиралата на припряността и поражението.

Много философи, гуру, учени и поети изтъкват търпението като „добродетел“, натоварвайки това понятие с морална праведност. Но дали наистина е добродетел? Или е нещо, което може да бъде научено, придобито и прилагано с постоянство?

Кейт Суини е учен, който специализира в поведенческата психология. Тя казва, че се интересува не толкова от определянето на хората като светци и грешници, победители и губещи в човешката лотария на личността. „За мен е много по-интересно и полезно да мислим за търпението като за нещо, което правим, а не като за нещо, което имаме – процес, а не добродетел. В скорошно изследване проучих какво можем да научим, като определим търпението като процес“, разказва Суини.

Какво прави нетърпеливият? Барабани с пръсти по масата, нервно движи краката си, не може да си намери място на стола, върти се и сменя позата си постоянно. В психологията това се нарича психомоторна възбуда. Суини обяснява защо възниква това разочароващо чувство – обзети от нетърпение умът и тялото ни се опитват да ни кажат да се раздвижим, да намерим начин да сложим край на неприемливото забавяне. Мотивира ни да намерим начин да заобиколим трафика или да съкратим въпроса на колега, превърнал се в монолог. Понякога нетърпението е двигателят на социалните промени – когато е насочено към дълго продължаваща несправедливост или структурно неравенство.

Но в повечето случаи нетърпението е досадна привичка за всеки и може да се сравни с най-досадното нещо -– детето на задната седалка, което пита на всеки няколко минути „Стигнахме ли вече?“

В работата ни нетърпението ни отклонява от целите ни. В едни бизнес преговори например, нетърпението е рецептата за провал, което води до импулсивни решения и резултати, далечни от желаемите.

Проучване на екипа на Суини, в който участвали над 1400 души, показало как се отнасят хората към този недостатък и какво са склонни да направят, за да се преборят с него. Станало ясно, че един показател е много важен – забавянето се сравнява с очакванията на засегнатото лице. Ако участникът бил предупреден, че съответното чакане ще е дълго, той проявявал по-сдържано нетърпението си или изобщо не го проявявал. Но хората, които не знаели колко средно ще се наложи да чакат – губели търпение още в първите няколко минути. Също така станало ясно, че нетърпението не е само раздразнение – то е букет от емоции – тъга, скука, вина, гняв, егоцентризъм.

Кейт Суини дава рецепта: Ако нетърпението е емоция, какво е търпението? Според мен търпението е просто най-добрият ни отговор на нетърпението. От техническа гледна точка, това е форма на управление на емоциите – тактика за промяна на начина, по който се чувстваме, обикновено с цел да се справяме по-добре с дадена ситуация. Нека поемем дълбоко дъх, вместо да друсаме нервно колената си и да си напомним, че страшният филм не е истински.

Търпението работи по същия начин. Когато започнем да се чувстваме нетърпеливи от неприятностите и трудностите, можем да оставим това чувство да бушува - или можем да го управляваме. Имате голямо закъснение на летището? Съсредоточете се върху новата книга, която носите със себе си. Чакате ли седмици, за да разберете дали сте получили избраната позиция? Потопете се в любимото си хоби, за да се разсеете за няколко часа. Накрая на силите си сте след дълъг ден, прекаран в грижи за децата? Дайте си почивка, докато не сте готови да се включите в деня отново с търпение.