Сизиф, худл Тициан, Wikimedia Commons
Забелязали ли сте, че понякога, колкото повече се съпротивлявате на нещо, толкова по-голямо става то? Може би това е лош навик, отрицателен мисловен модел, вълни от мисли, емоции, минали преживявания или задаващ се краен срок. Каквото и да е, вие с всички сили се опитвате да го изгоните, преструвате се, че не съществува или дори го пренебрегвате, но то никога не изчезва. Това, на което се съпротивлявате, изгражда сила. В един момент ще заплаши да ви събори. На този парадокс е посветена статията на Томас Опонг в сайта medium.com.
Нарича се още ефектът на „белия слон“. Колкото по-силно се опитвате да забравите за белия слон в съзнанието си, толкова повече мислите за него. Съпротивата работи по подобен начин, като държи нежеланото поведение на преден план в ума ви.
„Това, на което се съпротивлявате, не само продължава, но ще расте по размер“, пише Карл Юнг.
Получавате повече от това, на което устоявате. Съпротивата създава напрежение. Тя държи фокуса ви заключен върху нещото, което искате да избегнете. Това засилва нежеланите мисли, чувства или преживявания. Става като прожектор – привлича цялото ви внимание и го кара да изглежда по-голям и по-мощен, отколкото е в действителност.
Умът е като айсберг
Има две действащи части. Над повърхността (съзнателен ум) и под повърхността (несъзнаваното). Съзнателният ум е мястото, където правите избори и контролирате мислите си. Но под повърхността е огромното несъзнавано, вихър от емоции, спомени и първични пориви. Именно в тази несъзнателна сфера съпротивата пуска корени. Когато се съпротивлявате на нещо – страх, мисъл, лош навик – вие го избутвате надолу в несъзнаваното.
Но ето горчивата истина: несъзнаваното не разбира отричането. Не прави разлика между съпротива и фокус. Когато постоянно се съпротивлявате на нещо, вие всъщност му давате власт в подсъзнанието си. Стремежът да избегнете нежеланото се превръща в умствено дърпане на въже, а това изцежда енергията ви и възпрепятства растежа ви.
Скритият двигател на живота
Вие не сте само вашият съзнателен ум. Вътрешната битка между вашия съзнателен и несъзнателен ум е скрития двигател на вашия живот. Той оформя решенията ви, оцветява емоциите ви и дори може да саботира цялото съществуване.
Къде е спасението ли?
Юнг предлага приемане.
Признайте чувството, мисълта, опита, навика, порива без осъждане. Не се борете с това. Оставете го да се претърколи, наблюдавайте го спокойно и след това го оставете да се отдалечи. Не защото искате да остане, а защото отричането на съществуването му само го укрепва. Приемането ви подготвя да отделите емоционалната си енергия от него. Приемането ви подготвя да отделите емоционалната си енергия от него.
И сега вече, с признатата съпротива, имате избор. Можете да го наблюдавате, да разберете защо е там и след това да изберете да продължите напред. Съпротивлението може все още да е там, но вече не е водачът. Вие сте капитанът.
Съпротивата е загубена битка, признаване и приемане е решението
Потискането на това, от което се нуждаете или имате да кажете, води до натрупване на напрежение, което в крайна сметка избухва по начин, който няма да ви хареса. Отделете време за този труден разговор със себе си.
Изкажете своята истина на глас.
„Докато не направите несъзнаваното съзнателно, то ще ръководи живота ви и ще го наричате съдба“, каза Юнг.
Приемете през тъмнината под повърхността, за да я изследвате, да разберете нейния източник и в крайна сметка да я видоизмените.
Задържането на гняв, негодувание или страх само ви тежи. Простете, научете се и продължете напред. „Приятели мои, мъдро е да подхранвате душата, иначе ще отгледате дракони и дяволи в сърцето си“, е още една вдъхновяваща мисъл на Юнг.
Когато хвърлите светлина върху тъмните ъгли на вашето подсъзнание, вие го изваждате на светло и работите през него.
