История21 април 2021

Юнг:Всеки човек има тъмна страна и тя съдържа неща, за които не знаем нищо

Едно от последните интервюта на великия психолог и психиатър за BBC - част втора

„Всеки човек има тъмна страна и тя съдържа неща, за които ние не знаем нищо“, казва основателят на аналитичната психология Карл Густав Юнг (26 юли 1875 - 6 юни 1961 г.) в интервю за радио BBC през 1955 г. В него Юнг отговаря на въпроси за човешката природа, религията, съвместна си работа със Зигмунд Фройд, а също така обяснява защо е убеден, че Третата световна война може да бъде предотвратена. Ингарет ван дер Пост разговаря с Карл Юнг за плановете му за 80-ия рожден ден. Части от интервюто са излъчени на 20 юли 1955 г. Ингарет е съпруга на сър Лауренс Ван дер Пост (кръстник на принц Уилям), който също оставя незабравими интервюта с великия психолог.

- Струва ми се, че считате отделния човек за единствен носител на живота и съществуването. Следователно индивидуалността трябва да играе доминираща роля в човешкото общество. Защо сега науката, социологията и философията са склонни да заменят социалните ценности с качествата на индивида?

- Е, какво да кажа: това е едно от последствията на съвременната наука, която се основава на статистическото осредняване. А за статистическото осредняване човекът като такъв е напълно без значение. Това е абстракция, а не конкретен човек. Нашият мироглед, също базиран на статистическо осредняване, е абстракция, която няма нищо общо със случващото се в реалния свят. В такъв светоглед човекът не е нищо повече от случаен феномен. Но в действителност личността е единствената реалност.

Ако разглеждате живота от гледна точка на средно аритметично, тогава имате само някаква представа за това какво е „нормален човек“. Но в действителност такъв „нормален човек“ просто не съществува и в живота трябва да имаме работа с конкретни хора. И с конкретен човек, а не с безбройна безлика маса. Човек трябва да се справи с последиците от взетите решения.

Всеки трябва да се развива и усъвършенства. Няма лекарство в света, което да излекува десетки хиляди с един замах.

- В края на нашия разговор бихте ли ни казали върху какво работите сега?

- Това е най-нескромният въпрос.

- Знам. (смее се)

- Трябва да призная, че в момента не работя върху нищо. Просто се наслаждавам на старостта си. И се радвам, че сега нямам нови идеи. Последните ми идеи бяха толкова сложни, че може би съм ударил тавана. Не мога да кажа, че работя върху нещо конкретно, но имам някои мисли, които просто не мога да ви обясня.

- Подозирам, че Вашите идеи преминават през инкубационен период? Трябва ли да узреят?

- Почти не остава време за съзряване. Минал съм през инкубационни периоди неведнъж (смее се). И не знам колко време все още ми е отредено да продължа в същия дух.

- Тогава - последен въпрос. Поглеждайки назад през всичките тези дълги години, които сте посветили на изучаването на човешката душа и природа, какъв трябва да бъде нашият най-важен урок?

- Най-важният урок е да научим колкото се може повече за обекта на изследване - за човека. Живеем в страх от ужасните създания на човешката мисъл: деленето на урана и водородната бомба. Но те не съществуват сами по себе си, те са манипулирани от хората. И ние трябва да знаем колкото се може повече за даден човек и как да влияем на неговата психика.

Защото основният въпрос е: какво точно ще прави човек с тези изобретения? Всичко зависи от решенията, които хората вземат. Основната опасност се крие в човека, следователно аз вярвам, че трябва сериозно да проучим какво е той и какво означава да бъдеш човек. Както казах в самото начало, просто искам да разбера какво прави той и защо го прави. И искам да разбера същността му. И се надявам, че можем да намерим начин да попречим на хората да се унищожат с тези страховити устройства като водородната бомба.

Прочетете част първа тук