Худ. Златю Бояджиев
Това ли е великата мисия на човека:
да живее – за да работи,
да работи – за да яде,
да яде – за да живее?
Стефан Цанев, из „Небесна гледна точка“
Ние живеем по инерция, живеем на дребно. Потънали в блатото на бита, не се замисляме каква е ролята ни в Отечеството, още по-малко - какво е нашето предназначение на тази планета, да не говорим за това осъзнаваме ли каква е мисията ни на може би единствените разумни същества във Вселената, задаваме ли си големия въпрос за смисъла на човешкия живот? Това казва в едно интервю големият български поет, драматург и писател Стефан Цанев. Избрахме за вас няколко силни цитата от романа му „Мравки и богове - хроника на ХХ век“. „Това е магическа структура, роман-река, паноптикум от необикновени характери, поема за страдалната България!“, казва Георги Цанков. Посланието на автора към читателите е - ако не сме богове, поне да не се правим на мравки, пишат в представянето на книгата издателите от „Жанет 45“.
- Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то – от меч или от слово, от цар или от Бог, дори когато е от обич!
- Няма по-зловещо нещо от продажния журналист, защото придворния поет – какво яде и пие на царската трапеза, най-много да напише някоя глупава ода за царя, на която най-много да повярва само царят, ако е глупав, а придворният журналист като се подмазва и лъже – лъже целия народ. (Ако народът е глупав.)
- От опит знаеше, че с големите на глава не се излиза, изглежда, че колкото повече човек пораства, толкова по се отдалечава от себе си, все по-скучен, все по- измислен, все по- безчувствен става, да убеждаваш такива хора е празно губене на време…
„Както казва Моисей: „Роденият в робство не може да бъде свободен“ понеже робско мляко е сукал, затова пророкът е въртял евреите 40 години из пустинята, преди да ги заведе в Ханаан, въртял ги е нарочно, докато умре и последният роден в робство, включително и той, включително и аз – докато не измрем всички ние, родени в робство, държавният ни кораб ще се клатушка на едно място, както казва Стамболов, България ще стане истински свободна и демократична едва след 30-40 години, когато управлението на държавата ще се поеме от момчетата и момичетата, които сега се раждат, те ще бъдат други хора, умни, добри и безкористни, за една чест ще служат на отечеството си, а колко й трябва на тази райска страна, превърната в ад, отново да стане рай?… Само, дай Боже, да не заразим децата си с робство, моля ви – не ги възпитавайте, оставете ги да растат свободни и непокорни, нас кучета ни яли, моля ви, ако наистина обичате България, бъдете милостиви към децата си – не ги опитомявайте, не ги дресирайте да приличат на вас…“
- Робите лъжат, свободният човек казва истината.
- Защо гледаме все към небето? – помисли си Данаил. – Уж не вярваме, не вярваме, а все към небето гледаме…
- Чакаме да се роди отново Спасителят. За да го разпнем пак.
“Варадине, запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя – стига ми. И тъй – не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, дето си се родил, не пускай корени – не си дърво – за мъж и вятър няма граници. Угаждай на душичката си, каже ли – дай вино – дай и; каже ли – дай маслинка – дай и, не я насилвай, но не и ли даваш – въздържаността е вредна като прекаляването. И накрая – с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими.”
