изображение: iStock
Написана под формата на диалози, книгата на Ичиро Кишими и Фумитаке Кога „Смелостта да не те харесват“ дава ясни отговори на много екзистенциални питания. По лек и достъпен начин в нея са отразени концепции, свързани с човешката природа и личностното осъществяване, идващи от теориите на Алфред Адлер – един от най-влиятелните психолози на XX век. Философ и млад интроверт разговарят за всички аспекти на човешкия живот. Те обсъждат доколко е по силите на човек да избере какъв да е животът му, как да се освободи от оковите на миналите травми и чуждите очаквания, да спре да гледа на себе си като жертва.
Алфред Адлер, за разлика от Зигмунд Фройд, отхвърля идеята за доминиращото влияние на травмата върху човешкото поведение. Според „Смелостта да те не харесват“ ние не страдаме от шока от така наречената „травма“, а използваме чувствата си, породени от причинилото ни болка събитие, както намерим за добре в ролите си на жертва. Животът ни не се определя от преживяванията ни, а от значението, което им придаваме.
Авторите на „Смелостта да не те харесват“ оспорват идеята, че миналото ви, подобно на развода на родителите ви преди две десетилетия, трябва да определя вашите действия, вярвания или бъдещо щастие. Ами ако можехте да избирате как да действате, как да се държите и в какво да вярвате във всеки един момент? Просто всекиму е нужна смелост да се изправи пред суровата действителност и да започне да прави това, което е най-добро за него.
Разбира се, ако човек е преживял ужасни житейски бедствия, насилие, малтретиране в детството и младостта си – това оказва силно влияние върху създаването на личността. Но идеята на тази книга е, че всъщност тези влияния могат и да не са определящи за качеството и същността на живота. Ние определяме собствения си живот според смисъла, който придаваме на тези минали преживявания.
Тази идея не е нова. Нито пък изпада в противоречия със съвременната психология. Всичко е въпрос на това, какво е в главата ни – как възприемаме този свят и самите себе си. Не е задължително да се вглеждате във всеки един ъгъл от детството си, да анализирате или да преработвате всичките си минали преживявания, за да промените настоящото си поведение. Не миналата ви травма определя бъдещото ви поведение, а вие избирате как да се държите въпреки всички травми.
Трябва да се опитаме да разберем целите си и мисията си на тази земя. И да променим поведението си, така че то да служи на целите ни. Често се предаваме с думите „не мога“ и оставаме задълго или завинаги в капана на самосъжалението.
Смелостта да бъдеш щастлив започва с промяна, е основното послание на двамата автори.
Философът: В адлерианската психология травмата категорично се отрича. За времето си този въпрос е бил много нов и революционен. Вярно, виждането на Фройд за травмата е много интересно. Според него психическите рани (травми) на човека са причина за неговото нещастие в настоящето. Когато разглеждаш живота като подробно повествование, има лесноразбираема причинно-следствена връзка и усещане за драматично развитие, което създава силни впечатления и е изключително атрактивно. Адлер обаче, когато отхвърля довода за травмата, казва следното: „Никое преживяване не е само по себе си причина за нашия успех или провал. Ние не страдаме от удара на нашите преживявания – така наречените травми, – а ги тълкуваме така, както ни изнася. Ние не биваме определяни от нашите преживявания, но чрез смисъла, който им придаваме, ние се самоопределяме.“
Младежът: Значи ги тълкуваме така, както ни изнася?
Философът: Именно. Обърни внимание на това, което Адлер казва с думите, че Азът се определя не от самите преживявания, а от смисъла, който ние им придаваме. Той не твърди, че изживяването на ужасно бедствие или малтретиране в детството, или други подобни събития, не оказват влияние върху формирането на личността – напротив, влиянието е силно. Важното е обаче, че това влияние не определя нищо. Ние сами определяме живота си според смисъла, който придаваме на тези минали преживявания. Животът не е нещо, което някой ти дава – ти сам го избираш. Ти решаваш как да живееш.
