Худ. Хосейн Бехзад, Wikimedia Commons
На 30 септември 2007 г. иранските училищни камбани бият в цялата страна в чест на Мевлана. На същия ден Турция отбеляза осемстотния рожден ден на Руми с гигантско ритуално изпълнение на сама от 300 въртящи се дервиши. Възхитителното изпълнение е заснето с 48 камери и предавано на живо в осем държави. Това е най-голямото изпълнение на сема в историята.
Мавла̄на Джалал ад-Дин Мохамед Руми (1207 – 1273 г.) е мистичен персийски суфистки поет, юрист и теолог от тринадесети век. Първото му име – Джалалуддин означава Величие на религията, разказва newworldencyclopedia.org.
Руми е написал над 65 000 стиха от най-нежната поезия, разкрила за идните поколения суфийския път на любовта и духовното пробуждане. Неговите възторжени и чудновати божествени възхвали и проникновения оставят траен отпечатък върху суфизма – мистичната практика на исляма. Песните му изплакват болката от отделянето от Възлюбения (Аллах/Бог) и радостта от единението с Него.
Духовната роля на Руми надхвърля националните и етническите граници. Стиховете му са преведени на много от световните езици и са се появявали в различни формати. Персийският свят, от Турция до Индия, гледа на Руми като на един от най-великите духовни поети в историята. Огромно е влиянието му както върху персийската, така и върху турската литература през вековете. През последния век поезията му се разпространява от ислямския свят и в западния. Той е един от най-популярните и най-продавани поети в Америка.
Руми оставя на човечеството и ордена на Мевлеви (основан e през 1273 г. от последователите на Руми след смъртта му), по-известен като „Въртящите се дервиши“, които и до днес в транс се прекланят пред Висшата сила в танц, за който те вярват, че пречиства душата.
Въртящи се дервиши, Руми Фест 2007, автор: Диас, Flickr, Wikimedia Commons
Из „Маснави“
Умрях като минерал и се превърнах в растение.
Умрях във вегитативното си състояние и станах животно.
Умрях от животинска си природа и станах човек.
Тогава защо да се страхувам от изчезване чрез смърт?
Следващия път ще умра,
родил крила и пера като на ангелите.
След това ще се извися по-високо от тях,
ще достигна това, което дори не можеш да си представиш.
Аз ще бъда това.
Душата получава от друга душа това знание - не от книга,
нито от език.
Ако знанието за мистиката идва след празнотата на ума, това е
просветление на сърцето.
Ако бъдеш наблюдателен и бдителен, ще виждаш във всеки момент отговора на действията си. Бъди наблюдателен, ако искаш да имаш чисто сърце, защото нещо се ражда в теб в резултат на всяко действие.
Казах: „Ти си суров сега.“
„Знай - отговори той, - че съм суров за добро, а не от злоба и ненавист.
Който влезе и каже: „Това съм аз“, го удрям по челото,
защото това е светилището на Любовта, о, глупаче! Това не е овчарска кошара!
Разтъркай си очите и виж образа на сърцето.“
Освободи се от себе си с един удар!
Като меч бъди без следа от меко желязо,
като стоманено огледало, изтъркай всяка ръжда с разкаяние.
Звезда без име...
Когато бебе бъде взето от дойката,
то лесно я забравя
и започва да яде твърда храна.
Семената се хранят известно време със земната пръст,
след което се издигат към слънцето.
Затова трябва да вкусиш филтрираната светлина
и да си проправиш път към мъдростта
без лично покритие.
Ето как си дошъл тук - като звезда без име.
Движи се по нощното небе с тези анонимни светлини.
Masnavi VI 233
