Хинд Раджаб – Нощта ще свърши

Можеше да не разберем за съществуването на малката Хинд и смелата ù братовчедка Леян. За децата на Газа научаваме чак когато са мъртви, и то по особени стечения на обстоятелствата. Но истината е като водата, тя винаги намира пътя и пробойните на лъжата. Затова и този запис достигна до света. 

ЗА ДА ГО ПРОМЕНИ. ЗАВИНАГИ.
Денят е 29 януари 2024 г., израелската армия напада Газа (Gaza city).

Голяма част от населението не е напуснало града, знаейки, че евакуираните на юг в т.нар. „безопасни зони“ продължават да бъдат бомбардирани. Други, изплашени от бамбардировките, се завръщат отново на север в Газа. Уисам Раджаб е една от тях. При поредното бягство бомбите я разделят от съпруга ù, баща ù и майка ù. Tя остава сама с дъщеря си Хинд и сина си Еяд. Отсяда при чичото, лелята и братовчедите си.

Рано сутринта израелската армия нарежда цивилните да се евакуират на юг. Семейството на Хинд разполага с малка киа, която не побира всички. Чичото, лелята, братовчедите се натоварват в колата, последвани от Хинд и Еяд. В последния момент Еяд отказва да тръгне и остава с майката. Сякаш невидима сила го извежда от колата.

Уисам и Еяд остават назад, без да знаят, че това е последният път, когато ще ги видят живи.  „Видяхме ги да откриват огън, но решихме, че са живи, защото завиха леко наляво и си казахме, че са паркирали на гарата“, спомня си Уисам.

На 10 февруари, две седмици след масовото убийство, израелската войска се изтегля от квартала. Едва тогава малкото, разлагащо се телце на Хинд е намерено заедно с телата на шестимата души от семейството ù.

На петдесет метра от мястото на престъплението откриват взривена линейка, изпратена от Червения кръст, за да прибере все още живата Хинд. Частите от телата на двамата парамедици, изложили на опасност живота си – Йосеф Зейно и Ахмед ал Мадун, са едва разпознаваеми.

Съдебномедицинската експертиза доказва, че освен 335 патрона, изстреляни по колата, тя е била частично прегазена с булдозер.

Над триста дни администрацията на президента Байдън не пожела да изпрати свои независими специалисти, които да разследват убийството. До ден днешен израелската армия отказва да признае престъплението си, а Америка продължава да оказва дипломатическа, финансова и военна помощ на Израел.

НО СВЕТЪТ ЧУ 
екота на този пронизващ детски глас. И обеща да се бори до справедлив край за всички погубени детски животи, за всички изтръгнати майчини сърца и нечути бащини стонове. Светът ще сложи край на тишината.

ГЛАСЪТ НА ХИНД РАДЖАБ
Oбщност от адвокати създаде фондация „Хинд Раджаб“, която разследва отделни лица от израелската армия, извършили военни престъпления от 7 октомври 2023 г. до днес. Архивът се трупа. Военните престъпници са преследвани във всяка точка на света.

Ден след излъчването на документалния филм на „Ал Джазира“ – „Върхът на айсберга“ (The Tip of the Iceberg), в който фондация „Хинд Раджаб“ разкри през октомври 2025 г. самоличността на военните, отговорни за убийството на шестгодишната Хинд Раджаб, същата е подала сто и двадесет страници доклад по член 15 до Международния наказателен съд в Хага.

През септември тази година филмът „Гласът на Хинд Раджаб“ по разтърсващата история на Хинд грабна „Сребърен лъв“ на филмовия фестивал във Венеция. На своята премиера филмът получи над двадесетминутно невиждано дотогава бурно ръкопляскане на крака от страна на зрителите, които излязоха разтърсени от киносалона.  Филмът, основан на действителния запис от последните мигове на детето, е дело на тунизийската режисьорка Каутер бен Хания – номинирана за „Оскар“ за своя филм „Четири дъщери“.

Брад Пит и съдружниците му от продуцентската компания „План Б“, заедно с Алфонсо Куарон, Хоакин Финикс, Руни Мара и режисьора на „Зона на интерес“ Джонатан Глейзър, се присъединяват към екипа като изпълнителни продуценти. 

„Имаше нещо повече от гласа є. Беше самият глас на Газа, който молеше за помощ“, казва Бен Хания. Може би един филм, помислила си тя, ще стигне по-успешно до сърцата на хората, отколкото една новина. Може би ще се справи по-добре от телевизионните репортажи, показващи заглушената палестинска гледна точка.

   
29 януари 2024 г., град Газа:

„Леян! Всички ли сте живи? Всички ли сте живи?“
„Слушай, никой в колата не мърда. Само аз и Хинд сме живи! Ранена съм, цялата съм простреляна. Хинд е ранена. Хинд кърви. Aз кървя.“
…

- Ало.
- Стрелят по нас. Те стрелят по нас. Танкът е до нас!
- Криете ли се?
- Да, в колата. Танкът е до нас.
- В колата ли сте?

Звук от стрелба

ПИСЪЦИ
ТИШИНА

…

- Момичето, което говореше с мен, къде е тя?
- Тя е мъртва.
- С кого говоря сега?
- С Хинд. ПОБЪРЗAЙ!
- Скрий се. Скрий се! Къде си точно? В колата?
- Да.
- Скрий се под седалките. Така че изобщо да не може да бъдеш видяна.
- Добре.

…

- Танкът е до мен!
- Движи ли се, или е неподвижен? Някой излезе ли от него?
- Движи се.
- Добре. Дали се движи до колата, зад колата или пред колата?
- Пред колата.
- Танкът идва към теб от предната част на колата?
- Да.
- Много близо ли е?
- Много, много.
- И се движи?

- Да. ЕЛАТЕ ДА МЕ ВЗЕМЕТЕ!
- Любов моя, повярвай ми, с Божията воля съдействието ще се случи.
- Толкова съм ИЗПЛАШЕНА. Моля, ЕЛАТЕ!

МОЛЯ, ОБАДЕТЕ СЕ НА НЯКОГО ДА ДОЙДЕ И ДА МЕ ВЗЕМЕ!
…

- Обичам те и татко те обича. Всички те обичаме, скъпа. Пази се!

…
- Хинд, ранена ли си?
- Да. Простреляна съм в ръката, гърба и крака.
- Значи кракът ти кърви?
- Кракът, ръката и гърбът ми кървят.

…

- Те са на път към теб, скъпа моя.

…

- Здравей, Хануд. Хануд! Добре ли си?
- Да.
- Слава Богу, слава Богу!
- Сега чу ли бомба? Чу ли нещо около теб?
- Да. Да, чух я.

…

- Хануд, защо не говориш?!
- Не говоря, защото устата ми кърви.
- Не искам да си оцапам блузата, да не обезпокоя мама.
- Всичко е наред, избърши си устата, скъпа.
- Добре.

19 ч. Т И Ш И Н А

Разследване по случая тук