Снимка: Jens Galschiøt / aidoh.dk, „Sculpture of Hans Christian Andersen in Odense harbor“, лиценз: GNU Free Documentation License 1.2.
На първи декември 1835 г. първата си книга с приказки издава Ханс Кристиан Андерсен (1805-1875). Сладкодумният датчанин ни остави „Храбрият оловен войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“ и още десетки красиви фантазии, с които усмихнати и замечтани заспиват милиони деца по света. Текстовете му са преведени на над 150 езика и вече два века вдъхновяват творци да ги пресъздават в множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми.
- Но русалката няма сълзи и затова страда много повече.
- Където думите не успяват, музиката говори.
- Когато птицата на сърцето започне да пее, твърде често разумът ще й запуши ушите.
- Само да живееш не е достатъчно, казала пеперудата, човек трябва да има слънце, свобода и едно малко цвете.
- Да пътуваш, означава да живееш.
- Наслаждавай се на живота. Има достатъчно време да бъдеш мъртъв.
- Животът е като красива мелодия, само че текстът е объркан.
- Самият живот е най-прекрасната приказка.
- Целият свят е низ от чудеса, но ние сме толкова свикнали с тях, че ги наричаме обикновени неща.
- Всичко, което погледнете, може да се превърне в приказка и можете да получите история от всичко, до което се докоснете.
- Да бъдеш полезен на света е единственият начин да бъдеш щастлив.
- Смъртта е по-бърза от вятъра и никога не връща това, което е взела.
- Дали се е родила в патешко гнездо, в селски двор, няма значение за птицата, ако се е излюпила от лебедово яйце.
- Но не трябва ли всички ние на земята да даваме най-доброто, което имаме, на другите и да предлагаме каквото е по силите ни?
- Сега той се радваше, че е претърпял мъка и беда, защото това му позволяваше да се наслаждава много по-добре на всички удоволствия и щастие около себе си.
- И двамата седяха там, пораснали, но деца по душа; и беше лято, - топло, красиво лято.
- Доброто и красивото не се забравят; те живеят в легенди и песни.
- Някои са създадени за красота, други за употреба; а има и такива, без които човек може да се справи напълно.
- Иска ми се да знам – наистина ли заслужаваш някой да тича до края на света само заради теб?
- Те седяха близо един до друг и той й разказа история за очите й. Те бяха красиви тъмни езера, в които мислите й плуваха като русалки. А челото й беше снежна планина, величествена и блестяща. Това бяха прекрасни истории.
