снимка: iStock
Живеем в епоха, в която съветите на психолозите се разпространяват в социалните медии като горски пожар. „Поставете си граници!“, „Научете езика на любовта!“, „Открийте травмата си!“ – изглежда, че щастието е просто въпрос на четене на няколко публикации или гледане на едночасово видео или подкаст. Популярната психология обещава прости решения на сложни проблеми. Но тази достъпност може да нанася неимоверни щети. Защо един опростенчески подход към психичното благополучие може да бъде опасен? На това е посветена статията на психолога Анастасия Тазиева.
Тазиева припомня, че съветите на „експертите“ из социалните мрежи създават илюзията, че за сериозни и дълбоки въпроси има прости и бързи решения. Истинската психологическа работа е дълъг, сложен и често болезнен процес, казва психоложката. Според нея е опасно да се предоверяваме на непознати специалисти, само защото звучат убедително и ни говорят с тон, отхвърлящ всякакво съмнение в правотата им. Няма „лайф хакове“ и „вълшебни техники“, които ще оправят живота ви, уточнява Тазиева. Тя дава пример с концепцията за „закона на привличането“ или с мантрата, че „мислите се материализират“. Тези парадигми носят опасни послания – че ако ви се случи нещо лошо, вината е ваша, защото „не сте вярвали достатъчно силно“ или „сте го привлекли с отрицателни мисли“. Така някой, който е загубил работа или е сериозно болен, започва да обвинява себе си, а не обстоятелствата или системните си проблеми. Вместо подкрепа и намиране на истински решения, той е обременен със собствената си „грешка“.
Всеки вече е натъпкал речника си с модерни понятия като „токсичност“, „травма“, „нарцисизъм“ и „заучена безпомощност“. Хората, които са се налапали с тази терминология, но нямат нито нужното образование, нито нужния морал да обучават другите раздават етикети и диагнози, предписват лечения с духовни техники и практики и обещават нирвана. Съпругът ви не ви помага достатъчно в домакинската работа? Това очевидно е „газлайтинг“ и „емоционално насилие“. Колега ви не е ви е поздравил? „Токсичен човек“, с когото трябва „незабавно да прекратите всякакъв контакт“. Това не са неща, които ще решат проблемите ви, по-скоро ще ги изострят, казва Тазиева. Вместо да се опитва да говори, да анализира ситуацията или да се консултира със семеен терапевт, човек прекратява връзката въз основа на повърхностни внушения, които често са неоснователни, но пък звучат гръмко и категорично. Истинските, сложни диагнози, като клинична депресия или нарцистично личностно разстройство, изискват години обучение, за да бъдат разпознати.
„Желанието за себепознание е похвално. Но да доверявате психичното си здраве на инфлуенсъри, които преразказват сложни теории в два параграфа, е като да лекувате счупена кост със съвети от TikTok. Истинската психология е наука, а не сборник от мотивационни цитати. Ценете вътрешния си свят и изберете доказани, професионални инструменти, за да работите с него. Вашето благополучие си заслужава времето и усилията да намерите компетентен специалист, вместо да се задоволявате с опасни заместители“ – заключава Тазиева.
Съветите на психолога
Пазете се от лесни отговори. Ако даден метод обещава да реши всичките ви проблеми в 5 стъпки, бъдете бдителни.
Проверявайте източниците си. Кой е авторът? Има ли съответното образование и лиценз? Позовава ли се на изследвания?
Търсете сложността. Истинското психологическо знание не се страхува да каже: „Зависи от много фактори“ и „Няма един-единствен правилен отговор“.
Запомнете: популярната психология е забавление и храна за размисъл, а не терапия. Тя може да предложи някои интересни прозрения, но не е заместител на правилната терапия.
