По този повод се срещнахме с отец Кирил Попов за един разговор за вярата, обичаите, музикалното и църковно възпитание, църковната музика и времето, в което живеем.
– Отец Кирил, в навечерието на Рождество Христово защо обръщаме повече внимание на материалната страна на празника и загърбваме духовния му смисъл?
– Църковният празник има преди всичко духовно съдържание. Светата църква мъдро е отредила четири пъти през годината да имаме време на усилена молитва и това са постите. Тези пости означават твърдо да понасяме изпитанията и с усилие да извършваме духовен подвиг. Когато сме на пост, сме мобилизирани и организирани и трябва да имаме ясното съзнание, че въздържанието от храна е с цел духовно издигане. Да не мислим за земното и вещественото, а за възвишеното, за духовното.
– Грях ли е, ако спазваш духовните правила, без да постиш в храната си?
– Постът е личен и не всеки би могъл да го спазва. Има случаи, когато духовно лице благославя миряните да имат облекчен пост, както е с бъдещите майки, с възрастните хора, с децата, с хората в болниците, с хората със здравословни проблеми. Всеки носи отговорност за своите дела, за поведението си. Важно е отношението към празника и да осъзнаем, че не сме само плът, но че имаме и душа. Постът е телесен и духовен. Във всички случаи трябва да имаме духовна радост и смирение. Както спазваме хигиена на тялото, така най-добрата духовна баня за душата е постът, изповедта и тайнството свето Причащение. Това е венецът на този подвиг.
– Не е ли именно липсата на смирение в основата на голяма част от неразбирателствата днес?
– Нека поясня: смирен не означава човек да е хрисим, не означава да проявява овчедушие. Това не са добродетели, а са човешки слабости. Смирение означава човекът да живее с мир, да живее с Бога. И към това най-възвишено нещо трябва да се стремим.
Няма съвършен човек, единствено Христос Богочовекът е съвършен. Всички ние грешим, но в момента, в който престъпиш някое правило, трябва да се покаеш, да си изповядаш греха и да си смирен. Едно е да имаш самочувствие на християнин, да живееш достойно като човек. Друго е да си воден от житейска гордост, което е голям грях, който може да породи много други грехове. Казано е, че „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“. Всички трябва да живеем с мир и да усилим любовта към Бога и към своите ближни. Ако нямаме любов, това нарушава тази най-голяма заповед от Спасителя наш Иисус Христос. Светият апостол Павел казва в „Химна на любовта“, че щом любов нямам, нищо не съм. И завършва: „Любовта никога не отпада“. И така трябва да бъде. Любовта не е просто чувство, а труд, защото трябва да се обича не заради, а въпреки.
– Ако обичаш само заради, тогава отношението е користно. Трябва да обичаме въпреки всички неща, които ни дразнят, не са ни приятни. Трябва да имаме желание за духовно усъвършенстване. И тук не говорим да се показваме пред човеците: „Вижте, аз съм най-добрият“. Защото тогава липсва смирението, за което говорим. Става дума за това как да изпълним своя дълг тук, на земята – чрез достоен труд да бъдем полезни на своите ближни. Да живеем вярата, която е в основата на християнския живот.
– Да живеем вярата?
– Да. Да живеем вярата, самата вяра. Христовата вяра да я живеем. Да развиваме в себе си благодатта, която ни се дава по време на светите тайнства, и така да изпълним закона Христов с надеждата за вечен живот. Към това се стремим: към вечния живот. Това е спасението, това е висшата цел в църквата...
Цялото интервю е публикувано в Списание 8, бр. 12/2025
О. Кирил Попов завършва Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и Духовната академия „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация в
Московската духовна академия. След завръщането си в България преподава
източно църковно пеене и хорово пеене в Софийската духовна семинария,
дирижира хора при катедралния храм „Св. Неделя“ – София, работи като
научен сътрудник в Църковноисторическия и архивен институт при
Българската патриаршия.
Завършва следдипломна квалификация по хорово дирижиране в Българската държавна консерватория (сега НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София) в диригентския клас на проф. Васил Арнаудов. От 17.03.1986 г. е диригент на Софийския свещенически хор.
През лятото на 2000 г. приема духовен сан. От 1.11.2013 г. е енорийски свещеник в митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“ в София.
Като диригент има издадени записи на грамофонни плочи и осем компактдиска със Софийския свещенически хор, мъжкия хор при катедралния храм „Св. Неделя“ (1999 и 2002 г.), мъжкия хор „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ (1994) и мъжкия хор „Св. равноапостолни Кирил и Методий“ (1997).
Композира и прави обработки на повече от сто църковни песнопения и светски песни. Концертира у нас и в чужбина. През май 2023 г. в Софийската опера за първи път е представена музикалната поема „Рилският пустинник“ по текст на Тихомир Павлов, музика на о. К. Попов и оркестрация на Г. Стрезов. Лауреат е на наши и чужди конкурси за композитори. Член е на Съюза на българските композитори.
Завършва следдипломна квалификация по хорово дирижиране в Българската държавна консерватория (сега НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София) в диригентския клас на проф. Васил Арнаудов. От 17.03.1986 г. е диригент на Софийския свещенически хор.
През лятото на 2000 г. приема духовен сан. От 1.11.2013 г. е енорийски свещеник в митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“ в София.
Като диригент има издадени записи на грамофонни плочи и осем компактдиска със Софийския свещенически хор, мъжкия хор при катедралния храм „Св. Неделя“ (1999 и 2002 г.), мъжкия хор „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ (1994) и мъжкия хор „Св. равноапостолни Кирил и Методий“ (1997).
Композира и прави обработки на повече от сто църковни песнопения и светски песни. Концертира у нас и в чужбина. През май 2023 г. в Софийската опера за първи път е представена музикалната поема „Рилският пустинник“ по текст на Тихомир Павлов, музика на о. К. Попов и оркестрация на Г. Стрезов. Лауреат е на наши и чужди конкурси за композитори. Член е на Съюза на българските композитори.