Майка за Коледа
Преди единадесет години, през една пролетна утрин, на бял свят се появи момиченце с черни коси и големи тъмнокафяви очи. Бебчето нямаше как да знае, че само след една година ще бъде изоставено от своите родители на произвола на съдбата. Скоро след това го дадоха на приемно семейство от двама възрастни хора, които имаха големи деца и дори внуци. Не се грижеха добре за него. То растеше слабо, с неукрепнали за движение крачета. Основно го хранеха с парче хляб, а „деликатесът“ му бяха солети. Момиченцето почти не познаваше света навън. Извеждаха го рядко, и то само за редовните срещи със социалните служби.***
Червени, бели, сини, жълти, зелени – танцуваха коледните светлини върху заледените плочки на тротоарите, а едно малко момиченце с дълги черни коси и със светнали от щастие тъмнокафяви очи вървеше ръка за ръка със своята майка.
Няколко месеца преди да навърши четири години, в дните преди Коледа, една жена дойде за малката. Тя изживя най-хубавия ден в живота си и получи това, за което най-много мечтаеше – любяща майка, която да я обича с цялото си сърце. От този ден нататък животът на детето се промени изцяло.
В началото със слабите си ръчички тя не успяваше да задържи всичко, което ù се даваше и до което се докосваше, и повреждаше всяка играчка. Скоро малката чаровница започна да се храни нормално, макар и пристъпвайки с недоверие към баничките, кифлите и поничките, които ù се предлагаха.
Жената, която детето много скоро нарече „мама“, ù показа един нов, чуден свят – изгрева и залеза на слънцето, дъгата, реката, морето. Заведе я в изложбена зала, на театър, цирк и концерти. Говореше ù много за всичко, което се откриваше пред погледа ù.
Детето растеше любознателно. Майка ù я накара да заобича изкуството. Момиченцето хареса музиката, танците, песните. Обожаваше да гледа театрални представления и вкъщи да се опитва да подражава на актьорите. Добре ù се удаваше и писането. Имаше богата фантазия и повечето ù разкази бяха с фантастични сюжети, но имаше и такива, свързани с отказа от родителство. В тях звучеше тъга… но всички завършваха щастливо.
Една вечер, унесена в спомени, единадесетгодишната девойка неусетно бе стигнала до дома след училище. Вкъщи я посрещнаха топлината и мирисът на коледните сладки, които майка ù беше наредила на масата. Предстоеше коледната свята нощ. Зелени, червени, бели, сини и жълти светлини се отразяваха в прозорците на уютната стая, изпълнена с подаръци и усещане за щастие. Момичето с дълги черни коси и умоляващи тъмнокафяви очи беше събрало длани в тиха молитва и с трепет в сърцето прошепна своята коледна мечта:
„Нека всички деца по света да имат дом и родителска закрила.Валентина Дианова Цветанова
Нека има коледни светлини за всички деца.
Нека има за тях мирен свят, пълен с чудеса!“
11 г., VI „б“ клас,
Първо основно училище „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Монтана
Зимна магия на село
Казвам се Анна, родена, израснала и живяла почти целия си живот в София, никога не съм смятала зимните празници за особено вълнуващи. Като дете ги свързвах предимно с това, че кварталът опустяваше — всички деца заминаваха при баба и дядо на село, а аз нямах такива.След трийсет и пет години в града дойде първата ми истински магична Коледа. С мъжа ми построихме малка къщичка в самоковското село Поповяне. Вдигахме я по време на най-строгите месеци на пандемията, когато дори нямаше как да преминем КПП-то, за да видим строежа. Строителят ни пращаше снимки по вайбър, а ние мечтаехме за деня, в който ще стъпим в собствения си двор. Нуждата да имаш дори един квадратен метър зеленина и въздух беше по-осезаема от всякога. И така, през есента на 2020 година прекрачихме прага на новия си дом.
Не бяха минали и два месеца от изолацията ни на село, когато започнах да усещам промяна. Дали боровата гора на хълма над къщите беше омагьосана, дали безкраят на заснежените поляни отвъд реката беше необятен за окото, или гледката към замръзналите върхове на Рила, прорязани нощем от светещите писти и обвити денем в сиви мъгли, беше завзела целия ми мироглед – не зная. Но утрините бяха ослепително бели, като безкраен юрган между небето и земята, изплетен измежду редовете на най-дебелата книжка.
Всеки ден излизахме и крачехме в пухкав сняг, дълбок до коленете, отъпквайки си пътека до бистрото в центъра. Там ни чакаше вряла супа, приготвена от една майка, сервирана от двама братя, в топло местенце, поддържано от един баща. Имаше десерти, направени от снахата, и смях на деца и внуци. На масите винаги седяха усмихнати баби, които обсъждаха новини, гоблени, книги, историите на този край, семействата си и радостите си. Всеки вторник и четвъртък нашите поповянски баби са там и до днес. Ако минете през Поповяне, ще ги видите – най-сладките баби, които съм срещала в живота си. В града хората трудно се срещат истински, сякаш се разтварят в обстановката. А тук, в Поповяне, те са самата обстановка.
Дойде декември – най-магичният месец в най-трудната година. След време на изолация, вируси, страхове и черни мисли, тази Коледа стана най-хубавата в живота ми. Кучето ми играеше в двора, без да чака до вратата за разходка между блоковете. Мъжът ми хранеше пиленцата, които идваха да търсят храна – всяка сутрин трескаво режеше сланина, не защото някога бе вкусвал подобно „чудо“, а защото бе прочел, че синигерите я обичат. А аз? Аз печах бисквитки с аромат на масло (и понякога на леко изгоряло), редях кисело зеле в глинен гювеч, разливах домашно сипкаво вино, подарено от новите ни съседи, и търсех рецепта за прословутата поповянска дзива – хляба, който бабите тук правят от поколения.
На 25 декември под нашата елха – на двама съпрузи, една тъща и едно четириного дете – имаше над тридесет подаръка. Преливаха от коледните чорапи, по земята, около телевизора и чак до високите прозорци. Без да усетя, вълнението ми от предстоящата бяла Коледа беше „заразило“ или дори подтикнало всички.
Оттогава Коледа е най-прекрасното време в годината за мен. Независимо дали съм в отпуск, приготвям софра за трима, или посрещам двадесет и пет гости, няма умора. Селото винаги ми помага. Гледките, хората, утрините и вечерите сред тях са чудото, от което духът ми се нуждаеше, за да открие Коледа. Българското, чистото, милото и драго — то е навсякъде и във всеки сезон, но Коледата в българското село, в нашето село Поповяне, е най-магична.