Портрет на Уилям Джеймс, худ. Джон Ла Фарж, обществено достояние, Wikimedia Commons
„Разнообразието на религиозния опит“ е основополагащ труд на американския философ Уилям Джеймс (1842-1910). В поредица лекции, събрани в книгата му, той изследва субективната страна на религията, но отвъд закостенелите догми. Разглежда феномени като мистичните състояния у вярващите и процесите на обръщане към вярата у човека. Според Джеймс това са реални преживявания, които носят психологическа стойност и трансформират живота на вярващия, независимо от тяхната рационална обосновка. Той анализира вярата като се фокусира върху личностното преживяване, а не върху институционалната религия.
Джеймс е убеден, че вярата носи много позитивни психологически ползи и че духовни преживявания на вярващия имат реално влияние върху живота му. Той разглежда религията не като абстрактна теория, а като жива сила, проявяваща се по различен начин при всеки човек.
- Трагедията на живота е не че свършва толкова бързо, а че чакаме толкова дълго, за да го започнем.
- Има два живота, естественият и духовният, и ние трябва да загубим единия, преди да можем да участваме в другия.
- Не съм любител на безредието и съмнението като такива. По-скоро се страхувам да не загубя истината, преструвайки се, че вече я притежавам изцяло.
- Ако някой бъде помолен да характеризира религиозния живот най-общо, той ще каже: смисълът е във вярата, че съществува невидим ред и нашето върховно благо се крие в хармоничното приспособяване към него.
- Нашата цивилизация е основана върху хаоса и всяко отделно съществуване изчезва в самотен спазъм на безпомощна агония.
- Много хора си мислят, че мислят, а те просто пренареждат своите предразсъдъци.
- Как да се спечели, как да се запази, как да се възстанови щастието - за повечето хора това е тайният мотив на всичко, което правят, и на всичко, което са готови да понесат.
- Нищо не унищожава задръжките толкова неудържимо, колкото гневът.
- Ние буквално се страхуваме да бъдем бедни. Презираме всеки, който избира да бъде беден, за да опрости и спаси вътрешния си живот. Ако той не се присъедини към общата суматоха и не се втурне с тълпата, която печели пари, го смятаме за бездуховен и лишен от амбиции. Желанието за придобиване на богатство и страхът от загубата му са главните ни източници на малодушие и корупция.
- Преобладаващият страх от бедност сред образованите класи е най-лошата морална болест, от която страда нашата цивилизация.
- Нашето нормално будно съзнание... е само един специален вид съзнание. Около него, отделени от най-тънкия екран, се крият потенциални форми на съзнание, напълно различни. Можем да преминем през живота, без да подозираме за тяхното съществуване. Но ако приложим необходимото усилие да ги разкрием ще се докоснем до тях - те са там в цялата си пълнота... Никое описание на вселената в нейната цялост не може да бъде окончателно, което оставя тези други форми на съзнание напълно пренебрегнати.
- Трябва да съдим дървото по плодовете му. Най-добрите плодове на религиозния опит са най-добрите неща, които историята може да предложи. Най-висшите полети на милосърдие, преданост, доверие, търпение и смелост, до които са се разперили крилете на човешката природа, всички са били издигнати за религиозни идеали.
- В дома на нашия Отец има много обиталища и всеки от нас трябва сам да открие вида религия и степента на святост, които най-добре съответстват на това, което той смята за свои сили и чувства като най-истинската си мисия и призвание.
- Най-великото откритие на моето поколение е това, че хората могат да променят живота си, променяйки вътрешната си нагласа.
