Снимка: Керин Гедж, Unsplash
След тази тежка за света нощ на експлозии, тревожност и тегнещо усещане за предстоящи нови трагични изпитания за човечеството, нека си припомним думите на Махатма Ганди: „В крайна сметка силата, колкото и оправдано да е използвана, ще ни отведе в същото блато като силата на Хитлер и Мусолини. Ще има само разлика в степента. Вие и аз, които вярваме в ненасилието, трябва да го използваме в критичния момент. Не можем да се отчайваме да докоснем сърцата дори на гангстери, дори ако за момента ни се струва, че блъскаме главите си в сляпа стена“.
Мисълта на Ганди, че ако искаш да промениш света трябва да започнеш от себе си е веруюто, на което се крепи напредъка на човешкия вид. Един от най-ярките борци за мира на всички времена е номиниран за Нобеловота награда за мир, но никога не я е получавал.
- Светът е уморен от омраза. Виждаме как умората обзема западните нации. Виждаме, че тази песен на омразата не е донесла полза на човечеството.
- Принципът „око за око“ може само до доведе до пълното ослепяване на човечеството.
- Насилието е оръжието на слабите.
- Не бива да губиш вяра в човечеството. Човечеството е океан – ако няколко капки в океана са мръсни, океанът не става мръсен от това.
- Ненасилието е закон на човешкия род, така както насилието е закон за зверовете. У животното душата спи и то не знае друг закон освен физическата сила. Достойнството на човека изисква от него да се подчинява на висшия закон – силата на духа.
- Можеш да ме оковеш във вериги, да ме измъчваш, можеш дори да съсипеш тялото ми, но никога няма да можеш да плениш моето съзнание.
- Моята идея за ненасилие съвсем не означава, че може да се бяга от опасностите и да се оставят близките без защита. Ако трябва да се избира между насилието и страхливото бягство, аз ще предпочета насилието пред страхливостта. Не мога да науча страхливеца на ненасилие, както не бих могъл да съблазня слепеца с прекрасно зрелище. Ненасилието е кулминация на мъжеството.
- Ти и аз – ние сме едно. Не мога да ти причиня болка, без да нараня себе си!
- [...]Ще се окаже, че преди да започне всеобщото разоръжаване в Европа, както ще стане някой ден, освен ако Европа не се самоубие, някоя нация ще трябва да се осмели да се разоръжи и да поеме големи рискове. Нивото на ненасилие в тази нация, ако това се осъществи щастливо, естествено ще се е повишило толкова високо, че да се ползва с всеобщо уважение. Нейните преценки ще бъдат безпогрешни, решенията й твърди, способността й за героична саможертва ще бъде голяма и тя ще иска да живее както за другите нации, така и за себе си.
- Подобно на производството на опиум, световното производство на мечове трябва да бъде ограничено. Мечът вероятно е отговорен за повече нещастия в света, отколкото опиумът.
- Може да изглежда на моменти, че силите на злото са по-големи, но това е само привидно!
- Ще мине много време, преди законът на любовта да бъде признат в международните отношения. Машините на правителствата стоят между сърцата на един народ и ги крият от тези на друг. И все пак... виждаме как светът непрекъснато осъзнава, че между народ и народ, както между човек и човек, силата не е успяла да реши проблемите, но че икономическата санкция на несътрудничеството е далеч по-могъща и убедителна от армиите и флотите.
Ако безумната надпревара за въоръжаване продължи, тя неминуемо ще доведе до клане, каквото никога не се е случвало в историята
Великите сили могат... да се възползват от него [ненасилието] всеки ден, да се покрият със слава и да спечелят вечната благодарност на потомството. Ако те или някой от тях можеше да се освободи от страха от унищожение, ако се разоръжи, автоматично ще помогне на останалите да си възвърнат здравия разум. Но тогава тези Велики сили трябва да се откажат от империалистическите амбиции и експлоатацията на така наречените нецивилизовани или полуцивилизовани нации на земята и да преразгледат начина си на живот. Това означава пълна революция. Трудно може да се очаква от великите нации, в обичайния ход, да се движат спонтанно в посока, обратна на тази, която са следвали, и според тяхната представа за ценностите, от победа към победа. Но чудеса са се случвали и преди и могат да се случват дори в тази много прозаична епоха. Кой може да се осмели да ограничи Божията сила да поправя злото? Едно е сигурно. Ако безумната надпревара за въоръжаване продължи, тя неминуемо ще доведе до клане, каквото никога не се е случвало в историята. Ако остане победител, самата победа ще бъде жива смърт за нацията, която излезе победоносна. Няма спасение от надвисналата гибел, освен чрез смело и безусловно приемане на ненасилствения метод с всичките му славни последици.
