Къдър от интервю на El País с Ноелия, Youtube
В Испания 25-годишната Ноелия Кастильо Рамос напусна този свят по собствено желание. Съдът уважи нейния избор след две години съдебни разбирателства със семейството й. Процедурата по евтаназия бе извършена в четвъртък вечерта в здравен център в Сант Пере де Рибес, провинция Барселона. Интравенозно се вкарват лекарства, които предизвикват дълбока седация. Дишането спира почти веднага. Както и болката.
Според данни на El País тя е израснала в неблагополучно семейство. На 13 г. родителите й губят дома си и тя е пратена в специализирано заведение под опеката на социалните служби. Преживява две изнасилвания докато е из приютите, едното - групово. След това момичето няколко пъти опитвало да се самоубие. Един от опитите - скок от висока сграда - довел до тежки последици - парализа на краката и инвалидност.
През 2024 година тя официално поискала евтаназия, разрешена в Испания. Медицинската комисия одобрила молбата със становището, че състоянието й е необратимо и е съпроводено с постоянни силни болки.
Бащата на момичето чрез съда се опитвал да спре процедурата. Според него заради депресията и обезболяващите тя не е в състояние да вземе осъзнато решение. Против асистираното отнемане на живот били и майката и сестрата на младата жена.
Съдът обаче не отмени решението си. Няколко часа преди процедурата пред здравния център, в който беше Ноелия, се събраха хора, които подкрепят избора на момичето. Нейната адвокатка съобщи, че органите предварително са били разпределени за донорство. Бащата до последния момент продължавал да подава жалби, настоявайки, че тя се нуждае от психиатрична помощ, а не от евтаназия.
Ноелия Кастильо Рамос (14 ноември 2000 – 26 март 2026) е сред най-младите испанци, избрали и получили асистирана смърт заради постоянна и необратима болка. Светът днес с прискърбие коментира моралните страни на Органичния закон за регулиране на евтаназията (LORE) в Испания. Както във всяка държава, в която евтаназията е разрешена законово, и в Испания мненията са от крайно отрицателни и осъждащи, до напълно подкрепящи (предимно от хора, изложени на хронична болка и страдания от дълги години).
