Снимка: Грег Розенке, Unsplash
Имало едно време един човек, който чувствал, че трудностите, скърбите, изкушенията и проблемите му са твърде много и той няма да издържи на всички тези тегоби. Той се развикал към Бог колко е несправедлив живота му и поискал да бъде освободен от кръста си. И да му се дадял друг.
През една нощ Бог му се явил на сън и го попитал: „Искаш ли да получиш друг кръст?“ Мъжът бързо кимнал с облекчение. Господ му казал: „Ела с мен да ти покажа нещо.“ Те се издигнали във висините, летели към огромен масивен Кръст - единственият истински Кръст, който нашият Господ носи на раменете Си. Кръст бил толкова грамаден, че изпълвал целия космос и носел тежестта на цялото творение.
В едно от ъгълчетата на този могъщ кръст имало нещо като отлюспила се тресчица, приличало на мъничка вратичка.
Бог и мъжът влезли през нея. Било склад. В него имало стотици кръстове с различни форми и размери, обков, дизайн. Имало дървени кръстове и такива от злато, сребро и скъпоценни камъни. Някои кръстове били силно разцепени, а други били обвити с тръни, стърчащи във всички посоки.
„Всеки, който ме следва, трябва да носи кръста си“, казал Господ. „Но на теб ще позволя да си избереш какъвто кръст искаш.“
Мъжът претърсил склада като пробвал теглото и материята, от която били направени кръстовете. Търсел, малък, лек и мек на пипане кръст. С изненада открил, че леки няма - всички били ужасно тежки. Дори тези, които не били много по-големи от дланта му - той едва успявал да ги помръдне, а да ги повдигне било невъзможно.
След като изпробвал почти всеки кръст в стаята, мъжът започнал да губи надежда. Всички кръстове били твърде груби и твърде тежки. Накрая намерил един малък кръст, който бил изшлайфан съвсем гладко. Той се побирал в дланта му и макар че бил тежък, той успял да понесе тежестта му. Обърнал се към Исус с усмивка.
„Това ли е кръстът, който искаш?“, попитал Бог. Мъжът кимнал с усмивка. „Сигурен ли си?“, попита отново Всевишният. Мъжът отново кимнал. „Но това е кръстът, който винаги си имал“, отговорил Бог.
