Снимка: Алекс Шут, Unsplash
Неврохирургът Майкъл Егнор твърди, че човешкият ум и душа не са просто продукт на мозъка, а съществуват независимо от него. Неговият възглед се оформя както от лични преживявания, така и от дългогодишната му медицинска практика. Повратен момент в живота му настъпва в един болничен параклис. Егнор в отчаяние изплаква към небесата тревогата за малкия си син, диагностициран с аутизъм. Преживява силно духовно усещане, което той тълкува като общуване с Бог. Това събитие го насочва към религията и към идеята, че съзнанието има нематериална природа. За всичко това неврохирургът разказва в книгата си „Безсмъртният ум“.
В професионалната си работа Егнор наблюдава пациенти с тежки мозъчни увреждания и случаи като т.нар. „разделен мозък“, при които двете полукълба на мозъка са хирургически отделени. Въпреки това, според него, тези хора не показват разделено съзнание, а продължават да възприемат себе си като единно „аз“. Той приема това като доказателство, че умът не е просто функция на мозъчната структура, а нещо отделно - нещо, което той нарича душа.
Егнор критикува широко разпространената научна позиция, известна като материализъм, според която всички психични явления произлизат от физическите процеси в мозъка. Той смята, че тази гледна точка е погрешна и дори вредна, и твърди, че науката може да даде основания да се вярва в съществуването на нематериален ум. В книгата си той използва различни примери, включително редки медицински състояния като хидраненцефалия – при която липсват големи части от мозъчната кора - за да аргументира, че съзнанието не може да се обясни изцяло чрез мозъчната тъкан.
Неврохирургът отхвърля дарвинистката еволюция в полза на система от вярвания, наречена интелигентен дизайн, която твърди, че сложността и съвършенството на клетките, бактериите и природата предполагат сътворение от интелигентна сила. Освен това, Егнор вярва не само, че гънките, ръбовете и електрическата активност на човешкия мозък сочат към създател, но и че науката може да докаже това. В книгата си той дава примери за често срещани понятия в науката за мозъка и невронаучни аномалии, които предполагат съществуването на душата, пише popularmechanics.com.
Както може да се очаква, повечето невролози и учени категорично не са съгласни с неговите заключения. Те защитават позицията, че съзнанието е резултат от мозъчната дейност и че няма нужда да се въвеждат нематериални обяснения. Според тях Егнор подбира и тълкува научни данни така, че да подкрепят предварително приети религиозни убеждения, вместо да следва обективния научен метод. Според строгата наука мозъкът има способността да се приспособява и да възстановява увреждания. Така лесно се обясняват необяснимите случаи, които Егнор използва като защита на своите твърдения.
