Изображение: Георги Илиев
Рут Бенедикт пише „Хризантемата и мечът: Модели на японската култура“ по поръчение на американското правителство с една единствена цел - да бъде опозната народопсихологията, културата и светоусещането на жителите на Страната на изгряващото слънце и смъртен враг на САЩ по онова време. Книгата е публикувана е за първи път през 1946 г. и едно от най-известните произведения в културната антропология. Нека си припомним някои от основните тези на Бенедикт.
Духовна подготовка и самодисциплина
Малкото дете се ражда щастливо, но не е „вкусило живота“. Само чрез духовна подготовка (или самодисциплина – сюйе) мъжът и жената могат да получат възможността да живеят пълноценно и да „вкусят“ живота. Само тогава човек може да обича живота. Самодисциплината „укрепва ядрото“ (мястото на самоконтрола) и следователно подобрява живота.
Майсторството да живееш достойно
Муга е състояние на пълна безкористност и забравяне на егото. В японското светоусещане това е идеалът човек да се слее с природата и света. В това състояние егото изчезва, а с него си отиват и всички пречки пред истинското творчество и възприемане на красотата. „Няма празнина, дори колкото косъм, между волята на човек и неговото действие“, обяснява Бенедикт. Електрическият разряд преминава директно от положителния към отрицателния полюс. При хора, които не са постигнали майсторство, има нещо като изолиращ екран, който разделя волята и действието. Той се нарича „наблюдаващо аз“, „препречващо аз“ и когато този екран бъде елиминиран чрез специално обучение, майсторът губи убеждението „Аз правя това“. Целта се затваря в себе си. Действието се случва без усилие перфектно възпроизвеждайки картината, която изпълнителят е имал предвид. Този вид майсторство се постига в Япония от най-обикновените хора. „Колкото по-тежки са телата ни, толкова по-високо се издига над тях нашата воля, нашият дух“, тълкува японските нрави Бенедикт. „Колкото по-изморени сме, толкова по-бляскаво е обучението“ това пък е определението на антроположката за високите изисквания на образователната система и личностното развитие в Япония.
Култура на срама, а не на вината
Бенедикт противопоставя две морални системи. Едната е културата на вината, характерна според нея за християнския Запад. Човек се ръководи от вътрешната си съвест и моралните му устои се крепят на основния въпрос „Извърших ли грях?“. Дори никой да не разбере за провинението на индивида, чувството за вина остава. Другата е културата на срама - основните етически принципи извират от питането „Как изглеждам в очите на другите?“. Най-тежкото наказание не е вината, а общественото унижение и загубата на лице.
„Да знаеш своето място“
Според Бенедикт японското общество е организирано йерархично. Всеки човек има точно определено свое място в системата, конкретни задължения и социална роля. Хармонията не се постига чрез равенство, а чрез стриктно изпълнение на ролята. Японецът е възпитаван от векове да осъзнава без гняв и осъждане на кого е задължен, кой стои над него и за кого носи отговорност.
Задължението е основен морален принцип. Всеки трябва да е благодарен на родителите си, от които е получил живот, възпитание, образование и покровителство. Тези дарове не могат да бъдат напълно изплатени. Социално задължение или дълг на честта пък изисква човек да отвърне на полученото и да запази достойнството си.
Японците определят върховната задача на живота като изпълнение на задълженията си. Те напълно приемат факта, че отплащането „на“ означава жертване на личните желания и удоволствия. Идеята, че преследването на щастието е сериозна цел на живота, за тях е удивителна и неморална доктрина. Щастието е релаксация, на която човек се отдава, когато може.
Дзен търси само светлината, която човек може да намери в себе си, пише Бенедикт.
Не се жалвай и не създавай неудобства на другите
Сред важните, движещи японското общество, правила са всеки да бъде научен да владее емоциите си, да не създава неудобства на другите, да понася трудностите без оплакване. Редно е да подчинява личните си желания на обществените очаквания. Да, човек има право да е със силни лични желания и амбиции, но се учи кога и как да ги изразява.
