Изображение: Г.Илиев
Ами ако астрологията не е за планетите, причиняващи събития, а за смисъла, който се разкрива чрез модел? Ами ако движенията на небесните тела не контролират човешкия живот, а му съответстват по начини, които подтикват към размисъл, интерпретация и избор? В епизода на „Свързване със съвпаденията“ д-р Бернард Байтман разговаря с Рик Тарнас, философ и културолог за астрологията като форма на синхроничност.
Обикновено търсим механичните причини за движенията на планетите и как те се отразяват върху нашето битие. Тарнас разглежда астрологията като част от по-голямо явление на смислено съотношение между вътрешния опит и външните събития. От тази гледна точка, астрологията се превръща в един вид архетипен часовник, сочещ не към фиксирани резултати, а към по-дълбоките модели, чрез които се разгръщат човешкият живот и история.
Ученият обяснява как планетарните цикли могат да съответстват на повтарящи се архетипни теми като сатурнови ограничения и съзряване, плутоническа смърт и прераждане и ураново освобождение и катаклизъм. Според него астрологията може да бъде предсказваща в архетипен смисъл, без да е фаталистична. Тя може да осветли партитурата, като същевременно оставя на хората свободата да избират мелодията.
Астрологията може да бъде възприемана не като суеверие или някаква категорична сигурност, а като език на смислови модели и като ключ към разбирането ни за синхроничността, свободната воля и любящата грижа на Вселената. Тарнас говори и за дълбинната психология на Юнг, архетипната космология, културната история и еволюцията на съзнанието.
Тарнас често изнася лекции по архетипни изследвания и дълбинна психология в университета „Пасифика“ в Санта Барбара. Бил е директор на образователни програми в „Есален“ в Биг Сър. Автор е на „Страстта на западния ум“. Втората му книга, „Космос и психика“, получава наградата „Книга на годината“ на Научната и медицинската общност. Бил е президент на Международната трансперсонална асоциация и дълги години е бил член на управителния съвет на Института „К. Г. Юнг“ в Сан Франциско.
Синхроничността е мощно явление, от което е изтъкан живота, казва Тарнас. Щом човек започне да осъзнава забележителното, почти художествено моделиране на битието и поразителните съответствия между вътрешните състояния и външните събития, между преживяванията и случките, той вижда неща, които не могат да бъдат обяснени чрез редукционистко-материалистично разбиране, обяснява ученият.
Синхроничността е постоянна част от живота. Астрологията сама по себе си също е огромен феномен. Двете се припокриват. Астрологията е мощна форма на синхроничност. Тя е една от многото форми на синхроничност, през които минаваме през жизнения си цикъл. А синхроничността ни предлага една много по-всеобхватна гледна точка към земните и неземни процеси. Чрез нея можем да осмислим иначе необяснимите съответствия между движенията на планетите и човешките дела.
При задълбочено изследване на историята и човешките биографии, психологическите предразположения и профилите на хората, откриваме, че в термините на юнгианската и архетипната психология съществуват устойчиви архетипни модели. Те са разпознаваеми както в личностното битие, така и в човешката история. Тези модели изящно точно и систематично съвпадат с планетарните цикли, в които определени универсални архетипни принципи изглеждат космически свързани с конкретни планетни тела, както и със Слънцето и Луната. Тарнас задава въпроса: как да тълкуваме това в епоха, когато сме напълно наясно, че космосът е еволюираща система?
Ние вече не живеем в геоцентрична вселена, казва той. Голяма част от природата и Вселената отдавна са анализирани и обяснени в механистични категории. Как тогава планетите биха могли да причиняват нещо в нашия най-интимен вътрешен живот? Това просто не е логично. Това е същият философски проблем, пред който е изправена и синхроничността. Защото и синхроничностите не би трябвало да се случват в една механистична, материалистична вселена, която се развива случайно и не проявява никакъв особен интерес към случващото се в човешката психика и вътрешен живот.
В по-ранните епохи синхроничностите са били част от самата тъкан на живота. Например в местните племенни, първични култури. И днес в подобни общества, хората живеят в синхронична вселена и това не е проблем за тях. Светът се възприема като жив, одушевен, изпълнен с вътрешен живот, който е съвкупност от всичко в нас и извън нас. Не съществува тази рязка граница между картезианския субект и обект, между „аз“-а и обективния свят. Човекът в съвременния свят може да използва мъдростта на тези култури и преплитайки я с научните обосновки на Юнг да се доближи още малко до необятността на битието, смята Тарнас.
