Петият елемент

Етерът е въздухът, който боговете дишат, но учените не понасят

Мария Русева
Сред нас, съвременните хора, се открояват два основни типа светоглед и подход към живота. Условно можем да ги наречем рационален и езотеричен, макар те да са доста по-широкоспектърни. Едни търсят и признават само доказуемото по логичен, научен път и отричат или пренебрегват явления от невидимия свят на нематериалното и „духовното“. Други пък се заравят изцяло във „фините“ материи на духовни учения и религия и вярват, че са открили ултимативните истини за Вселената, отвърнали поглед от рационалния достъп до тях. И двете страни държат половин парче истина, но го бранят, сякаш е цяло, виждайки отсрещния като заблуден и глупав. С наложилото се статукво на науката балансът между тези два полюса е мисия невъзможна. Но това невинаги е било така. Предстои да се запознаем наново с една теория, която би променила основите на представата ни за устройството на света и неговите механизми - теорията за етера. Тя създава (за пръв път от древността насам) баланс и свързаност между науката и „свръхестественото“, внасяйки простота, разбиране и покой в живота на всички ни. И отваря нови врати към света на необятното познание.

• Първородният грях на науката. Отхвърлен несправедливо заради Айнщайн, етерът не спира да буди духовете на търсачите на истината. Оказва се, че в не толкова далечно минало разбирането, че пространството не е празно, а има свойства, е крайъгълен камък на научните и философските знания за Вселената и нейните механизми. Най-великите умове от древността са се позовавали на идеята за първична субстанция, от която се ражда Космосът и се съдържа във всичко.
• Връзката между всичко. Колко по-спокоен и осъзнат би бил човекът, ако знае, че всяко трептение, което той предизвиква в етера, рефлектира върху останалия свят. Ако знае, че е част от Космоса и негово отражение, казва биологът Вергил Стойнов.Българин измери етерния вятър. Баща и син Димитър и Дилян Стойнови доказват експериментално, че етерът съществува, а специалната теория на Айнщайн е погрешна.
• В утробата на Вселената. Прониквайки в етера, разбираме кои сме.

Чавдар Асенов: Любовта е вечният цяр

Мария Русева

Ще изяде ли науката баща си

Бъдещето на науката – прогрес, регрес или нова цивилизация...

Проф. Бойко Рангелов

Луната е създадена от извънземни?

Български измервания потвърждават хипотезата, че може да е куха и че има свръхздрава конструкция, издържаща на гравитационните въздействия

проф. д.т.н. инж. Жеко Ганев

Плазмозаври в Антарктида

Появяват се като огнени кълбета. После стават като светещи гъсеници, които сеят смърт и лудост. Някои учени вярват, че са живи същества.

Доц. д-р Васил Умленски
Склонни сме да считаме, че ако някъде във Вселената има живот, той е подобен на този на Земята – на белтъчна основа. Възможно е обаче дори на нашата планета да има форми на живот, съвсем различни от познатите на нас. Академик Влаил Казначеев (1924 – 2014 г.) предполагаше, че на Земята има и чисто енергийни същества. Подобно е мнението и на биофизика Борис Соломин. Той дори допуска, че Слънцето е живо и свръхинтелигентно. Известно е, че при изригванията на нашата звезда в космическото пространство се изхвърлят късове сгъстена плазма (плазмоиди). Някои от тях достигат Земята и се задържат в радиационните пояси около нея. Магнитното поле на планетата като щит ни предпазва от тях и от всички вредни космически лъчения (вж. брой 1/2010 г. и брой 6/2019 г.) На Северния и Южния магнитен полюс обаче неговите силови линии влизат в земята. По тези линии плазмоидите могат да се спуснат в долните слоеве на атмосферата и дори до земната повърхност.

Великото защитно поле

Драматичните събития на Земята са част от противоборства на извънземни раси, обяснява Йеша Ашаяна, която по телепатичен път предава информация от съюз на пазителите

Кратък наръчник за оцеляване

След прочитане сложи този брой на Списание 8 в своята евакуационна раница заедно с най-необходимите неща. Може да ти потрябва

Д-р Славян Стоилов
През последните месеци човечеството с удивление разбра , че не е господар на природата (нещо, което според мнозина е несправедливо и нечовешко ). И същото това човечество започна неистово да се подготвя за оцеляване с натрупване и издълбаване. Купуват се генератори , компаси, ножове, легално и нелегално оръжие, копаят се землянки и бункери, трупа се брашно. И то не за второ пришествие, а както просто и опростено се  изразяваше командирът по тила на полка – за второ произшествие. Точно тези хора, уви, не могат един огън да запалят в гората , не могат да стигнат без GPS до първата пресечка. Гледат „Черешката на тортата “ и трупат в мазето, а не знаят да сварят едни картофи.

Мечтата на Николай Кехайов е да създаде завършен кръговрат, който да не вреди на природата

Йоана Стефанова

Жадни за обич

Фотографиите на холандеца Марел Фенс ни напомнят, че уличните животни са мили същества, които копнеят за ласка и любов

Лудостта на лудите художници

Как се стига от ателието ди психиатричната клиника?

Анна Маринова
... Целият живот на известния норвежки художник Едвард Мунк преминава на границата на лудостта, докато един ден наистина прекрачва от другата страна и получава тежка психиатрична диагноза. Мунк не е единственият. Някои от най-великите художници от миналото и съвремието също са сериозно диагностицирани. Дали наистина пътят от платното

Распутин – лицето на руската душа

Дани Динева
В едно мразовито декемврийско утро на 1916 година река Малая Невка изхвърля вкочанения труп на Григорий Распутин. По тялото на почти двуметровия мужик личат белезите на няколко
убийства - първоначално отровен, след това многократно прострелян, пребит с тежък предмет и накрая завързан и удавен. Въпреки всичко това позата на трупа подсказва отчаяните му опити да се освободи от въжетата и да изплува... Само няколко месеца по-късно на бунището на историята ще бъде изхвърлен и трупът на самата Руска империя, удавена в кръвопролитията на болшевишката революция.

Градът на Тамерлан и гробницата на живия крал

Текст и снимки: Иван Шишиев
Старата гара на Самарканд (втория по големина град в Узбекистан след столицата Ташкент – бел. ред.) е осветена в топли светлини и класически нюанси. Слизаме от експреса „Ташкент - Бухара“ на място, което цял живот искам да видя. Според местните езиковеди името на града означава „място за срещи“ в сакрален смисъл. Свечерило се е, от сенките витае лек хлад, а въздухът ухае на нар и рози. Оставяме нещата си в хотела и тръгваме из малките улици...