Според „Българския апокрифен летопис от XI век“ света Елена избягала от Рим в двора на светия български цар Петър. Тук тя родила сина си Константин, а когато детето възмъжало, царят го изпратил на поклонение в Йерусалим. Пътьом Константин харесал място на Босфора, където по-късно издигнал свой град и зацарувал в него, а двамата с Петър запазили силна обич помежду си… Какво се крие зад този, останал единствен български средновековен разказ за великите римски императори траки и връзката им с българските царе? Какво са направили царете траки в Стария Рим на Тибър и в Новия Рим на Босфора? Кое от стореното тогава и до днес определя облика на Европа? Това са важни въпроси, чиито отговори ние, българите, които живеем десет века след св. цар Петър, трябва да търсим и да знаем.

В началото на юли при разкопките на античния град Хераклея Синтика, край с. Рупите, петричко, екипът на проф. д-р Людмил Вагалински намери изцяло запазена антична статуя. Археологът предполага, че това е изображение на бог Хермес.

Има едно място на Земята, където лечителите пазят много древен обичай да лекуват, като оперират с голи ръце. За това чудо, което все още не е намерило своето обяснение от науката, сме ви разказвали неведнъж. Екипът на Списание 8 направи и документален филм за най-известния преди години лечител Алекс Орбито – „Човек на вярата.“ Преди

шест месеца съдбата явно бе решила да ме върне отново там, където е солта на Земята (така се превежда името на провинция Пангасинан, където се раждат повечето духовни хирурзи). Когато моята приятелка Дени ме покани да се присъединя към група българи, тръгнали да посетят духовната лечителка Естер Браво от град Урданета, не се чудих дълго. Всяка среща с такива хора отваря врата към тайнствения свят, който съществува успоредно с нашия, но ние сме загубили способността си да го видим и живеем. Когато проникнеш там, дори и за кратко, душата ти ликува, а сърцето ще се пръсне от радост. Животът се превръща в приказка, каквато би трябвало да бъде.

Михаил Михайлов има най-високата акредитация за йога инструктори (RYT 500) от „Йога Алианс“, Великобритания. Международно сертифициран терапевт по енергийна психология. Практикува пранично лечение по древни източни методи. Обучавал се е и в Палма де Майорка. Изучава тънкостите на кундалини йога с истински индийски учители. Във Великобритания му предлагат да оглави ашрам в Раджастан. Ашрамът е забележителна 500-годишна крепост, но Михаил  решава, че ще бъде много по-полезен в България. След 12 години отсъствие се завръща в родината. Казва, че кундалини йога е най- висшето медитативно изживяване на хатха йога. Запалва го един от българските ветерани в йогата – Веселин Лучански. Изучава книгите на Свами Шивананда,  по-късно се запознава и с учението на Бихарската школа по йога и на Хироши Мотояма, които упражнява и до днес. Понастоящем  преподава йога в Стара Загора и има забележителни успехи при работата с деца с аутизъм. 

В началото на годината започнахме с брой за нумерологията. Сега, когато сме преполовили изпълнената с предизвикателства 2024 г., все още сме угнетени от безизходицата на войната и невъзможността за създаването на устойчив кабинет, който да поведе българия към повърхността, където тя най-сетне да си поеме глътка въздух. И от двете събития лъха усещане за заприщване, но според нумерологията това е напълно закономерно.

Отразяването на атентата в американските медии е като свеждането на „Матеус Пасион“ на Бах до викащи хора и стържене по котешки черва с опънати косми от конска опашка.

Европейците никога няма да простят на руснаците, че ги освобождават от нацистите. Ноам Чомски е прав – за едно общество може да се научи много повече от това, което не иска да помни 

Василка Цицелкова е художник, извървял изключителен духовен път. Още като петгодишна вижда Христос. Пътува по целия свят, приема в дома си хиляди хора, сред тях и такива от културния елит на София. Духовна приятелка е на Людмила Живкова. Поети и писатели, художници и политици, всички обичат да се радват на нейната компания и гостоприемство. Другарува си с пророчицата Ванга и събира своите спомени за това приятелство в книгата „На кафе с Ванга“, издадена от Списание 8, както и в книгите на Жени Костадинова „Пророчествата на Ванга“, „И остави Ванга следа“. Ясновидката от Петрич ù казва: „Море, ке рисуваш вълни, вълни…“. Веска ù отговаря: „Вълните на морето? Ще ходя на море ли?“. „Вълна – повтаря Ванга, съсредоточена във видението си, – като Златно руно, оттам ке взимаш материал и един ден целият свят ке заговори за теб“. Тя прави портрети на Леонардо да Винчи, Богородица, архангел Михаил, св. Георги Победоносец, св. Петка, Учителя Петър Дънов, Бетовен и др. и е първият художник у нас, който рисува с вълна. Веднъж Дечко Узунов ù казва: „Аз съм пръв в боята, но ти си първа във вълната. Ние сме пионери“. Спомените си за нея разказва Малина Кулова, която я познава две десетилетия, а последните три години живее при

нея, обгрижвайки я до сетния ù час.

Романът „Под игото“ на патриарха на българската литература Иван Вазов се появи, преразказан на „съвременен български“ за българчетата в чужбина на възраст между 8 и 15 години. Опростеният прочит е дело на актьора Руси Чанев, който е работил върху него 7 години. На корицата на книгата никъде не пише, че текстът не е истинският на Иван Вазов. В сайта на БНР може да се чуе и звукозапис. Промененият текст предизвика остри спорове в социалните мрежи. Тук ви представяме мнението на актьора общественик Янко Лозанов. Той е дългогодишен уредник на къщата музей на Иван Вазов в София и е автор на звукозапис с изначалния текст на романа, слушан от 4,5 милиона българи.

„Да възродим зелените дворове!“ Този призив отправят група граждани от столичния квартал „Симеоново“ към всеки жител на планетата, който осъзнава своята лична отговорност за осъществяването му. Баща на начинанието е д-р Росен Милев – историк и културолог, основател на Готски информационен център „Дом Вулфила“, където от 20 години се работи върху изследването и прославянето на българската култура. „Да възродим зелените дворове!“ е още една духовна искра, проблеснала в това огнище на духа. 

Къде е най-страшно да се живее у нас? Какви опасности ни дебнат? Кога и как могат да се случат бедствия, които да застрашат живота, здравето и домовете ни? Да се отговори на тези въпроси, не е никак лесно, защото трябва първо да поставим критерии за това какво е „най-опасно място“, защо е „страшно да живеем“ там, „колко страшно“ е в действителност и как можем да измерим тази „опасност“.

Какво е здраве? Отличната работа на нашите клетки, органи и тяло, така, както го е предвидил Творецът. Но то включва също и душевно здраве, което означава способност да излъчваме светлина, да се радваме на живота, да сме състрадателни и добронамерени към живия свят и планетата Земя. А какво е болест? Очевидно това са нарушения в работата на клетки, органи и цялото ни тяло, както и неравновесно състояние на нашата душа, която се е предала на отчаяние, униние, страх, мъка, болка, тъга, омраза, самоосъждане. 

Как от здравето се стига до болестта? Колко от нас вярват, че болестите са неизбежни по пътя към старостта? А защо да не повярваме, че съществува живот без болести до дълбока старост, a  старостта може да бъде много забавена и отложена? Има толкова примери на хора, живели по 120 и повече години и останали на крака до сетния си дъх. Какво ги отличава от останалите?

Празниците, отбелязвани от българите в миналото, били не само дни за всенародно веселие. Голяма част от тях са служели и за насока във времето, като поставяли началото или края на дадени селскостопански дейности. Такъв ден е Преображение Господне, голям християнски и народен празник за всички българи.

Близо до Маслен нос, край Приморско, се намира „Св. Николай Чудотворец”, единственият на Балканския полуостров подводен параклис. Гмурнете се заедно с нас в тази подводна история. Водач ще ни бъде мечтателят и водолаз Тодор Попов.