Светът в тебПиер Дако / 17 август 2018

Пиер Дако: Живеем несъзнателно като автомати

Съвременният човек се подчинява не на разума си, а на болезнената си емоционалност

Дако е белгийски психолог и психоаналитик. Ученик е на Карл Юнг. Успешен популяризатор на психологията. Автор на редица книги, сред които „Фантастичните победи на модерната психология“ (издателство „Колибри"), откъс от която публикуваме.

Човек е раздвоен между това, което „е“, и това, което „смята, че е“. В този случай той се разкъсва между скритите си наклонности и външното си поведение.

В осем случая от десет болният е неприспособим не към работата или времето, в което живее, а към самия себе си поради многобройните вътрешни конфликти, които го разкъсват.

Много хора искат да „успеят“. Да успеят в какво? Не знаят. Знаят обаче, че трябва да са първи. Първи в какво? Защо? Къде? Също не знаят.

Главно те желаят да превъзхождат другите. Защо? Защото се чувстват по-непълноценни от тях. Може би никога чувството за малоценност не е било развито в такава степен както днес.

Осъзналият себе си индивид е на изчезване. Съвременният човек се подчинява не на разума или на съзнателните си помисли, а на болезнената си емоционалност. Използваните с оглед на това средства често са нечувано брутални. Достатъчно е да видим някои реклами или вестници, да чуем някои радиостанции. Достатъчно е да хвърлим поглед върху количеството илюстровани издания, които възпрепятстват всякакво съзнателно четене. Всички тези посегателства са на емоционално и обикновено несъзнателно равнище. Така че има от какво да се плашим.

Промиването на мозъци се е превърнало в епидемия. И тези, които „дърпат конците“, добре познават могъществото на емоциите.

На човешкото „съзнавано“ се пада относително малко място в живота. Ако съзнаваното заема повърхност колкото езеро, несъзнаваното е необятно като океан. Много болести се дължат на конфликти между съзнателния и несъзнателния пласт.

Човек трябва да преоткрие равновесието и приспособимостта. Да преоткрие истината и щастието.

За да бъдеш осъзнат индивид, е необходима цялостна хармония на човешката личност. Хармонията идва от реда. А редът идва от равновесието. Затова всяка болест пречи на осъзнатостта. Защото раздвоява човека и нарушава хармонията му. Без подреденост няма истинско действие, което хармонично да съответства на вътрешните наклонности на индивида. В този случай човекът усеща противоречието между това, което върши, и това, което е. И страда.

Без подреденост нито любовта, нито приятелството са възможни. Любовта се състои в това да даваш. За да даваш, трябва да притежаваш. А да притежаваш нещо, означава да си психологически силен. Няма истинска сила без равновесие. Без равновесие изживяваме една неистинска любов, която само получава и взима, но не умее да дава. Изживяваме вкопчване, което често се появява при неправилно възпитание – фактор на не едно заболяване.

Истинско нещастие е да видиш колко хора живеят несъзнателно, като автомати. В действителност те не съзнават какво вършат… или почти! Кой може да си каже в края на деня: „Напълно, до дъното на душата си поне в продължение на пет минути съзнавах какво върша“? Вместо това работим машинално, мислим машинално, живеем според тиковете и навиците си.

Така се получава, че някои са ходещи мъртъвци. Те са лашкани насам-натам от несъзнателното у тях и дори не се опитват да го открият. Колко са съзнателните жестове в сравнение с несъзнателните? Колко много са думите, наизустени папагалски от училищната скамейка, и оттогава нито веднъж не са подложени на съмнение? Какво лично и съзнателно има във всичко това?

Да променим условията, означава да променим самите нас. Всичко, което вършим, е изключително важно. Всяка наша постъпка се вписва в нас и в околните. Как си представяме, че можем да поемем подобна отговорност, ако не знаем какво вършим самите ние? Ако не знаем също така какво ни тласка към действие?

Да осъзнаеш себе си е съвършенство. А съзнанието е като волята: нуждае се от вътрешно „почистване“ и обучение...Човек е изложен на опасност: да се превърне в машина. Ако човек стане машина, то постъпките му ще бъдат постъпки на машина, дори ако се занимава с наука, с поезия или с музика. Може да престане да бъде машина, но за целта трябва да се познава. Това изисква продължителен труд, затова пък откритието е прекрасно.”

из „Фантастичните победи на модерната психология“ на Пиер Дако