Според легендата в древни времена наоколо живеели две племена – едното обитавало варовиковото плато горе на скалата, а другото се заселило край реката. Заради непозволена любов между младеж и девойка между двете общности пламнала жестока вражда. „Долната“ отрязала на „горната“ достъпа до водата. Тя пък прокопала вертикалния тунел в скалата, за да черпи с кофи вода направо от реката. Гърлото на кладенеца било широко 3 метра, а дъното – към метър и половина.


Дали легендата отразява истински събития, или не, не е толкова съществено. По-важното е, че за пореден път илюстрира изобретателността и волята на човека да преодолява препятствия, които сам си създава.  Нашата цел беше да видим този проход между Долната и Горната земя. Търсихме, търсихме, навряхме се във всеки подмол и... не го намерихме. Не че не ни бяха предупредили.
В ранната сутрин на един делничен априлски ден паркирахме царствената си „Опел Инсигниа“ под вековно дърво в края на с. Горталово. Като бял лебед колата притихна под раззеленяващите се клони. А само допреди миг демонстрираше лъвската си сила на пътя. В околните вертикални скали има множество пещери – като очи, които постоянно следят пътя. Една по-малка е преградена със зид с дървена врата. В съседната - доста голяма, е поместена цяла къща!


Каньонът на река Чернелка е бил дъно на река, образуван е преди милиони години. На места е широк до 200 метра и е с обща площ близо 300 хектара. Карстовите скали се извисяват на височина от 10 до 30 метра. Обявен е за природна забележителност преди 40 г., а преди 15-ина е изградена екопътека. Каньонът изобилства с редки видове растения, животни и птици (над 200 вида). Голяма част от тях са в Червената книга на България. Там е една от най-многобройните колонии на скални лястовици и най-голямата в района популация на снежно кокиче.
От паркинга поляна тръгва 7-километровата екопътека между селата Горталово и Къртожабене - леко за преминаване трасе, без стръмнини, което върви по каньона на р. Чернелка. Екопътеката минава покрай няколко много интересни природни и исторически забележителности. Въоръжили сме се със схема, на която са отбелязани най-важните. В самото начало на пътеката е Разцепения камък – огромна кубична скала, сякаш срязана с нож. Според легендата по тия места Крали Марко се бил с Муса Кеседжия. Три дни и три нощи траяла битката, накрая Мусата търтил в позорен бяг. Марко го подгонил, но изгубил следите му и в яда си, че го е изпуснал, треснал с все сила канарата с меча си.
Реката е току до нас – 3-4 метра широка вада, дълбока само педя. Това ли било?! Че колко му е да я прегазим! А и нали имаме схема на маршрута? Решаваме да продължим.  Спираме се пред Момината пещера в скала с много странна структура – на пластове и сякаш зидана с тухли. Над нея е Градището. На западния бряг на реката има останки от римски път, който навремето свързвал Никополис ад Иструм и Сердика. Малко по-надолу е пещерата Царева дупка. Според легендата цар Иван Шишман наредил да я превърнат в наблюдателница, от която да се следи движението по каньона. Наблизо е имало и скален манастир. Подочули сме, че и тук иманярите са съсипали, каквото са могли, затова решаваме да си спестим разочарованието и продължаваме по екопътеката. Приказни поляни с беседки, барбекюта и огнища.


Свежа пролетна трева, нацъфтели диви нарциси, ухание на пролет, а небето наистина е „синьо като от коприна“. Слушаме тишината – тя е „жива“! Безброй птици и насекоми  цвърчат, пищят, цирикат – животът заявява себе си на висок глас, пълен с възторг.  
Широката пътека се вие между дърветата и минава от припек през шарена сянка до почти сумрак. Няма как да не забележиш, че светлината има десетки нюанси. Светлините по каньона на Чернелка са сред най-забележителните гледки, на които съм попадала. Изведнъж пред нас се изпречва реката. Водата се отразява в скалата над нея и камъкът потича. Невероятно!


Но мост никъде не се вижда. Някой е прехвърлил дъска до другия бряг. Тя силно се клати и с известно изпитание за вестибуларния апарат успяваме да преминем. Навлизаме в  странна горичка -  всички дървета са политнали неестествено на една страна, сякаш застинали в танц. И следващият мост липсва, така че ще газим. Водата е до под коленете, не е кой знае какво. Преджапваме и продължаваме сред опиянени пчели и пеперуди, над главите ни се стрелкат птици, в каменните стени на каньона гнездят скални лястовици. В реката е пълно с миди, а в тинята край брега са се отпечатали следи на най-различни животни – големи колкото юмрук и доста по-дребни - възрастни с малките им са идвали на водопой. (Впоследствие разбираме, че освен плашливи сърни в района живеят чакали и диви котки.) Продължаваме смело напред, защото според схемата ни Провъртеника е някъде по средата на пътя до село Къртожабене. Той пресича реката многократно, прехвърлят я 18 моста. Оцелели са само 6. По-късно от кмета на Горталово Пламен Петков разбираме, че за 3 март т. г. всички са били стегнати, но скоро след това Чернелка се разлютила и ги „взела“. За местните хора това не е изненада, понеже є познават нрава. През няколко години Чернелка оправдавала страшното си име, като прииждала и отнасяла всичко по пътя си.
На петото газене ни писва да се обуваме и събуваме и продължаваме боси. Все още е рано сутринта и тревата е влажна и мека. Лягаме в нея и вдишваме с пълни гърди мириса на чисто и свежо. Кога за последно сте се къпали в роса?


В далечината се вижда Къртожабене. Все още шляпам боса, но фотографът Влади постоянно ми напомня: „Обуй се, има змии!“. Тъкмо нахлузвам обувките на бос крак и виждам пепелянката да се припича насред пътеката.
Селото ни посреща с магарешки рев, кукуригане на петли и лай на кучета – музика за ушите след 8 часа път извън цивилизацията. Стигаме в кметството и като обясняваме кои сме и откъде идваме, чуваме едновременно „Вие сте луди!“ и „Вие сте герои!“.


Къртожабене май има най-усмихнатия кмет на света. Лени Димитров ни обяснява, че първоначално селото се казвало КърКожабене. Възникнало преди около 350 г. на друго място, но заради чума се преместило до реката. Тогава имало поверие, че каквото се чуе най-напред, на него се кръщава селото. Първите заселници чули жаби да крякат (къркорят на тамошния диалект), затова го кръстили така. После установили, че има и много къртици в района и името леко се променило.
Лени Димитров ни качва на личната си кола и ни връща до Горталово. Пряк път между селата няма, минава се през Плевен. Но пък това ни дава време за още сладки приказки. На кафе с кметовете на двете села научаваме, че екопътеката ще бъде стегната и маркирана за началото на активния туристически сезон, когато през почивните дни в каньона е доста оживено – идват хора от цялата страна. Като има мостове, трасето се минавало за час и половина-два.