Пеша из земите на Африка

„Осъзнах, че пътувам това пътуване за да стана всички и да живея живота на всички. Не пътувам за да бъда „аз-а“ си, да живея в хотели, да нося навиците си по света.

По следите на Христос
Този път пътуването на Маги, Цветин и новия им спътник и техен най-добър приятел – Жоро, започва от Тел Авив, столицата на Израел. Оставяйки се отново в ръцете на Провидението, те поемат по Христовите стъпки и то именно от родните галилейски земи на Иисус. Поклонническото пътешествие започва от родния град на Спасителя – Назарет, и преминава през най-голямото сладководно езеро на Израел - Галилейското.

На това вълшебно място, сгушено в долината на река Йордан, се смята, че Христос е ходил по вода и е нахранил 5000 души само с хляб и няколко риби. Изпълнени с чувства на удивление и благодарност, нашите пътешественици се запътват към Божи гроб в Йерусалим. И така приятелите от „Вълшебния керван“ вече са Хаджии. Но преживяното от тях е много повече от една титла. Маги ни разказва за силните чувства, които я връхлитат при посещението й на малкия вътрешен параклис, белязващ мястото, където Христос е възкръснал. Тя си спомня за тишината, която витаела в малката стаичка, и за тръпките, полазили по кожата й. „Такава силна емоция не може да бъде описана – споделя ни тя. – Кара те да затаиш дъх и предизвиква сълзи в очите“.

Щедростта на непознатите
Това, в което Маги е абсолютно сигурна, е, че хората, които срещнали по време на престоя си в Израел, били изключително щедри и гостоприемни. Въпреки че тримата приятели пътуват с огромни раници на гръб, съвсем не им се налагало да чакат дълго преди някоя кола да спре и да ги качи. Но добротата не стига дотам – често били канени на гости или пък черпени с някоя и друга вкусотия.

Но една специфична постъпка ще остане задълго в сърцата им. Точно преди да започнат с прехода си на Юдейската пустиня, били в спешно търсене на магазинче, откъдето да купят най-необходимите провизии. За жалост – неуспешно. Но както Вселената често ги спасява, така и този път им изпратила помощ. Намирали се в кибуц – селскостопанска комуна, където всичко е общо, а хората живеят като едно – заедно работят, заедно се хранят. След като помолили момчето на портала за насоки, то им отговорило с необичайно предложение. „Посочи ни къде има склад, пълен с плодове, зеленчуци, сокове, сирена, хляб и какво ли не – разказва развълнувано Маги. – След това ни каза просто да вземем от каквото си пожелаем и то колкото можем да носим със себе си. Дори не ни придружи“. Това доверие, което непознатия проявил към пътешествениците, им напомнило отново колко чуден и прекрасен е Животът, и колко доброта се крие у хората.

След напускането на Израел, „Вълшебният керван“ прекосява границата на Палестина. А там попадат на древни отшелнически манастири. Сред безкрайната пустинна земя, тези храмове от зората на християнството образували красиви оазиси сред нищото. След това тримата продължават към Йордания, където прекарват едва седмица заради нетърпимия студ. Но дори и за това кратко време, те успяват да се нарадват на сякаш неземните червени пясъци на пустинята Уади Рум (в която за малко да се изгубят и да навлязат нелегално в Саудитска Арабия). След дълго вървене, пътешествениците достигат Синайския полуостров – вече са на египетски земи.


„В архивите видяхме древни ръкописи на глаголица – разказва ни Маги. – Беше уникално преживяване да зърнем и едни от първите ръкописи на Евангелието“. Като поклонници те имали право да прекарат 3 дена в манастира. И така тримата посрещнали Рождество Христово – на чужда земя, сред египетските монаси, но в крайна сметка човек носи в себе си всичката любов и вяра, нужни за създаването уют и топлина.

С изгряването на Новата година пътешествениците тръгват по следите на виещата се като змия река Нил – тяхна вярна спътница за следващите 2 месеца. Въпреки многото военни пунктове и забраните на цивилни коли да превозват туристи, „Вълшебният керван“, спотайващ се в багажниците на тирове и камиони, достига чудесата на Египет – пирамидите и Долината на Царете. „Не сме очаквали, че ще усетим такава сила, извираща от тези грандиозни сгради“, спомня си Маги.

Щастието да си жив

След като прекосяват язовира Насър, пътешествениците казват „мархабан“ на Судан. Следвайки тънката ивица на Нил, те прекосяват необятната Сахара. По пътя си се радват на многобройните финикови палми, отрупани с фурми и стръкчета боб – основната храна на местните.

Един от превозите им е цистерна, превозваща гориво. Както се движат спокойно по пътя, изведнъж пред тях изкача стадо кози. Инстинктът на шофьора го кара да завърти рязко кормило и камионът излиза извън пътя сред бодливите акации и храсти. „Просто бяхме на косъм да се обърнем – припомня си случката Маги. – Но щом разбрахме, че сме добре, избухнахме в песни, танци и благодарности към Бога“. Едно от преживяванията, които са белязали пътешествениците, е наблюдаването на суфистка церемония. Под ритмичните удари на тъпана, суданци се въртели в кръг, скачали на един крак и възхвалявали Бога отново и отново и отново. Именно в тези моменти човек чувства как енергията тече в жилите му, как всички сме свързани с невидима нишка и как неочакваните мигове вълшебство ни зареждат за цял живот.

Последната държава, по чиито земи „Вълшебният керван“ разпъвал палатката си, е Етиопия. Това е втората държава, която приема християнството, и до ден днешен си има своя собствена църква. Хората имат силно страхопочитание към вярата си и затова никой от тях не смее да пристъпи в храма. „Те смятат, че само онзи, чиито сърце и живот са истински чисти, е достоен да влезе в църква – обяснява ни Маги. – Затова просто целуват земята пред сградата и там се кланят на Бога“.

Тук пътешествениците също срещат немалко трудности. Тъй като територията е пренаселена и навсякъде има местни жители, обитаващи своите колибки, Маги, Цветин и Жоро често се оказват атракцията на селото. Всеки се интересува какви са, как така си разпъват къщата за минути, а на всичкото отгоре си я носят и на гърба. За да намерят спокойствие, те правили лагера си някъде сред полетата. Но след като пет нощи подред палатките на тримата приятели били обградени от местните, въоръжени с мачете, брадви и дори калашници, те разбрали, че нещо трябва да се промени. Затова били принудени да научат езика – амхарски, и да молят да пренощуват на сигурно в двора на някое етиопско семейство.

И въпреки трудностите, пътешествениците с носталгия си спомнят за селата, в които електричеството и течащата вода били рядкост, а осветлението идвало от пламъка на свещта; селата, в които колибите били от глина и сламени покриви, а храната се приготвяла на огън. „Гостувахме на много семейства и разбрахме, че те са истински щастливи – с усмивка ни разказва Маги. – Живеят в хармония, обработват земите си, грижат се за добитъка си и това им е достатъчно“. Може би това ни дава повод да се замислим за нашите собствени възгледи. Може би не всичко е черно-бяло. И може би това, което ние наричаме бедност, за някои всъщност е истинското щастие.

Заради създалата се ситуация, „Вълшебният керван“ се завърна в България по-рано от очакваното. Сега те прекарват времето си в „пътуване към себе си“, както самите те споделят, и в разказване на чудните си истории на тези от нас, които са зажаднели за красота и вълшебство.

Още подробности за пътешествията на „Вълшебния керван“ и уникални снимки може да намерите в актуалния брой на Списание 8