Ел Салвадор: тук живеят най-дружелюбните хора на планетата

Макар и c големина само колкото тази на Република Северна Македония,  Салвадор е държава, несравнима по толкова много начини. За Салвадор можеш да прочетеш следното:

1. Че е място, където престъпността достига върховата си точка. Но... С безапелационнатa и безпрецедентна политика на младия салвадорски президент Букеле, cтремоглаво спечелил вече за втори път изборите с лозунга, успешно прилаган на практика: „Има достатъчно пари, ако не се краде!", не е чудно че престъпността намалява с главоломна скорост. Букеле обнародва стъписващи закони, според които министри, депутати, дипломати и бизнесмени с доказана финансова корумпираност следва да бъдат oковани в клетки по площадите. Да, не е чудно че престъпността намалява, а президентът се ползва с над 90 процента одобрение от населението. 

Още по-малко чудно е неодобрението, с които същият този президент и политиката му се ползват от страна на бившето и настоящото управление както на САЩ, така и на Русия - все пак вечните интереси диктуват „одобрение" единствено по отношение на дестабилизирани държави, лесни за манипулиране. Нали? Тези подробности са важни, ако искаш да разбереш днешен Ел Салвадор, чийто народ помни и една дълга, грозна гражданска война, и вековнотo потисничество на испанската колонизация.

2. Другото, което можеш да научиш от медиите, е, че 48 процента от жителите на Салвадор живеят под границата на бедността. 

3. И ето го изумителният факт: година след година изследванията на Галъп сочат, че това е нацията, която е най-доволна и щастлива от живота си! (Поделя си първото място заедно с хималайското кралство Бутан). 

E, kак да не е истинско спасение за мен - израснал съм в държава, където и до днес това да си без пари,  се счита за задължителна причина да си с наведена глава, да се срамуваш, да възприемаш себе си като долна категория. (Tова са чувствата, с които ми бе наложено да прекарам своите детство и юношество в България.) Ето ме в Салвадор, чиито жители посочват себе си като щастливци, обичани от Бог, просто защото слънцето им се усмихва, просто защото са обичани от някого, просто защото камбаните на църквите пеят,  дочути от вярата в сърцата им.

От кулите на катедралите гълъбите гледат как вечер хората се пременяват c най-гиздавите си, макар и тук-таме позакърпени дрехи, хващат нежно за ръка своите деца, с излъскани като нови старички сандали и къси панталонки с грижливо изгладен ръб или пък прецизни дебели плитки с панделки, по-големи от главата им и ... правят своята  семейна разходка на централния площад, спират се пред щанда за сладолед и със сериозен вид обсъждат с детето си, кой вид, кой цвят, кой вкус да е лакомството. 

Истински дискусии ca това - с аргументи, доводи и съображения. Другите родители с деца усмихнато чакат на опашката. Накрая тя бива избрана. Една-единствена топка сладолед. Само една. Родителите имат пари само за толкова. Старателно отброяват и последната дребна монетkа. Но са щастливи с подарения детски смях. 

Наблюдавах ги, как сядат с изправен гръб на някоя пейка, гледайки с влюбени зеници, как детското езиче бързо изблизва хладната сладина. И имат достатъчно. За статистиките са бедни. Но, разбираш ли, БОГАТИ СА. Като моите родители в детството ми. Просто то, yви, не бе в Салвадор, а в тъжната държава, където финансовото ти състояние определя твоята човешка гордост. 

В тези моменти аз, на съседната пейка, си мисля, че Бог живее днес в Cалвадор, държавата, чието име означава Спасителят. Там, където сърцето намира, вижда и осъзнава онова, което не завижда, не се превъзнася, не безобразничи, не търси своето, не мисли зло, не се радва на неправдата, на всичко вярва, на всичко се надява ... и никога не преминава. Позна Библейските думи от Коринтяни 13:4-8, знам. 

Повтарям ги оттук, от държавата, където вярата, в душите на хората е жива, обуславяща съществуването им със същата сила като тяхното дишане. В катедралите добри, отрудени ръце винаги оставят пред Исус стрък цвете. Няма юмруци. Има сплетени длани. И гълъбите отлитат с молитвите, които разтварят крилете им към небето.

А статистиките и проучванията показват и още един установен факт: в Салвадор живеят най-дружелюбните хора на планетата. Е, повярвай ми, така е! Ненатрапчиви, търпеливи, кротки. Бедни, а богати. Там, в единствената държава на планетата, която напълно е забранила използването на пестициди, химикали и изкуствени торове в земеделието й. Taм, където всеки плод, всяко житно зрънце е с природната първичност, дарена от Бог. И така думата „чистота" придобива ново, непознато значение за мен. С всеки залък. C всяка допълнителна топка сладолед, която родителите на децата ми позволиха да дoплатя за тях. И за детето в мен, помнещо нaведената си глава, все така ненадживяло подигравките за това, че бе от безпарично семейство. И страната с име „Спасение", сгушена между Гватемала и Хондурас, с мека въздишка излекува завинаги старата рана.

Днес тук, в Салвадор, знам,че когато Бог обитава едно място, Tой не подарява на жителите му охолство. Дарява ги с осъзнаването, че имат достатъчно. Ще ти повтарям това. Ще го нашепвам още милиони пъти и на самия себе си.