Улови мига Ганета Сагова – Ваджра Амба, снимки архив / 27 август 2024

З0 дни на Бали (част I)

Островът на чудесата посреща всеки търсач на истината, като най-голямото чудо е човек да открие собствената си чиста природа

Когато гуру Йоги Тан ни предложи – на мен и съпруга ми Веско, да направим 2-месечен ретрит (оттегляне от живота с цел духовно израстване) в Бали, сърцето ми заби силно. Толкова отдавна мечтаех за подобно преживяване, но може би не ми стигаше воля да го осъществя – все имаше нещо по-важно да се свърши. Сега като че ли се беше отворила вратата на възможностите – децата пораснаха, екипът в редакцията укрепна и най-вече – гледам по друг начин на живота. А и е желателно човек да следва съветите на своя духовен наставник. Всеки, стъпил на духовната пътека, знае, че показателят на учителя винаги сочи в правилната посока. Ако ученикът кривне встрани, тогава, както се шегува Ваджра Сагар, един от последователите на Йоги Тан, той получава уроци, символично обозначени на много места по света със следващия пръст.

Истинският гуру винаги е до учениците си, те са неговите деца и той се грижи за тях – да са здрави, да преминават по-леко през трудностите, съветва ги, наблюдава поведението и живота им, включително от разстояние! Като „поотраснат“, започва да прилага и други възпитателни подходи – тези на „гневните“ Буди. Благодарение на тях търсачите на истината намират и най-прикритите замъглявания, които пречат на тяхната чиста природа да заблести с цялата си красота и любов.

С моя любим Веско – Ваджра Ика, веднага приехме предложението. Започнах да събирам и редактирам статии, за да облекча работата на колегите, докато ме няма; а в мечтите си бях непрекъснато там – на плажа на Памутеран. Виждах зад мен високата 9-върха планина, пред мен – океана. Небето синьо, слънцето – щедро. От дърветата падат ухайни цветчета от франджипани, а хорът на птичките не спира да пее.

Бях мислено в Бали, дори когато по всичко изглеждаше, че пътуването ни пропада – любимият ни лабрадор Бари се разболя много тежко и по-късно замина за Вечните ловни полета... После пострада 91-годишната майка на съпруга ми, Вили, която влезе в болница. Но надеждата, че ще заминем, не ме напусна. Повтарях си думите на гуру Йоги Тан, че дори да има 99 причини човек да не направи нещо и само една, която води към Светлината, трябва да я следва! Тогава цялата Вселена пренарежда условията.

Най-хубавият подарък

И ето ни в Бали. За 11-и път! Спомням си първото ни стъпване на острова. Беше през лятото на 2012 г. Месец и половина преди това Према Сагар (Розалия Тинкова) дойде при мен – точно на рождения ми ден, и „случайно“ ми направи най-прекрасния подарък – покани ме да се включа в духовно обучение на Бали и да напиша статия. Половин година преди това репортаж от острова на стоте храма вече беше привлякъл вниманието ми и списанието с усмихната балийка на корицата стоеше неизменно на бюрото ми, да напомня на Вселената, че скоро ще отида там. И ето че търпението ми беше възнаградено и провидението подреди нещата по най-прекрасния начин.

Тогава, в Памутеран, село в Северен Бали, под заслон на метри от брега на Китайско море, сред тучна зеленина и дъхави цветя, се появи учителят. Беше на около 50, с достолепна осанка и дълбоки като геран очи. Той поздрави, седна в поза лотос и заля цялото пространство с усещане за мир и нежност. Не зная колко време стояхме безмълвни, когато мъжът с белите дрехи попита: „Какво разбрахте?“. Обърна се към всеки от нас поотделно. Никой нищо не беше разбрал. Йоги Тан се усмихна и каза: „Понякога се раждат стари души, с които е излишно да говориш, но на този ретрит явно ще си говорим“. И започна да ни учи. За разлика от духовните учения, популярни по онова време, той не говореше как да сме положителни, как да печелим пари или да си търсим приятел... Той ни поведе към „великото съвършенство“ (просветление, пълно осъществяване на личността), като започна от моралните устои: как да сме честни, добри, търпеливи, щедри, усърдни, да имаме дисциплина, да уважаваме всички хора и живи същества! Говореше за това, че българите сме силни поединично, но трябва да се обединим в името на България. Споделяше прости неща, но защо ли сълзите се стичаха по страните на мнозина от нас... Тогава с Веско го разпознахме – гуруто беше нашият духовен учител. Може би от стотици животи назад, кой знае.

Кой е Йоги Тан?

Гуру Йоги Тан е последовател на древното будистко учение Маха шанти, на санскрит, или Дзогчен, на тибетски, което означава „велико съвършенство“. Има ученици от Малайзия, Бали, България, Сингапур и др. Духовният учител ни обясни, че да си Буда, означава „да се пробудиш, да видиш своята изначално чиста природа“. Най-важното нещо, което човек може да постигне в своя живот. И да, просветлението не е трудно постижимо, защото е наше присъщо състояние, на всеки от нас. Абсолютно на всеки! Само трябва да го разпознаем. А той бе готов да ни помогне това да се случи.

Маха шанти е изключително рядко учение и е изумителен късмет човек да попадне на учител от линията (казват, че вероятността това да се случи е като човек да види звезда посред бял ден), тъй като дава шанс на учениците да открият светлината в себе си по пряк път, а не чрез „изчистване на замърсяванията“, процес, който може да продължи еони. Може би наистина ние, българите, имаме специална задача в Божия план, след като такъв учител идва на крака в България и вече 14 г. щедро споделя своята мъдрост и любов.

Гуру Йоги Тан провежда ретрити с български ученици на Бали всяка година от 2011-а насам.

Неповторимостта на Маха шанти е в това, че то ни казва, че цветът от учението и плодът са едно и също нещо – точно като плодовете на смокинята!, че ти си светлината и си просветлен изначално. Това не е привилегия за избрани. Ти си Вселената! Ти си пустота и осъзнаване едновременно! Ти си вечността и безкраят!

Под звездите

Мястото, където в продължение на 9 години се провеждаше ретритът с гуруто в Бали, бе малък хотел („Таман Селини“) с дървени къщички, с баня под небето, сред дива растителност, цветя, птички, пеперуди, гущерчета (балийците ги наричат чичак), гекони и най-вкусното манго, което падаше щедро за нас от дърветата в двора (когато не ни изпреварваха кокошките).

От 2 години занятията се преместиха в центъра на гуру Йоги Тан „Чанди Памутеран“ в източната част на селцето, точно в подножието на едноименната планина. Там, който желае, може да замени 4-те звезди на хотела с всички звезди на небето при нощуване в палатка.

Будистката ступа се намира между планината и морето, следвайки всички правила на фъншуй.

В духовното средище последователи на учението за истината издигнаха будистка ступа (от санскрит – куп, насип), или чортен, както я наричат в Тибет. Това е паметник, който изобразява различни знаци от дарма, различни проявления на мъдростта на пълното просветление. Изграждането ù е свещенодействие, като в нея се вграждат мантри, кристали, свещени предмети. Всичко това я превръща в излъчвател на мощна енергия с висока честота, която има силата да преобразува пространството около нея.

Знаци в мрака

Преобразени се почувствахме и ние, четирима ученици на гуруто, които се качват на терасата на ступата още в нощта на пристигането. Поглеждайки към небето, оставаме без дъх – окръжност като дъга е оградила пълната като бабина погача луна...! Въпреки че чудесата са част от духовния път на всеки, който е осъзнат и искрено търсещ истината, тази гледка разтуптява сърцата ни. Споглеждаме се с Ваджра Аниша (Ани) – и вече знам, че и тя мисли същото като мен. По време на полета до Бали, 20-ина минути преди да кацнем на междинното летище в Доха, се случи друго тайнствено явление. Видяхме яркочервено огнено кълбо във въздуха на 10-ина метра от лявото крило на самолета (в посока на движението). Първоначално помислих, че е огън от нефтена платформа, но стана ясно, че сме на 2 км височина. Други две жени от сангата (общността на практикуващите дарма) също казаха, че са го видели – „червено огнено кълбо“. Едната беше решила, че е падащ метеорит, но то не падаше, а се движеше в посока на полета и дори ни даде време да го огледаме. Но не и да го заснемем.

Когато кацнахме в Катар (за да се прехвърлим на полета за Денпасар), синът ми ни прати информация, че подобни огнени топки са отваряли ядрените силози в Америка – НЛО?! За нас с Аниша обаче това беше просто добър знак по пътя, който следваме.

Ето че на ступата сега получихме нов.

Ланкаватара

Може би от 8 години учението, което гуру Йоги Тан споделя на о. Бали, включително и този път, е Ланкаватара сутра – едно от най-почитаните свещени писания, което обяснява просветлението под формата на въпроси на бодисатвата Махамати, и отговори, които се смята, че са на самия Буда Шакямуни (Сидхарта Гаутама). Златният Буда, както още го наричат, ни е завещал преди 2500 години подробно обяснение за това как работи умът. Безценни истини, които за съжаление, все още не могат да бъдат осъзнати от човечеството и единствено квантовата физика през последните десетилетия започва да се доближава до тях. Казвам за съжаление, защото, ако хората разпознаят истинската си чиста природа, ако преживеят единението с цялото творение, животът ще е проявление на любов и милосърдие. А това е единственият лек, който може да спаси цивилизацията, засилена с бясна скорост към поредното самоунищожение.

След като ретритът върху Ланкаватара сутра приключи, участниците постепенно се разотидоха – едни към България, други към Малайзия с гуру Йоги Тан. В „Чанди Памутеран“ останахме само няколко души. Тяхното присъствие бе толкова ярко, че не мога да устоя на изкушението, вместо да ви описвам красотата на Бали, каквато беше първоначалната ми идея, да ви разкажа за тях и за тяхното преобразяване, след като са поели по пътя на великото съвършенство.

Ваджра Теджас – Огънят на просветлението

Ваджра Теджас и Маниса, семейство отскоро, са нашите домакини в будисткия център в Памутеран. Теджас е зрял мъж, слаб, но жилав, с дълга брада и коса (тъй като гуру Йоги Тан му е дал тази практика) – напомня на аскетичните монаси, типичен образ на духовността в Индия.

Когато човек забележи голямата татуировка на крака му обаче, се досеща, че не винаги е бил посветен на дарма. Преди да срещне гуру, за приятелите си Теджас е Пепи. Петър Могилски завършва медицина и специализира анестезиология. Започва работа в „Бърза помощ“ на „Пирогов“. Искрено вярва, че така ще помага на хората. Много бързо обаче разбира, че медицината се е превърнала в търговско дружество, а той не желае да е част от тази машина за пари. По това време се разделя и с любимата си. Родителите му и брат му са в Испания. Той е сам със своите объркани мисли. Какво да прави?

С последните си спестявания се включва в семинара на гуру Йоги Тан, който се провежда всяка пролет в Огняново. Препоръчва му го неговият приятел и състудент Добрин (Ваджра Шанкара), който поради същите причини е напуснал университета и е в Малайзия, за да следва гуру Йоги Тан. Още от първия ден на ретрита Пепи е като замаян. „Веднага разбрах, че това учение е моят път, а гуру Йоги Тан – моят учител“, казва Теджас. Купува си билет и заминава при Шанкара в Малайзия, а след това в Бали, и така 9 години следва дзогчен майстора. Изучава дарма и енергийна медицина. Името му Ваджра Теджас (от санскрит) означава, че притежава неразрушимата природа на диамант и неустоимата сила на мълния (Ваджра), а Теджас се превежда като вътрешния огън или просветлението в полза на всички същества.

В момента е управител на духовното средище „Чанди Памутеран“ – организира строежите в центъра, засаждането на дървета и цветя, посреща ученици и гости, води семинари, превежда лекциите на гуруто, лекува... Независимо колко задачи има, никога няма да го чуете да повиши тон, да се скара или да покаже дори най-малкото раздразнение. И винаги намира време да помогне на търсещите съвет или подкрепа. Живо олицетворение на Авалокитешвара – Буда на състраданието и безусловната любов.

Халосано слънце

Никога няма да забравя как един ден по пладне Теджас се усмихма и ни извика. „Елате да видите слънцето!“ Затичахме се с Ика и не можехме да повярваме – дъга?! Дъга около слънцето. Този ефект, познат на учените като хало, се случва изключително рядко и повечето хора не успяват да го видят нито веднъж през целия си живот. Дъгата е чудесен символ в будизма, защото се свързва с просветлението. Големи будистки майстори, когато решат да се освободят от тялото си, го преобразуват в дъга. Това се практикува до ден днешен. Бяхме толкова щастливи! Първо – дъга около луната, а сега и около слънцето! Спомням си разказите на приятели, че по време на един от ретритите в Огняново, на който ние не бяхме, гуру Йоги Тан решил да пропусне най-важната част от учението (инициацията), защото учениците не били дисциплинирани. Казал си все пак – ще го направя, ако получа знак. Така и станало. След малко се чува глъч, викат Йоги Тан на двора и що да видят? Слънце с дъга хало.

Дъга около слънцето, в науката това явление се нарича хало.

Но нека да се върна към моя разказ. Дойде ред на историята на Маниса.

Маниса: Гуру ме изправи на крака

Пътят на Маниса, спътницата на Теджас, до Памутеран също не е никак лек. Мъничката на ръст балийка е имала сериозни проблеми с прешлените на кръста и по нейните думи повече от половин час не е можела да стои седнала. Страдала е и от тежка алергия. „Понякога сутрин не можех да си отворя очите от подутини по лицето. Истината е, че ме чакаха да умра...“ – казва днес с усмивка Маниса, която е учител по йога, практикува енергийна медицина и няма по-добър от нея в скрабинга (лечение, при което тялото се остъргва с кост, за да се засили кръвообращението). Никой не би предположил, че същата тази пъргава и жизнена жена някога е била инвалид. Съдбата ù, както вече се досещате, се преобръща, когато среща гуру Йоги Тан и отива в неговия център в град Убуд в Бали. Ваджра гуру ù казва, че ще се оправи, но само ако строго следва заръките му. Три години Маниса остава в Убуд – храни се само с плодове и зеленчуци, прави мантрите и практиките, които гуруто ù дава. По негов съвет ограничава контактите си с хората от старото ù обкръжение. Рядко си ходи дори вкъщи. Лекува се, а междувременно изучава енергийна медицина и йога. И не пропуска лекция или ретрит с гуруто.

Историята ù показва, че човек може да се излекува дори от „нелечими“ болести, но трябва да има водач, силна воля, вяра и дисциплина. Като Иво – друг младеж чудо, с когото се запознаваме в духовния център „Чанди Памутеран“. Ивайло е близък на Теджас и е в Бали, за да се справи с множествена склероза.

Ивайло: Да победиш себе си и МС

Преди 5 г., когато е само на 27 години, Иво губи зрението на лявото си око. Очният лекар го препраща на невролог, правят му пълни изследвания, включително ядрено-магнитен резонанс и става ясно, че страда от МС. Две седмици лекарите се борят, за да възстановят зрението. Оттогава той е непрекъснато на различни медикаменти, бият му инжекции през ден, но... пристъпите се появяват отново и отново. „Каквото и да правех, получавах кризи през 5 – 6 месеца. Единия път въобще не си усещах десния крак, след това пък – левия. Получавах световъртеж, залитах, имах слабост в мускулите, не можех да ходя“, разказва Иво. При всеки пристъп той влиза в болница, там го лекуват с кортикостероиди, от които след това се чувства много зле. В един момент, в началото на 2023 г., той разбира, че фармацевтичната медицина не може да му помогне. И се качва на самолета.

Решава да последва съвета на Ваджра Теджас да се лекува съгласно съветите, които гуру Йоги Тан ще му даде. Те се оказват истинско изпитание за физиката и духа му. Дзогчен майсторът дава на Иво 100 дена пост – не трябва нито да яде, нито да пие вода 36 часа, забранено му е дори да се докосва до вода! В следващите 12 ч. може да закусва и обядва, но само до 14 ч. Храната е свежи плодове и зеленчуци на пара, без лук и чесън, никакво месо, никакви млечни изделия. И през целия 100-дневен период не трябва да говори!

„С мълчанието не успявах да се справя. Бях нервен, гневен и не можех да мълча през цялото време. А и нямах право дори да се къпя в морето“, споделя Иво, който първоначално е скептичен към методите за лечение на будисткия учител. „Бях свикнал с лекарствата. А и докторите непрекъснато ми повтаряха, че ако спра техните препарати, ще стане още по-зле“, казва Иво. Но въпреки вътрешните противоречия, през които преминава, и трудностите, не се отказва.

Сутрин става в 5,30 ч., прави един час лечебно дишане, след това личните практики, които гуруто му е дал, играе йога, има масаж, веднъж седмично – скрабинг. Всеки ден трябва да изкачва близкия връх на планината. „В началото се задъхвах, беше ми много, много трудно, но след това започнах да се катеря по три пъти на ден, разказва Иво. – Всяка вечер си лягах в 22 ч., защото всеки час сън преди 0 ч. се равнява на 3 часа сън след полунощ. Тогава е най-пълноценен според Теджас. Наистина спях много добре. Постепенно си върнах силите, отслабнах с 18 кг и сега съм много по-добре, отколкото преди да ми поставят диагнозата.“

Теджас и Ика са подготвили райска закуска – вкусни свежи плодове.

Докато пиша статията, се чуваме с Ивайло по телефона. Той е в България, като продължава да спазва режима от Бали, не е имал нито веднъж симптом на МС. Чувства се много добре физически, но душата му, тя е останала в Бали. Затова вече си е взел билет и се връща при нея за нови 6 месеца – в рая. Никой не си тръгва от Бали завинаги.

Защо е така, ще научите в следващия брой.

Ако желаете да преживеете магията на Бали и да почерпите мъдрост от учението за истината, описано в Ланкаватара сутра, можете да се запишете на ретрита, който ще се проведе от 16 до 25 ноември 2024 г. Обучението се води от Маха Ваджра Гуру Йоги Тан.
Телефон: 0888702911

Статията е публикувана в Списание 8, бр. 3/2024 г.