З0 дни на Бали (част II)

ЛЕОН СПАСИТЕЛЯ

Въпреки че е наполовина китаец, Леон Лу е живо национално богатство на Бали. За повечето участници в обученията с гуру Йоги Тан на магичния остров той е мъжът, който се грижи за всичко, за да се чувства общността добре. Всички го познават като човека, за когото „няма няма“. Ако някой се разболее, ще намери лек. Ако друг иска да обиколи Бали, ще му осигури водач; ако има нужда от виза, ще му съдейства и т.н. Затова всички следовници на Йоги Тан го ценят и уважават. Но малцина знаят, че Лу е много повече от момче за всичко.

СМЕНЯ 8 УЧИЛИЩА

Роден е в Джакарта и е най-големият от 8 деца. Като малък сменя 8 училища, тъй като баща му е инженер механик и се налага да работи на различни обекти. Въпреки трудностите завършва две магистратури: по бизнес и програмиране. Преди 18 години се премества в Бали, защото по думите му „хората са добри, леки за общуване и нямат нищо наум“. „Когато си почтен, тук никой не те обижда, че си китаец“, казва Леон. В Бали той за първи път от години започва отново да се усмихва. (Което впрочем се случва на всеки, който остане за по-дълго на този магнетичен остров.)

В Бали момчето скача смело в океана на живота. Най-напред започва да работи като шофьор екскурзовод. В Бали е естествено човек да си наеме срещу неголяма сума водач на автомобил, който едновременно с това се явява гид. Тъй като Леон Лу е умен и предприемчив, скоро отваря СПА център, ресторант, галерия, занимава се с внос-износ. Печели добре, това му харесва и започва да върти нови и нови бизнеси, да участва в различни сделки, за някои от които не иска да си спомня.

РОЖДЕНИЯТ МУ ДЕН Е ВСЕКИ ПЕТЪК

Един ден негова позната – Каранг Асем – силно вярваща християнка, която се занимава с благотворителност, го наема да я закара до затвора. Седмица по-късно тя пак отива при затворниците. Това се случва отново и отново. И всеки път Леон е нейният шофьор. Докато пътуват, жената повежда постепенно Леон по един друг път – пътя на Христовата любов.

Един ден мъжът спира колата, поглежда жената в очите и ù казва: „Повече не искам да ми плащаш“ – и става част от групата добротворци на крехката дама.

Всеки петък започват заедно с Каранг Асем да приготвят и да носят топла храна на мизерстващи хора, които живеят на бунището. В началото охранителят ги пуска, защото го лъжат, че черпят за рожден ден. След това, защото сърцето му не му дава да ги спре. Само ги моли да не правят снимки.

УЧИЛИЩЕ СРЕД БОКЛУКА

През останалото време Леон продължава да развежда туристи из острова. Двама от тях, австралиец и съпругата му, проявяват интерес какво прави Леон в петъците, та не може да ги придружава. Той им разказва за злочестата съдба на хората на сметището и милото семейство започва да заделя средства, за да помогне. За броени месеци десетки други австралийци с добри сърца започват да споделят част от приходите си със страдалците. Създават група във фейсбук Helping hands across the sands и събраните средства дават възможност на балийчетата да започнат да учат, вместо да се ровят в боклуците.

През 2016 г. властите прогонват малчуганите от сградата, пригодена за училище. Леон е съсипан! Но само три дни по-късно бизнесмен му предлага 32 000 австралийски долара, ако построи ново школо за два месеца. „Беше готово по-рано“ – хвали се Леон. Днес в училището учат на четмо и писмо 51 ученици. Годишната им издръжка е едва 10 500 долара. От 2015 г. Леон става основен двигател на проекта. Освен него той задвижва още десет начинания!

СОЦИАЛЕН МИНИСТЪР В СЯНКА

В град Сингараджа Лу кани студенти да преподават английски език на бедни деца. Вместо да им плаща хонорари, Леон им издава сертификати за стаж. Отваря три онкологични центъра: доброволци карат болните на химио- или лъчетерапия; грижат се за тях, чистят домовете им, осигуряват им специална храна. Други три центъра са за деца с родители, които нямат средства да се грижат за тях. „Знаеш ли колко струва издръжката на едно дете за година, за да не остане у дома?“ – пита ме мъжът. – „150 долара! Само 150 долара. Това са средствата за дрехи, обувки, училищни пособия.“

И Леон ги осигурява. Спомоществователите са най-често от съседна Австралия. Едно семейство поема издръжката на 2 или 3 деца, като Леон се грижи да има пълна прозрачност за харченето на сумите. Дарителите получават редовно снимки на децата и отчети как се учат. „Спонсорите често идват и се срещат със своите подопечни. По-големите от тях имат право да си чатят с „вторите си родители“, но не и да им искат пари“, обяснява находчивият Леон.

„Социалният министър в сянка“ е поел опекунство дори върху децата от съседните острови, където хората тънат в още по-дълбока мизерия и понякога момичетата са принудени да проституират, за да издържат семействата си.

И тъй като малките порастват бързо, добрият самарянин създава фондация, която плаща таксите им в университетите, за да могат младежите да продължат образованието си. Той лично издържа девет студенти и е осиновил три момчета, които са на 18, 21 и 22 години. И тримата учат стопанско управление. Разчита на тях да продължат делото му. „Родният ми син живее с майка си в Канада и няма интерес към това, което правя“, споделя със сълзи на очи Леон. Настроението му обаче бързо се оправя, когато започва да мечтае за своето близко бъдеще. „Сега съм на 46, искам, като стана на 50, момчетата да ме заместят и да мога да пътувам. И в България искам да дойда.“
Леон не взема нито рупия от благотворителната си дейност!

ШАКЯМУНИ

Личният ни ретрит – моят и на съпруга ми, в центъра на гуру Йоги Тан в Бали започваше всяка сутрин в 5,30 ч. с дихателни упражнения. Около 15 минути по-късно се събуждаха птичките и с песните си поздравяваха ведро живота. Ние почиствахме двора от нападалите листа и цветове от дъхави франджипани. Тичахме с двата ротвайлера Суки и Тайо, а после присядахме за медитация. Час по-късно (ако нямахме лекции) играехме йога.

Така се запознахме със Солюн. Името ù означава „първа“ – първото дете, което се е родило в семейството. В Бали, за да е по-лесно на бабите да не бъркат имената на внучетата, ги кръщават Първо, Второ, Трето, Четвърто и т.н.

Солюн пристигна с кошница свежи плодове (нещо като мила отплата за това, че играе йога с нас), изми с парцал уантилана (мястото, където медитираме и правим упражнения), а след йогата започна заедно с нас да приготвя закуска: манго, драконов плод, папая, банани, мангостини и ред други райски плодове.

Бях впечатлена от поведението ù. Замислих се колко от нашите дъщери или синове биха сторили същото, при това рано сутрин?

Бързо се сприятелихме. Солюн започна да идва всяка сутрин, когато не е на работа. Понякога, когато бяхме заети, тя играеше сама йога или медитираше, но винаги закусвахме заедно, защото беше гладна за духовна храна. А домакинът ни Теджас и ние с Ика с удоволствие споделяхме това, което сме преживели и научили от гуру Йоги Тан. Солюн настояваше да ù разказваме за учението на Буда, за да може да намери своите отговори как да се сдобри с баща си, да „си изчисти кармата“, да постигне здрава връзка с гаджето си, да не се кара с работодателя си и т.н., и т.н. Чувствахме се щастливи – ние да помогнем, а тя – да погледне от друг ъгъл своя живот и да го изживее в повече радост.

Солюн искаше да ù разкажем историята на Гаутама Буда – какъв е бил животът му; защо е зарязал двореца си... Беше изумена да чуе, че според учителя ни Йоги Тан корените на Буда са от народа на болг-ариите, населявали територията на днешна Украйна.

Една вечер Солюн ни покани в ресторанта на хотела, където работи като администратор. Седна при нас на масата и разговорът отново ни поведе по стъпките на Буда. Тогава тя ми каза: „Знаеш ли, че имам и друго име освен Солюн? Познай как се казвам?“. Повдигнах рамене.

„Шакямуни. Татко ми е дал това име, защото дядо ми е харесвал будизма.“ Шакямуни?! Шакямуни е името на Гаутама Буда, след като постига пълна реализация. Златният Буда. Солюн извади личната си карта и ми я показа, развеселена от нашата почуда – поредният знак, че в живота нищо не е случайно. Дори това да се запознаеш с Шакямуни.

ЗАГУБЕНАТА ПИСМЕНОСТ

Солюн бе с нас през целия ни престой в Бали. От нея научихме толкова много за любимия ни остров и за хората му. Малцина вероятно знаят, че някога балийците са пишели с прекрасна азбука, като наниз от ситни мъниста. Днес тя е мъртва. Учи се в училище, понякога може да видите табела пред храм или държавно учреждение с надпис на балийски, но хората вече използват само латинските букви. Не ви ли се струва, че и ние вървим по този път?

Шакямуни ни разказа също така за обичаите, които народът ù е съхранил, но в голяма степен е загубил смисъла им. На младежите, включително и на нея например, се пилят кучешките зъби, които символизират животинската природа у човека. Обредът има за цел за спре проявите им на злоба и алчност. Освен това всяко семейство има храм и всеки ден прави дарение за местните божества и пазители на дома, а всяка седмица в индонезийската провинция се провеждат хиндуистки празници и различни обреди.

По време на престоя ни в Бали през декември трябваше да вали, тъй като се води дъждовен сезон, но не би. Тревата беше изсъхнала, планината бе станала кафява и тъжна, както никога преди не бяхме я виждали. За да изхранват домашните си животни, местните сечаха клони от нийм – да, нийм – дърветата, от които се правят биологични пестициди и скъпи хранителни добавки. Но в Бали хранят с листата им козите.

Защо ви разказвам това – защото заради сушата в съседния до центъра на Йоги Тан храм започна тридневен молебен за дъжд. И когато приключи – заваля. Точно навръх нашата Коледа. Случайно ли бе и това?

ПЕЧЕНО ПИЛЕ НА МОТОР

Балийците, както стана вече дума, имат хиндуистки обреди за какво ли не, дори за автомобилите и уредите у дома. Затова не се учудвайте, ако посетите острова и видите печено пиле на мотор или върху нов автомобил. И въпреки че за европейците това изглежда зловещо или поне твърде странно, факт е, че въпреки тесните пътища с много завои катастрофи на острова няма. Поне ние никога не видяхме, въпреки че почти всяка година от 2012 г. прекарваме поне по две седмици в Бали. А може би балийците са много добри шофьори, защото яхват скутерите от малки, още преди да могат да ходят.

Ние също се придвижвахме със скутер, наемът е много евтин и сравнително бързо се свиква с обратното движение. Само липсата на правила по пътя смущава европейците. Всъщност право има по-бързият, но никой не се сърди и не споменава ничия майка. Участниците в движението се разбират почти метафизично – с поглед, леко бибиткане и... задължително с усмивка.

Един ден отидохме с Шакямуни на пазар в град Сингараджа. С всеки човек, напълно непознат за нея, тя се отнасяше като с първи приятел. Първоначално си помислихме, че среща роднини. Защото хората ù отвръщаха със същата доброта и непринуденост. Но тя ни обясни, че това поведение е обичайно за балийците – особено тези, които живеят в по-бедния Север.

МИСТЪР КАДЕК

Липсата на какъвто и да е фалш в отношенията, детската чистота и добронамереността, която излъчва местното население, е едно от съкровищата на Бали, което привлича като магнит туристи от цял свят. Балийците също така са изящни творци: скулптори, ненадминати дърворезбари, художници върху платове и шалове с восък (батик). Обожават да свирят на странния си ударен инструмент –„колинтанг“, да танцуват народни танци с мудри, каквито никъде другаде по света няма. И да пеят. Затова те зло не мислят.

Мъжът, който се грижи за градината в центъра на гуруто например, мистър Кадек, живее в съседна къща. Щом приключи работа, той се прибира и пуска музика на тонколони, които озвучават целия квартал, а той пее ли, пее. След безплатния концерт отива на работа като нощен пазач. От съседните къщи също се носят романтични песни и мелодии, които почти не секват цял ден.

КАТО ЕДНО ВРЕМЕ НА СЕЛО

Мога с часове да разказвам за Бали. Истината е, че там се чувствам не като у дома си, а като през ваканциите при баба и дядо на село. Като бях малка, селяните все ме питаха „Ти чия унучка си?“ и искаха просто да си побъбрят с мен. В Бали хората имат същото вродено мило любопитство към другите.

На село по цял ден играехме навън. И в Бали животът тече сред дива и необуздана природа, заради която бих се връщала отново и отново. Влюбена съм в малките им наперени петлета, които кукуригат от 3 часа сутринта; в геконит,е, които почти никога не „ге-кат“ 8 пъти, каквото е поверието, за да имаш истински късмет; в хора на десетките видове пернати. Обичам залезите в розово и виолет, и нощното истински черно небе, обсипано със звезди, които докосваш, ако се повдигнеш на пръсти. Обичам дъжда, който носи прохлада и живот за тревите. Дори мравките, които нападат храната; и мухите, които живеят само 10 минути; и мишката, която привечер притичва върху ръба на оградата. Няма по-вълнуващо преживяване от това да чувстваш, че си едно с целия този жив, жив свят. Да усещаш всемирна любов навсякъде и във всичко.

Чрез участието ви в разговори и ритуали ще сте сред местните хора, ще се запознаете с балийската култура, традиции и знания. Балийците не губят себе си, търсейки щастието в материалното. Имат вродена мъдрост и с една дума могат да променят живота ти. На лицата им греят най-широките усмивки на света и са изключително гостоприемни.

Бали е остров в Индонезия и въпреки че се намира в най-голямата мюсюлманска държава, балийците следват хиндуизма. Традициите, мъдростта и знанията им за живота и вселената са успели да запазят тяхната идентичност през вековете. Древните им книги, написани на палмови листа, съдържат тайните на света. Техният календар открива нов поглед върху времето и пространството.

На този остров можеш да избягаш от матрицата на западния свят и да попаднеш в безвремието. Тук се зареждаш със сила и щастие, като това преживяване оставя дълбок отпечатък в душата и те учи на нови ценности.
globalmadventures.com
0878 834 504
0885 051 057