Инна е нежна млада дама с магнетични сини очи, от които не можеш да откъснеш поглед. Завършва Немската гимназия в София, в Германия следва психология, после учи в психотерапевтична школа.
Но какво правят тези двама млади в Алино, където ни посрещат в безупречен стил, със сияещ поглед и усмивки на входа на предприятие?
Коя е магията, която ги е върнала обратно в България? При това на село? Нямаме търпение да научим.
Обратно при българските билки
През 2004 година бащите на Кристиян и Инна – братята Красимир Станков и Георги Станков, регистрират дружество „Билки за красота и здраве“, което започва да пакетира различни чайове. Решават марката им да е „Алин“, като името на село Алино, където като деца са се щурали и са брали дъхави билета. Закваската за това начинание братята получили от дядо си Станко, прадядото на Кристиян и Инна, чиято фамилия всички носят. Той бил голям познавач и успял да предаде любовта към лечебните растения на децата и внуците си.„На печката при баба и дядо винаги имаше чайник, от който се носеше ухание на билки. Всяка сутрин за закуска ни забъркваха попара. Съвременните деца не знаят какво е това – хляб, сиренце, масълце и захар или мед, и билков чай – толкова вкусно... И полезно“, обяснява ни Красимир Станков.Междувременно Инна вече разлива благоуханна напитка, като внимателно изброява билките, на които дължим това удоволствие за небцето и нослето.
Отвън Рила ни поднася най-красивата си есенна картина, душата ми полита през прозореца и се слива с простора и безвремието. Вече знам защо тези младежи са избрали да се върнат в България. (Инна – изцяло, а Кристиян живее между Алино и Виена.)
„Аз като дете никога не съм пил лекарства – връща ме в стаята Красимир. – Когато се разболеех, майка правеше чай, компрес с ракия на гърлото и ако се наложи – надупчен вестник с олио на гърдите, за да ме сгрява.“
„Аз пък си спомням как баба правеше инхалация с лайка и чай от салвия – за кашлица. Билките стояха в един шкаф“, допълва го Кристиян. Впрочем всички (които сме от миналия век) помним бабините деветини срещу настинки и микроби – хич не бяха приятни (като компрес с хардал, краката във вряла вода със сол...), но пък вършеха отлична работа. А билковият чай... винаги е бил задължителен.
Първият телевизор. С кора от леска и синчец
„Българите приемаме чай, когато сме болни – заключава Кристиян. – Но ако изградим нова култура за пиене на билков чай вместо сладки сокове и прекалено много кафе, ще сме много по-здрави. Ето например тук в почивката сутрин се пие чай, а следобед – кафе“, обяснява внукът на дядо Станко. Кристиян възнамерява да отвори обучителен център, където да разказва на посетителите за ползата от целебните растения, кога и как се берат, как се сушат. Сушенето например според младия мъж, ако е на открито, крие сериозни рискове.
„Когато се сушат навън, билките има риск да почернеят, ако слънцето е силно. Мястото трябва да е проветриво и да не е много горещо“, обяснява Кристиян и разказва как някога дядо му е сковавал сам скари за сушене в същия този двор, в който днес е предприятието.
„По времето на социализма беряхме много билки, спомня си Красимир. Тогава нямаше време за разходки, всичко беше работа. Събота и неделя бяха, за да се свърши нещо. Така, събирайки билки, помня, че си купихме първия телевизор. С кора от леска и синчец.“
Бащата на Кристиян, Красимир Станков
България е най-големият износител
В сладки приказки изпиваме дъхавия чай (и по чаша кафе след това) и Кристиян, Инна и Красимир ни повеждат да разгледаме предприятието. Предприемчивото семейство е спечелило европроект и всичко е ново и чисто. Уханието на билки ни връща в спомените от детството, когато сме тичали по тучни ливади и сме се надбягвали с вятъра. Прашинка тъга минава през очите ми, осъзнавайки колко губят днешните деца, впили нос в джиесемите.
Но няма място за прах в производствения цех за чай „Алин“, пък дори и сантиментален. Специална инсталация пречиства въздуха, поддържа определена влажност и винаги 17 градуса. Усмихнати дами пакетират ароматните растения, а една от тях идва да ми стисне ръката „за всичко, което Списание 8 прави“.
Ние също им благодарим, че пазят народната памет за билките жива и дават възможност на хората да са здрави и красиви по един природосъобразен и безопасен начин.
Красимир и Кристиян ни показват модерни машини, които пакетират благоуханните треви. След това отиваме в склада, където са подредени огромни чували с билки. Едва в този миг осъзнавам какъв безценен дар ни дава свещената българска земя. България е най-големият износител на диворастящи билки в света.
Красимир разказва как негов приятел, изкачвайки Хималаите, разбира от местен водач, че там расте една изключителна билка, „панацея за всяка болест“. Когато му я показва, се оказва стръкче коприва! Като нашата, която подминаваме с неохота по поляните, за да не ни ожули краката.
Тук е мястото да кажем, че повечето билки „Алин“ са диворастящи – поели силата на планината и свежестта на гората. С търговската марка „Алин“ можете да намерите дори диворастяща лайка.
Семейство Станкови са много внимателни в подбора на билки. „В началото имахме предизвикателства, но вече работим с доверени хора, които ни доставят качествени растения“, обяснява Кристиян.
Не се пръскат с никакъв газ
Стремим се всичко да е естествено. Затова се отказахме от типичната практика за обезпаразитяване на билките с газ. Ампулите с отрова не са забранени, но дали убиват само микробите? Ние избрахме да замразяваме растенията за две седмици – така всички вредители и ларвите им измират. Научихме тази практика от производител на биохрани в Германия и веднага я приложихме, споделя Кристиян.„Клиенти казват, че нашите чайове им допадат най-много като качество. Това не е случайно – допълва го баща му. – Като започнахме да произвеждаме чайове, видяхме, че има много по-евтини на пазара. Това ни шокира, но когато направихме „дисекция“ на пликчетата, видяхме, че в тях има основно нарязани дръжки. Това пак са билки, но ефектът им е много слаб. Ето така поевтинява продуктът. Но ние избрахме да държим на качеството.“
Тук все още има свобода
Красимир много харесва насипните чайове на фирмата, защото билките са нарязани на едро, нещо, което няма как да се случи в пакетчетата. В тази ниша „Алин“ е безспорен лидер в България и седем – десет вида билки вече се продават в големите вериги (останалите са в аптеките). А дизайнът на новите опаковки за чайове, досещате се сами, е на Кристиян, който е използвал ботанически илюстрации от XVIII и XIX век.
Ако конкуренцията в сектора на билкопроизводителите е здравословна, то не така стои въпросът с конкуренцията от фармацевтичните гиганти, споделя Красимир Станков. Те имат мощен финансов ресурс и лоби в Брюксел, които използват за все повече и все по-силни ограничения към производители и търговци на билки. „В Западна Европа вече почти не се продават билки и хората не знаят как да се лекуват с тях“, обяснява мъжът и въздъхва с надежда: „Тук все още има свобода“.
„В първите години от демокрацията залитахме към всичко западно, но сега все повече хора усещат, че това, което е лесно и ти го предлагат като панацея, има странични ефекти и последствия. Хората се връщат към природната аптека.
Остава и управляващите да проявят здрав разум, за да опазим заедно това безценно богатство.
КОНТАКТИ:
с. Алино, обл. София
office@alinbg.com