Огненият плод

Всяка есен по българските склонове изгрява червеният цвят на шипката – древен символ на защита, жизненост и обновяване. От векове тя присъства в народната медицина като огнен плод, който „връща силата в кръвта“. Но науката добавя още по-впечатляващо измерение – шипката е една от най-мощните природни лечителки, скътала в себе си кесия с витамини, антиоксиданти и безценни вещества. Към това се добавя и духовният образ на растение на Венера – пазител на сърцето и на вътрешната светлина.

В старата медицина шипката е използвана за огромен брой състояния – давали са я при анемия, хронично белодробно заболяване, зиморничавост, повтарящи се инфекции и за укрепване след тежки заболявания. Известна е с това, че съдейства за по-добра устойчивост срещу настинки и грип и се е използвала като предпазна мярка, когато наближат студовете.

Преди да разкажем всичко за медицинските ползи, е редно да споменем силата на това растение според старите учения по света и лечението, което подарява на душата. То е близък роднина на розата, за която неведнъж сме писали, често се среща в литературата и като „дива роза“. В аюрведа, китайската медицина и народното билкарство у нас тя е представена като майстор учител на любовта, който обгръща човешкото сърце с ухание и сила за живот. Шипката е в състояние да отваря чувствеността на човек, така че той да достигне по-дълбоки нива на любов, преданост и състрадание към другите. 

Когато я приемем в тялото си, тя сякаш пътува до онези трънливи места в спомените на сърцето, където са се образували рани и белези, и носи изцеление и прошка. Духът на дивата роза цери проблеми във взаимоотношенията, травма от насилие, раздяла, чувство за недолюбване, нервност, безпокойство и помага да приемем уроците, които се представят чрез любовните ни връзки.

На вълните на любовта

Сред всички растения в „ботаническото царство“, шипката излъчва една от най-високите електромагнитни честоти, което води до пробуждане на съзнанието и обединяването му със сърцето. В старите билкарски книги шипката е „лек за кръвта“ и „пазител на сърцето“. Бабите са приготвяли отвари и гъсти настойки за укрепване на организма през зимата, за „прочистване на кръвта“ и за подкрепа при изтощение. Смятало се е, че питието от шипка укрепва жизнената сила и подхранва „огъня на тялото“ – онзи вътрешен източник на живот, който съвременната медицина нарича метаболизъм, а древните лечители – „сърдечен огън“.

Не портокали, а шипка!

Днес науката потвърждава знанието на старите лечители. Шипката е една от най-богатите на витамин C природни храни в Европа – съдържа до четиридесет пъти повече витамин C от цитрусовите плодове. Истинската є сила обаче е в сложната и пищна симфония от флавоноиди, ликопен, каротеноиди, органични киселини и биологично активни галактолипиди, които работят заедно като цялостна лечебна система. Точно това я прави толкова силна за възстановяване след боледуване и за поддържане на сърдечната и кръвоносната система.

Жар и хлад заедно

В научните изследвания шипката впечатлява и с въздействието си върху ставите и съединителната тъкан. Нейните биоактивни компоненти участват във възстановяването, намаляват оксидативния стрес и поддържат естествените имунни реакции на организма. Затова и в нашите земи чай от шипка се е давал на хора, които „нямат сила“ – на възрастни, деца, болни и пътуващи. Това е плод, който връща жизнеността по най-щедрия начин, по който природата го умее.

Киселият и стипчив вкус на шипката е древен знак за билка, която охлажда излишната топлина в тялото, укротява възпалението и успокоява раздразнените тъкани. В аюрведичното знание киселият вкус подпалва агни – храносмилателния огън, докато в китайската медицина същият вкус се разглежда като охлаждащ и свиващ. Така се създава привидно противоречиво, но добре познато на билкарите явление: шипката едновременно охлажда и сгрява, свива и отпуска, събира и уравновесява. Тази двойственост я прави растение, което действа на няколко системи едновременно. В сърдечносъдовата система тя успокоява прекомерната топлина, която старите лекари свързвали с остра треска, възпаление и „пламък“ в кръвта. Стипчивата `и природа укрепва капилярите, заздравява стените им и им помага да устоят на оксидативно увреждане, причинено от стрес, лоша диета, пушене, високи нива на холестерол или наднормено тегло. Билкарите отдавна са забелязали, че шипката „стяга раните отвътре“ – възстановява кръвоносните съдове, намалява образуването на синини и охлажда раздразнените тъкани на горните дихателни пътища.

В храносмилателната система шипката намалява възпалението на лигавиците, успокоява чувствителни черва, помага при възпалителни състояния като болест на Крон и раздразнено дебело черво и възстановява естествения ритъм на храносмилането. Тя едновременно охлажда раздразнените тъкани и запалва онзи вътрешен огън, който събужда апетита и жизнеността.

Когато тъканите са прегрели от хронично възпаление, имунният отговор отслабва и лимфата застоява. Шипката охлажда тази вътрешна „жега“ и връща способността на клетките да се движат. Чрез флавоноидите си тя действа като антиоксидант, който пречиства, подхранва и връща темпото на имунната система в естествения ù ритъм.

Най-ценното растение

Като тоник за съединителната тъкан шипката е едно от най-ценните растения по земите ни. Тя стяга и укрепва отпуснатите тъкани при инфекции на пикочните пътища, кожни раздразнения, при болезнени състояния, когато възпалените тъкани притискат нервите. Тя е старо средство при разширени вени, капилярна крехкост и слабост на съдовите стени, както и при възстановяване на матката след раждане. Същото действие подпомага и очите – отварата от розовите є цветове се използва за промиване при зачервяване, възпаление или инфекции, като успокоява деликатните капиляри и връща яснотата на погледа.

И макар че е известна най-вече като растение на имунитета и кръвта, шипката има влияние и върху по-фините системи – отпуска напрежението, което се натрупва в гърдите, подкрепя мозъка и концентрацията, а много народи я ползват и като мек афродизиак, който събужда насладата и плодовитостта.

Дивата роза – тази сурова, бодлива, но безкрайно нежна пазителка на човешкото сърце – укротява ветровете в нас. Охлажда огъня, който напира в гърдите. Развързва стегнатите възли на тревожността. Слага ръка върху пулсиращото напрежение в слепоочията.

За сезона на възпаленията, гриповете, а и за всеки ден, в който сърцето ви е свито, препоръчваме извлека на Ani`seed „Шипка“. Защото знаем как Анна Стефанова създава своите шедьоври – с обич, дълбоко познание и интуиция за потребностите на своите довереници. В нейната градина, където земята се събужда с нов дъх всяка сутрин, червеният плод на шипката гори, за да лекува. В извлека той е събран внимателно, извлечен по старите правила, подсилен с живото знание на алелопатията и модерната билкова наука. Като малка бутилка с див горски дух, която винаги ще помни как се лекува всяко човешко сърце.