Екология7 март 2024

Преваряването на твърда чешмяна вода премахва до 90% от микропластмасата

Калциевият карбонат капсулира нанопластмасата и я превръща в люспеста кора на дъното на чайника

снимка: iStock

Преварената чешмяна вода е полезна не само заради отстраняването на определени вредни патогени. Тя може да унищожи замърсители като микропластмаса и химикали, което я прави по-безопасна за пиене.

Според нова публикация в Environmental Science & Technology Letters, кипването на чешмяна вода само за пет минути може да намали количеството микропластмаса с до 90 процента. Изследователи от Медицинския университет в Гуанджоу и Центъра за изследване на микропластмасата в околната среда в Китай препоръчват за преваряването да не се ползват пластмасови електрически кани, а то да става в старите добри чайници (желателно на газов котлон), за да се премахнат примеси като полистирен, полиетилен и полипропилен.

Преварената вода се използва от древни времена като метод за пречистване в някои азиатски страни. „Тази проста стратегия може да „обеззарази“ от нано- и микропластмаси чешмяната вода“, пишат изследователите.

Вода с определена алкалност и твърдост обикновено при кипене произвежда кори по дъното на съда –неразтворими минерални остатъци като калциев карбонат. Учените предполагат, че калциевият карбонат среща нанопластмаси, докато кристализира в гореща вода. След това той капсулира нанопластмасата, докато се превръща в люспеста кора, която понякога виждате на дъното на вашия чайник.

Врящата твърда чешмяна вода, съдържаща 300 милиграма на литър (mg/L-1) калциев карбонат, намалява нано- и микропластмасите с близо 90 процента, а водата, съдържаща 80 mg/L-1, намалява частиците с 84 процента. В меки водни проби, съдържащи по-малко от 60 mg/L-1 калциев карбонат, кипенето намалява пластмасите с над 25 процента.

Поради силната ни зависимост от пластмасата, нанопластмасите и микропластмасите са често срещани в подземните и повърхностните води по целия свят. Микропластмасата е наистина навсякъде, открита е и на Антарктика, и в Арктика. Тези коварни частици са и на Еверест, и Марианската падина. Всъщност пластмасата представлява най-голямата част от морския боклук. Според проучване от 2020 г., публикувано в Science of the Total Environment, повече от 8 милиона тона пластмаса са навлезли в океана през 2017 г. Това е над 33 пъти повече пластмаса от количеството, навлязло в океана през 2015 г., което показва обезпокоително задълбочаващ се глобален проблем.

При разпадането на пластмасата, микроскопични парчета от нея попадат в околната среда. Микропластмасите обикновено са с размер под 5 милиметра, но се срещат и по-малки, наречени нанопластмаси. Те са почти невидими, с размер от 1 микрометър. Микро- и наночастиците са открити във водата, въздуха, почвата, храната ни и готварската сол.

Ефектите върху здравето от нано- и микропластмасите не са изучени в детайли. Но изследванията сочат, че тяхното натрупване в човешкото тяло може да причини инсулинова резистентност, чернодробно метаболитно разстройство, увреждане на ДНК, органна дисфункция, проблеми с имунния отговор, невротоксичност и репродуктивни увреждания.

„Пиенето на преварена вода очевидно е жизнеспособна дългосрочна стратегия за намаляване на глобалното излагане на нано- и микропластмаси“, пише изследователският екип, добавяйки, че вероятно това е по-ефективен избор от пиенето на бутилирана вода, особено бутилирана в пластмаса. Средната литрова бутилка вода съдържа 240 000 парчета нанопластмаса, което е 10 до 100 пъти повече частици, отколкото се смяташе досега.

Източник