Хората в Остерволде сами отглеждат храната си, ремонтират пътищата, строят училище и кръщават улици

Инициативата се простира върху 4300 хектара в Алмере, предградие на Амстердам. На жителите е дадена свободата да проектират къщите си и инфраструктурата, но при едно условие: 50% от всеки парцел трябва да бъде предназначен за производство на храни. Това е заложено и специален закон.

От създаването си през 2017 г., Остерволде е нараснал до около 5000 жители. Има и листа на чакащите да станат местни жители. Общността работи гладко според правилото жителите сами да поемат отговорност за изграждането на пътища, училища, системи за отпадъци и дори да кръщават улици. 

Марко де Кат, местен съветник и жител на Остерволде, напълно е възприел принципите за устойчиво развитие на общността. Откакто се е преместил през 2017 г., де Кат е превърнал градината си от 800 кв. м в източник на пресни продукти. Отглежда плодове, зеленчуци и билки. В градината му има ябълки, чушки и босилек. През зимата той и съпругата му разчитат на консервирани храни, съхранявани във фризери. „Просто се разхождаш из градината си, намираш нещо и това ядеш“ - обяснява де Кат.

Джалил Бекур пък е превърнал градината си в тестова площадка за храни, с които се готви в ресторанта му. 80% от менюто са сготвени с продукти от Остерволде, а ресторантът е открит едва преди три години. 

Кой какво да насади на парцела си се обсъжда с останалите жители на общността. Някъде това са овошки, другаде - оранжерии, трети се превърнати в малки пасища. Тази свобода е довела до разнообразни подходи към земеделието, като всеки жител допринася със собствените си идеи за цялостната система.

„Това правило – изискването да произвеждате храна на поне 50% от имота си – е невероятно“, казва Ян Елко Янсма, от изследователския център „Вагенинген“. Той активно популяризира идеята за интегриране на градското земеделие в развитието на Остерволде.

Но много от новопристигналите жители не са професионалисти в селското стопанство и се нуждаят от сериозни напътствия какво да правят в малките си стопанства. За това е създаден Oosterwold Food Hub. Управляван от местните власти на Алмере и хранителния кооператив в Остерволде, центърът предоставя научни и практически семинари, кани лектори и организира различни курсове, за да помогне на местните да подобрят земеделските си практики.

Като отглеждат собствени продукти, жителите спестяват от разходи за хранителни стоки и допринасят за развитие на местната икономика. Създават се нови работни места (например в ресторанта или при наемане на работници за по-тежката работа в градината), намаляват се разходите за транспорт на храна.

Цените на имотите в Остерволде се покачват, тъй като районът става известен със своята устойчивост. Много потенциални купувачи на жилища са привлечени не само от самите домове, но и от начина на живот и ценностите, свързани с екологично съзнателния живот. 

Изследванията сочат, че малките градски ферми в района спомагат за подобряване на качеството на почвата и биоразнообразието, намаляват екологичните щети, причинени от разрастването на градовете. Жителите използват методи като компостиране, събиране на дъждовна вода и естествен контрол на вредителите, за да сведат до минимум екологичния си отпечатък.

Остерволде би могъл да служи като модел по целия свят - особено сега, когато градовете се сблъскват с труднопреодолими препятствия като продоволствена сигурност и екологична устойчивост. Според Росица Т. Илиева, директор по политиките в Института за градска хранителна политика към Градския университет на Ню Йорк, моделът на Остерволде е възпроизводим. „Като направят земеделието централна част от планирането на земеползването, градовете могат да трансформират крайградските райони в жизнени, многофункционални пространства, които подкрепят екологичните, социалните и икономическите цели.“