Светът в теб27 ноември 2023

Да направим малък жест към Земята ни – да й върнем биоразградимите отпадъци

Нужни са само един буркан в кухнята, желание и мисъл за идните поколения

Снимки: Clean&Green Gotse Delchev

Поставянето на един съд в кухнята, специално предназначен за съхранение на органични отпадъци (за кратък период), може да спести тонове метан, отделен в атмосферата и да върне хранителните вещества обратно в почвите, където всъщност им е мястото. Съвети как да си направим домашен компостер дават на страницата във фейсбук от Clean&Green Gotse Delchev.

Всичко, които остава след приготвянето на нашата храна в домашни условия, обикновено смятаме за отпадъци и изхвърляме в коша за боклук заедно с другите. Може за нас те да нямат никаква стойност, но те далеч не са безполезни. Всяко едно растение изгражда структури, които му помагат в жизнените му функции. Било то стебло, кора, черупка, кочан или някоя друга част. За изграждането на тези структури корените са отнели хранителни вещества от почвата.

След като ние сме обелили и почистили продуктите, които са ни необходими, купища черупки, коренчета, обелки и семки попадат в общия отпадък, където се разлагат и генерират метан.

Безценните хранителни веществата, съдържащи се в тях, остават заринати измежду тонове други неразградими отпадъци и не се връщат обратно, където е истинското им място. Съществена е разликата между разграждането на естествените продукти при наличие на кислород (което се случва на открито) и при липса на кислород (когато са затрупани под тонове други отпадъци).

Когато присъства кислород, при процеса на разграждане той бива приет от обекта на разграждането и отделя въглероден диоксид, който е 100 пъти по-слаб парников газ от метана. При липса на кислород, бактериите, разграждащи хранителните вещества, отделят метан.

И така, представете си колко метан, който е 100 пъти по-силен парников газ от така нашумелия въглероден диоксид, се изпуска в атмосферата при гниенето на тези органични материи в анаеробна среда и причинява куп невидими щети.

На земята живеят милиарди хора. Всеки допринася с нещичко за доброто или за лошото на планетата. Не всеки желае да произвежда собствена тор за цветята или градината си. Не всеки има градина или кокошки. Но пък всеки може да направи нещо съвсем просто, за да се върнат органичните обелки и черупки там, където могат да се разложат и хранителните им съставки да попаднат обратно в природата за следваща употреба. Веднъж изхвърлени на правилното място те биват разградени от микроорганизми и гъби като всичко ценно в тях се използва отново.

Храната днес е несравнимо по-бедна на ценни хранителни вещества от тази, с която са се хранели нашите предци. Може да изглежда малко, но всъщност една такава нищожна промяна в навиците ни може да спомогне за предотвратяването на този проблем.

Все се тюхкаме, че есента била топла, че времето се било променило. Няма как да е иначе. Климатът зависи от количеството слънчева светлина, което попада върху планетата ни и това, което се отразява обратно в Космоса. Газовете, за които става дума, задържат слънчевата енергия и ефектът е като в градински парник, но с единствената разлика, че от него няма да има излизане.

Още по тревожно е, че това може да задейства самоподхранващ се парников ефект. Тогава няма нужда да оставяме завещания за следващите поколения, просто Земята ще се превърне в едно доста нелюбезно място за живот във вариантите, в които го познаваме.

Една привидно незначителна промяна в кухнята – поставянето на един стъклен буркан и пълненето му с обелки от картофи, краставици и черупки. Но с годините този малък жест към планетата ни ще донесе мощен положителен ефект за всички живи организми.

Стига да иска, всеки може да намери подходящо място, където да изхвърля своите биоразградими отпадъци. Естествено то трябва да се случва по културен и цивилизован начин. Желателно е във вашите импровизирани компостери да няма нищо друго освен органична материя и предварително да се премахнат етикети, целофани, опаковки и други.

Безспорно понякога е трудно да се направи, изисква своите жертви, но като човеци не трябва да се самозабравяме. Нека се смирим пред природата. Всичко е за наша сметка!