снимка: iStock
Като психолог от 6 години работя с майки, сблъскващи се със симптомите на прегаряне. Прегарянето на майката е резултат от продължителен хроничен стрес. Статистиката сочи, че 8 от 10 жени, които отглеждат малките си деца, се оплакват от симптомите, характерни за това състояние.
Прегарянето на майката е състояние на психо-емоционално и физическо изтощение, което не изчезва след почивка и изисква подкрепа от близки, а често и от психолог. Този проблем не се изпарява от само себе си, нужно е решение.
Факторите, поради които възниква бърнаута, са различни – от стрес в резултат на внезапна промяна в живота до завишени изисквания към себе си, социални стереотипи, очаквания от съпруга и др. Прегарянето не се случва изведнъж. Етапите, през които се развива са:
- пълно мобилизиране на сили и ресурси (въпреки всичко, не издържате на натоварването и стреса, възникват конфликти и недоразумения в семейството);
- натрупване (все повече и повече умора и раздразнение, по-малко сила, мама прави всичко автоматично, апатия, депресия, хронична умора, самочувствието пада, искаш да се откажеш от всичко и да избягаш на пустинен остров);
- срив (мозъкът е толкова уморен и изтощен, че всяко малко нещо ви изкарва от равновесие, трудно е да се контролирате, може да възникне отчуждение от детето, опорите се губят, „аз-концепцията“ страда. Помощта от психолог е необходима, евентуално плюс медикаментозна подкрепа).
Прегарянето на майката е като бомба със закъснител. По-добре е да не се стига до опасна ситуация. Ако забележите някой от следните симптоми, имате основания да се притесните и да потърсите специализирана помощ:
- хронична умора;
- липса на тонус и енергия;
- апатия, липса на радост, интерес;
- безразличие и равнодушие;
- раздразнителност и безпричинна агресия;
- постоянна тревожност;
- нарушения на съня;
- чести боледувания;
- загуба на апетит.
Ето и някои съвети за самопомощ, които можете да опитате:
1. Не забравяйте за себе си, поставете се на първо място в живота си.
2. Спрeте да се борите за титлата „Перфектната майка“, и „достатъчно добра“ е приемливо.
3. Започнете да се грижите за себе си (достатъчно сън, добро хранене, упражнения, лично време).
4. Потърсете помагачи в отглеждането на децата.
5. Спрете да се опитвате да отговаряте на очакванията и стереотипите на другите хора. Очакванията на другите хора не са ваша отговорност.
6. Справете се с личните си граници.
7. Общувайте с важни, значими за вас близки хора, освен членовете на домакинството.
8. Занимавайте се с творчество, което ви доставя удоволствие. Освободете се от стреса, изживейте емоциите си по природосъобразен начин.
9. Потърсете помощ от специалист. Не се поддавайте на отчаянието в трудна ситуация.
От това какво ще предприемете зависи как ще живее вашето дете. Знаете старата максима при авария на борда на самолета – първо слагате кислородната маска на себе си, после на детето!
С уважение: Олга Дмитриева, психолог на уморени майки, арт терапевт, семеен психолог
