
Глобален анализ на над 314 229 хранителни продукта сочи, че свръхвкусните храни, създадени да водят до преяждане, са най-много в САЩ и България. Страни като Италия и Германия предлагат по-здравословна хранителна среда. Ние оглавяваме списъка с храните с високо съдържание на мазнини, захар и натрий.
Изследването е публикувано в списание PLoS ONE. Учени от Университета на Канзас, САЩ, анализирали разпространението и хранителния състав на свръхвкусните храни (HPF) в 17 страни в Северна Америка, Европа и Южна Америка. Храните са класифицирани като свръхвкусни въз основа на стандартизирано определение, което включва три комбинации от хранителни вещества: мазнини и натрий (FSOD), мазнини и захар (FS) и въглехидрати и натрий (CSOD), всяка със специфични количествени прагове.
Свръхвкусните храни
HPF (фибробласти, богати на фибри) са създадени от хранителните технолози със специфични нива на мазнини, захар и натрий. Те активират системите за възнаграждение на мозъка по начин, който води до преяждане и води до затлъстяване. Тези храни предизвикат желание за ядене, което не се основава на глад, а по-скоро на стимулиране на пътищата за възнаграждение.
Коварните соленки
Според данните на проучването солените закуски доминират в HPF в световен мащаб – близо 70% от артикулите в тази категория отговарят на критериите за хипервкусни храни във всички страни, изпреварвайки сладките лакомства.
В проучването е използвана и системата за класификация на храните NOVA, която категоризира храните въз основа на нивото им на обработка. Храните с NOVA оценка 4 са класифицирани като ултрапреработени храни (UPF).
Резултатите
Високофибрилационните хранителни вещества (HPF) са често срещани във всички страни, варирайки от 54,5% от хранителните продукти в Австралия до почти 68% в България. В САЩ те са 63%. Най-често срещаната комбинация от хранителни вещества сред HPF е FSOD (флуоресцентен разтвор за разграждане на хранителни вещества), следвана от FS и CSOD.
Статистическите модели показват, че в другите държави храните, класифицирани като HPF (хипофизарно-прогресивни фибробласти) са с по-малки дялове. България е първенец в списъка. Швейцария почти се доближава до САЩ по този показател. Италия и Германия са с най-малко HPF продукти в магазините.
Проучването изследва и припокриването между високопрофилните преработени храни (HPF) и непреработените преработени храни (UPF). В САЩ 50% от хранителните продукти са класифицирани и в двете категории. България има голям процент храни, съдържащи само HPF. Италия има най-висок дял на храни, които не са нито HPF, нито ултрапреработени – близо 29%.
Какво казва науката
Всичко, приготвено със захар, солените закуски и млечните продукти често се квалифицират едновременно като високопреработени (HPF) и ултрапреработени. Плодовете и зеленчуците рядко се класифицират като едно от двете. Някои продукти, като солени закуски и меса, често са само HPF. Други, като зърнени храни и сосове, обикновено са ултрапреработени, но не и HPF. Ето защо е било важно анализът да се прави за двете категории поотделно.
В САЩ са повече свръхвкусните продукти с по-високи нива на хранителни вещества, свързани с вкусовите качества. За разлика от тях, страни като Италия и Германия са имали по-здравословна хранителна среда.
Заключения
Артикулите от САЩ по показател HPF надхвърлят нормите със 106-229%. Хранителните стоки от други държави са по-близо до минималните изисквания.
Тревожни са и данните за високофруктозните зеленчуци (HPF) в различните страни. САЩ са с най-високо разпространение и най-екстремна формулировка на тези хранителни вещества, докато страни като Италия и Германия са с по-благоприятни профили. България е с най-високо разпространение на HPF, а Швейцария се статистически се доближава до САЩ по този показател.
Препоръки
Необходими са целенасочени стратегии за обществено здраве, включително преформулиране на изискванията към хранителните продукти и подобрено етикетиране. Нужни е и политическа намеса. Например да се приемат разпоредби за намаляване в продуктите на хранителното съдържание, определящо вкусовите качества, за промяна на разположението на вредните стоки в магазините или дори за ограничаване на продажбите или рекламата, насочени до определени групи от населението. Целта е намаляване на риска от затлъстяване.