Подкрепете ни!




ИзкуствоНайден Колчев / 24 юни 2021

Black Mirror – Погледнахме в черното огледало и то ни погълна...

Фразата „като в Black Mirror” се превърна в нарицателно за новата действителност. А тя е студена като изключен екран.

Black Mirror – Погледнахме в черното огледало и то ни погълна...
Статията е от бр. 3/2021 г. на Списание 8

Събужда се на непознато място. Коя е тя всъщност? Изникват неясни фрагменти – момиченцето на снимката й напомня за някого. Навън всички я наблюдават, снимат я. Преследвачите идват. Бяга за живота си. Защо се случва всичко това, какво е направила? Те ще й припомнят. На следващия ден кошмарът ще започне отново. И така до безкрай...  Добре дошли в света на сериала „Black Mirror”. Спасение няма да има за никого.


Чарли Брукър
В киното често се случва някои произведения да придобият огромна популярност, но колцина се сещат за имената на създателите им? Знаем за величието на филми като например „Изкуплението Шоушенк“ и сериали като „Breaking Bad“ (известен тук с нелепия превод „В обувките на сатаната“), но дали сме чували за Франк Дарабонт или пък Винс Гилиган? Същата вероятно ще е съдбата и на създателя на „Black Mirror", затова нека му отдадем заслуженото.



Чарли Брукър е роден в Рединг през 1971 г. и като дете е обсебен от вълната комедийни шоу програми, така популярни във Великобритания в края на 70-те и през 80-те години. Особено запален е по саркастичните предавания от типа на „Монти Пайтън“ и „Черното влечуго“, както и по аркадните игри, защото според него „те са като телевизия, чийто екран можеш да контролираш“.

Следва медийни науки в Университета в Уестминстър, Лондон. Отказва се да прави дисертация, защото тя е на тема видеоигри, което не е много подходящо за това учебно заведение. Започва да пише колонки в различни списания за компютърни игри, в една от които дори обижда читателите, които изпращат писма до редакцията. През 2000 г. стартира своя телевизионна рубрика с име „Екраните горят“ за „The Guardian“, с която дейност се занимава до 2010 г.

Постепенно Брукър придобива популярност и като телевизионен автор, най-вече чрез своите Wipe шоу програми, в които типично по английски иронизира новини и телевизионни програми. През 2008 г. той впечатлява и със сериала си за зомбита „Dead Set”, в който всички участващи в телевизионното шоу „Биг Брадър“ са затворени в къщата на Големия брат, докато неживите навън завладяват света.

Чарли Брукър описва себе си като параноик и хипохондрик: „Когато имаше епидемия от свински грип, обикалях с гел и месеци не докосвах дръжки на врати. Винаги съм си падал малко хипохондрик“. Все пак мрачната му нагласа за бъдещето, което е видно и в сериала „Black Mirror”, до някаква степен му помага по-лесно да преодолява трудностите в тази обстановка. „Не преминавам през гигантски психологически шок и донякъде съм предполагал, че може да се случи нещо такова. Представял съм си как ще се спъвам в плъхове, които ядат развалини, така че това, което става сега, потвърждава моите очаквания по много начини.“

Черният екран
Първата серия на „Black Mirror” се излъчва през декември 2011 г. по Channel 4 във Великобритания, а през 2013 г. сериалът се премества в американската стрийминг платформа Netflix.
„Защо избрах това име? Ако технологията е дрога, а тя се усеща като дрога, кои тогава са нейните странични ефекти? „Черното огледало“ е това, което ще намерите на всяка стена, на всяко бюро, в дланта на всяка ръка. Това е студеният екран на телевизора, монитора, смартфона“, разяснява избора на това толкова ефектно заглавие Чарли Брукър.
Именно на тази едновременно привличаща и плашеща плоскост – между удоволствие и дискомфорт – е базиран „Black Mirror”. Сериалът бързо се превръща в най-точното нарицателно за студената технологична реалност, която телата ни обитават, но не и душите ни. Мнозина определят сериала като хибрид между „Зоната на здрача“ и „Разкази с неочакван край“. Основната свързваща нишка между отделните епизоди са нашите явни страхове (и често неосъзнато безпокойство) относно модерните технологии. И естествено, надали има някой, който да се съмнява, че един английски сериал няма да бъде саркастичен, тъмен и да създава усещане за обреченост. И най-притеснително при такъв тип произведения е, че разкриват свят, който познаваме, но едновременно с това такъв, от който наистина се плашим.
 „Е, да – съгласен е Чарли Брукър. – Сериалът комбинира сатира, технологии, абсурди и щипка изненада, и всичко това се развива в свят, който почти, но само почти, разпознаваме.“
Параноичен свят
Когато през 2008 г. му хрумва идеята, ситуацията е коренно различна. Тогава като че ли дискусиите относно използването на модерни технологии, социални мрежи, смартфони са по-скоро върху положителна плоскост. Те свързват с непознати или отдавна загубени приятели, могат да ни спасят от самотата, на която сме обречени по рождение. Уви, само десетина години по-късно виждаме, че смартфоните и социалните мрежи по-скоро ни разделят и ни потапят в черното огледало на самотата. „Стартирахме „Black Mirror” още във времето, когато хората смятаха, че Twitter представлява основно как Стивън Фрай (известен британски комик – бел. авт.) ни обяснява какво е ял за закуска – въздъхва Чарли Брукър и след кратка пауза продължава разпалено. – Сега това е кошмарен свят, пълен с пропагандни ботове. Хората сега са уплашени от същите неща, за които сериалът се притесняваше тогава.“



Времето е твоят враг
Гледайки „Black Mirror”, човек остава с впечатлението, че „нещата може да излязат извън контрол във всеки един момент“ според думите на неговия създател. И няма как в Чарли Брукър да не припознаеш 100-процентов англичанин, най-малкото защото понякога не разбираш дали говори искрено, или се шегува. А често прави и двете едновременно: „Нашите истории не са предупреждения. Технологичният прогрес е неизбежен. Ние мислим повече за човешките персонажи. И смятам, че сме доста оптимистични“. Оптимистични? Надали някой би съзрял нещо чак толкова оптимистично в света на „Black Mirror”, дори и от дистанцията на времето – сега, почти 10 години след първия му епизод.

И като стана въпрос за времето, то е една от основните теми в сериала, освен технологичната. Тук и то е черно и да, безкрайно. То не лекува нищо, няма край и няма начало – в много от сериите героите са хванати в капана му. Вечно ще бъдат сами или пък ще преживяват едно и също наказание...

Имаме ли нужда от още от същото?
Последната засега серия се излъчва през юни 2019 г., а главната роля играе известната певица Майли Сайръс. Като цяло пети сезон показва признаци на изтощение, още повече че се състои само от три серии. На 3 март Чарли Брукър навърши 50 г. и изглежда уморен от творението на своя живот. „Дали ще има още серии? Да ви призная, в момента не знам дали имам силите да правя нови истории за разпадащото се общество. По-скоро ще се върна към комичните програми, които правех. Целта ми е да разсмивам хората отново“, въздъхва той с тъжна усмивка.

Не за пръв път създателят се опитва да избяга от творението си и не за последен път това ще е неуспешно. „Black Mirror” е всичко друго, но не и смешен. Не е и толкова страшен. Ако трябва да го определим само с една дума – то това би била „притеснителен“. Сериалът вече е заел своето място в съвременната попкултура и истината е, че ние повече нямаме нужда от него. Погледнахме в студеното черно огледало и то ни погълна...  

ВЛИЯНИЕТО НА BLACK MIRROR



В епизода The Waldo Moment се появява карикатурата „Уолдо“ – мечка популист, която става успешен политик. „Когато писах историята, си представях Борис Джонсън. Той стана популярен, защото участваше в комедийни предавания. Хората се смееха на всичко, което прави, и не беше третиран като нормален политик, а винаги като някакъв „персонаж“. Това дълго време го правеше неуязвим. Днес хората по-скоро си мислят за Доналд Тръмп.”



През юни миналата година Boston Dynamics стартира продажбата на кучето робот Спот с цена 74,5 хиляди долара. Спот върви, качва се по стълби, може да прави лицеви опори, да записва видео и да прави оглед на местност. И да – идеята, а и външният вид на Спот са взети от Metalhead – робота убиец от едноименната серия. Остава ни да се надяваме, че в реалния свят Спот ще е просто кротък домашен помощник.



В началото на годината от Microsoft подадоха молба за патент, който ако бъде регистриран, скоро ще можем да виждаме, чуваме и разговаряме с отдавна починали роднини и приятели. Или по-точно с триизмерни изображения, които ще са досущ като любимите ни покойници – с реалистична реконструкция на гласа и личностни черти, извлечени от комуникациите на индивида в социалните мрежи. Накратко, чат бот. Звучи ви познато? Да, гледайте (отново) серията „Be Right Back“.  



BLACK MIRROR: BANDERSNATCH (2018)
Това е отделен интерактивен филм от света на „Black Mirror”, излъчен след сезон 5, в който зрителят може да управлява (донякъде) историята. Виждате възможностите за избор на екрана и имате няколко секунди за реакция. И ако в началото е лесно – каква храна да избере героят или каква музика да слуша, после от вашия избор ще зависи неговата съдба. Има моменти, в които каквото и да направите, краят е приблизително еднакъв. Накрая имате усещането, че контролирате героя си само привидно, което е и част от замисъла на Чарли Брукър. Филмът в никакъв случай не блести, но ще остане в историята като най-успешния опит за интерактивно кино към момента.



ТОП 10 НА СПИСАНИЕ 8
Може да гледате сериите разбъркано. Представяме ви примерна класация на десетте най-запомнящи се епизода.
White Christmas (специално коледно издание)
В серията няма нищо коледно – напротив. Джон Хам е чудесен в този епизод, в който наказанието ни за греховете е вечна самота или вечно да си сам сред другите. Не е ясно кое е по-лошото.

USS Callister  (сезон 4, епизод 1)
Намигване към култовия сериал Star Trek. Протагонистът затваря в безкрайно космическо пътешествие съзнанията на всички, които по една или друга причина са му несимпатични, и е техен безмилостен господар. Накрая си плаща цената.

Be Right Back (сезон 2, епизод 1)
Тя загубва своя любим, след което обаче технологична фирма `и предоставя възможността да „комуникира“ с чат бот, създаден от неговия профил в социалните мрежи, снимки и въобще информация приживе. Естествено, скоро това и се струва недостатъчно...

The Entire History Of You (сезон 2, епизод 4)
Какво би станало, ако можехме да преглеждаме на видеозапис всичко, което сме преживели, казали, видели? Дали имаме нужда от това?

Nosedive (сезон 3, епизод 1)
Едно от най-силните пророчества в сериала въобще. Животът ни се диктува от положителните или отрицателни оценки на другите. Който има най-много „лайкове“, е на върха на хранителната верига, но с цената на какво?

San Junipero (сезон 3, епизод 4)
Eдна от малкото серии с щастлив край. Или пък не. Идеята за вечен живот на съзнанието ни след смъртта е изведена до крайност в една безкрайна вселена. Някои биха нарекли това рай, за други липсата на край е адът.

Hated in the Nation (сезон 3, епизод 4)
Доста поучителна (направо нравоучителна) серия за тези, които „хейтят“ и желаят смъртта на другите в мрежата. Скрити удобно зад своите екрани, те си мислят, че могат да действат безнаказано. За тяхно нещастие обаче това не е така.

Crocodile (сезон 4, епизод 3)
Криминална история, в която разследващият използва уред, който може да извиква картини от спомените на заподозрените. Изненадващ край, който наподобява много на тези в сериала „Разкази с неочакван край“.

Black Museum (сезон 4, епизод 6)
Не прави на другите зло, защото ще ти се върне стократно. И то за вечни времена. И тук темите за отмъщението и безкрайното заслужено наказание са вплетени в толкова убедителна амалгама, че чак настръхваш...

White Bear (сезон 2, епизод 1)
Отново водеща е темата за заслуженото наказание, но този път то се случва в увеселителен парк, за който хората плащат много и снимат, снимат, снимат... Накрая всички са доволни освен, естествено, злосторницата. Така й се пада.


Още по темата:

Този живот е къс като чаша бира Изкуство

Този живот е къс като чаша бира

Три стихотворения за сбогом с Ивайло Балабанов

С хората е сложно, без тях – нетърпимо Изкуство

С хората е сложно, без тях – нетърпимо

На 16 юли 1951 г. излиза най-известният роман на Дж. Селинджър

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“ Изкуство

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“

Интересни факти за автора на храма „Светото семейство“ в Барселона

За да направиш нещо, трябва да се пребориш Изкуство

За да направиш нещо, трябва да се пребориш

Писателят Богдан Русев за последния си роман, списание „Егоист” и електронната демократизация

Раят би трябвало да е нещо като библиотека Изкуство

Раят би трябвало да е нещо като библиотека

35 г. от смъртта на Х. Л. Борхес: Животът е сън, сънуван от Бог

Основната ни идея е да откриваме нови хоризонти за музиката на предците ни Изкуство

Основната ни идея е да откриваме нови хоризонти за музиката на предците ни

Иван Шопов за предстоящия концерт на TRIGAIDA, за вдъхновението и за абстрактните идеи в българския фолклор

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш. Изкуство

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш.

145 г. от смъртта на първата феминистка Жорж Санд

Орхан Памук: „Аз пиша, защото никога не съм успявал да бъда щастлив” Изкуство

Орхан Памук: „Аз пиша, защото никога не съм успявал да бъда щастлив”

Днес известният турски писател навършва 69 години

Кейт Уинслет в „Mер от Ийсттаун” Изкуство

Кейт Уинслет в „Mер от Ийсттаун"

Един сериал на НВО уби лустросаните представи на зрителите за кино и показа животът какъвто е

Синко, едва ли осъзнавах, че ти ще ме учиш, вместо аз - теб Изкуство

Синко, едва ли осъзнавах, че ти ще ме учиш, вместо аз - теб

Трогателната изповед на майката на едно дете - виртуозен пианист с аутизъм

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление” Изкуство

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”

Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, дори то да е безумие!

Мрак, самота и отчуждение в картините на Едуард Хопър Изкуство

Мрак, самота и отчуждение в картините на Едуард Хопър

Днес, 54 години след смъртта си, великият американски художник е по-актуален от всякога

Щастието е като здравето: когато го има, не го забелязваш Изкуство

Щастието е като здравето: когато го има, не го забелязваш

130 години от рождението на великия писател Михаил Булгаков

Българин изгради фонтан на живота в португалския град Сетубал Изкуство

Българин изгради фонтан на живота в португалския град Сетубал

Николай Амзов посвещава "Генезис" на здравните работници