Подкрепете ни!




ИзкуствоАлбена Иванова / 08 септември 2021

Да нарисуваш това, което е зад видимото

Сити Марк Арт Център приютява емоциите в щрихи на Теменужка Лалова

 
На 9 септември в Сити Марк Арт Център ще се открие изложбата „Сънение“ на твореца Теменужка Лалова.  Платната са чувствени, ярки, дълбоки, неочаквани. Понякога шептят, понякога крещят, понякога изплакват животворните вопли на човешката душа, която се стреми към съвършенство.

Теменужка Лалова е график по образование и творец-алтруист по призвание. Завършила е Художественото училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София, после взема магистърска степен по специалността „Социални дейности и административен мениджмънт“ във ВТУ – Велико Търново. Следдипломната й квалификация е по право – в УНСС. Сега се е заела интензивно с изучаването и практикуването на арттерапията. 

Самостоятелните й изложби не са много. За 20 години тя оставя четката и статива настрана и се втурва да помага на хората в нужда – всеотдайно и без отдих. Няма много време за изкуство, когато дните и нощите ти са изпълнени с грижи за бездомни, жертви на насилие, сираци, бежанци… Но Божията искрица, която чака своя миг, за да лумне в благородния огън на изкуството, през цялото време е мъждукала, там някъде, в нагънатото бяло платно на душата. 



„Винаги съм имала копнежа да разполагам с време да творя“ – казва Лалова. Идва пандемията от коронавирус и сковава за дълго нормалния живот. Тя остава у дома и тогава се случва „избухването“. Теменужка рисува часове, дни, нощи, месеци наред като спира само за сън. Експериментира различни похвати, техники и изразни средства. „Помагат“ й Род Стюарт, Рей Чарлз, Джонатан Рой, Moby, Глория Гейнър, чиято музика звучи в ателието й през дългите месеци на изолация докато художничката предава посланията на Вселената върху платната си. 
„Където ме отведе Бог – следвам го“ – опитва се да обясни с думи устрема си тя. „Преодолях тонове страхове и предразсъдъци. Най-дребното мацване с четката придоби смисъл и послание, носеше такъв енергиен заряд, какъвто никога преди това не бях получавала. Преди бях в плен на академичната техника, стараех се да спазвам догмите в изкуството. Докато не дадох пълна свобода на импулса в мен, който неистово се стремеше да излезе наяве. Без граници, без спирачки. Нека всяка емоция и история да се покаже такава, каквато е. Вече имам път и цел. Нови хоризонти. Имам още много какво да кажа чрез картините си.“


Голяма част от творбите са вдъхновени от изповедите на хората в нужда, които Теменужка Лалова е изслушвала през годините като социален работник – хора с депресии, зависимости, страхове, кармичности.



През 2020-а, в разгара на пандемията, Бог изпраща на художничката втора съдбовна среща с друг самобитен творец – Сузи Аронова – график и педагог. (Когато Темунужка е на 11 г., художничката е първият й учител в света на прекрасното.) Може би в този момент Теменужка разбира, че на 46 г. художникът в нея ще възкръсне и тя отново хваща четката. Голямото завръщане на Пътя се случва с изложбата „Пътища и дух“ в арт-център „Къщата на София“ миналото лято. Експозицията е посветена на Сузи Аронова, която си отива от този свят две седмици преди да навърши 100 години.  

Христо Киров, собственик и мениджър на Сити Марк Арт Център е поел отдавна благородната мисия да предоставя сцената, салона и фоайето на столичния театър на млади творци от всички сфери на изкуството, за да могат в тези трудни за оцеляване времена да отправят посланията си към публиката. В уютния скут на театъра са приютени спектакли, концерти и изложби, които не биха видели бял свят на друго място. Темите на тези творби обикновено са белязани с думата „стигма“ – насочени са към скритите нелицеприятни болни състояния на обществото ни, за които дори изкуството избягва да говори. И тъй като това е съдбовна кауза, Теменужка Лалова възнамерява част от средствата от продажбата на картините да отиде за създаване на групи за арттерапия за хора в неравностойно социално положение.  



Още по темата:

Великият Фицджералд Изкуство

Великият Фицджералд

Никаква сила не може да унищожи онова, което човек скътва в бленуващото си сърце

Музикотерапия с Димаш Кудайберген Изкуство

Музикотерапия с Димаш Кудайберген

Той е роден с дарбата на лечител. Три психиатрични клиники вече включват песните му в лечението на пациенти.

Жан-Пол Белмондо: „Хиляда живота струват повече от един“ Изкуство

Жан-Пол Белмондо: „Хиляда живота струват повече от един“

Отиде си ной-чаровното лошо момче на френското кино

Грях ли е да се приспособява човек? Изкуство

Грях ли е да се приспособява човек?

Вече 59 години „Цар Плъх“ ни учи на смирение и как се оцелява с чест

39 г. по-късно AВВА планират ново избухване чрез холограми Изкуство

39 г. по-късно AВВА планират ново избухване чрез холограми

Обещават 6 нови песни да прозвучат от специална сцена в Лондон

Какво е да си „нормален”? Изкуство

Какво е да си „нормален"?

74 години от рождението на Паулу Коелю

Хърбърт Уелс: Най-лесният път е пътят на губещия Изкуство

Хърбърт Уелс: Най-лесният път е пътят на губещия

75 години без бащата на научната фантастика

Защо хората губят времето си в тъга, когато биха могли да го пропилеят с радост? Изкуство

Защо хората губят времето си в тъга, когато биха могли да го пропилеят с радост?

Анди Уорхол: Убеден съм, че трябва да се живее в една стая. Една празна стая, в която да има само креват, поднос и куфар.

Бергман и Антониони си отиват от този свят в един ден - 30 юли 2007-а Изкуство

Бергман и Антониони си отиват от този свят в един ден - 30 юли 2007-а

И двамата режисьори остават неразбрани от масовата публика

Този живот е къс като чаша бира Изкуство

Този живот е къс като чаша бира

Три стихотворения за сбогом с Ивайло Балабанов

С хората е сложно, без тях – нетърпимо Изкуство

С хората е сложно, без тях – нетърпимо

На 16 юли 1951 г. излиза най-известният роман на Дж. Селинджър

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“ Изкуство

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“

Интересни факти за автора на храма „Светото семейство“ в Барселона

Black Mirror – Погледнахме в черното огледало и то ни погълна... Изкуство

Black Mirror – Погледнахме в черното огледало и то ни погълна...

Фразата „като в Black Mirror” се превърна в нарицателно за новата действителност. А тя е студена като изключен екран.

За да направиш нещо, трябва да се пребориш Изкуство

За да направиш нещо, трябва да се пребориш

Писателят Богдан Русев за последния си роман, списание „Егоист” и електронната демократизация

Раят би трябвало да е нещо като библиотека Изкуство

Раят би трябвало да е нещо като библиотека

35 г. от смъртта на Х. Л. Борхес: Животът е сън, сънуван от Бог

Основната ни идея е да откриваме нови хоризонти за музиката на предците ни Изкуство

Основната ни идея е да откриваме нови хоризонти за музиката на предците ни

Иван Шопов за предстоящия концерт на TRIGAIDA, за вдъхновението и за абстрактните идеи в българския фолклор