favorites basket
user
Изкуство6 октомври 2022

Кому се отдаваш, любов?

62 години от кончината на поета Николай Лилиев

Кому се отдаваш, любов?
Николай Лилиев (26 май 1885 г. - 6 октомври 1960 г.) е един от големите български поети - символист и драматург. Истинско му име е Николай Михайлов Попиванов. Ето какво пише за него в книгата си "Върхове в историята на българската литература" проф. Юлиан Вучков: "Николай Лилиев е може би най-чистият, най-завършеният български лирик, ако имаме предвид красотата на задушевното звучене и голямата изисканост на стихотворната техника. Докато го чета и препрочитам, аз непрекъснато си повтарям, че за него е говорено и писано много по-малко, отколкото той заслужава като поет, като образец на европейско мислене, но и на национална самобитност на езика, като един от забележителните строители на българския театър, като цялостно присъствие в нашия духовен живот."
Нека се докоснем до спомена за брилянтния стих на Лилиев в деня, когато отбелязваме 62 години от неговата кончина.

КОМУ СЕ УСМИХВАШ, ЛЮБОВ...

Кому се усмихваш, любов?
Сред тия замислени степи
мечтите ни вече са слепи,
словата ни гаснат без зов.

Зловещо поглеждат към нас
настръхнали вълци, мъглите,
нечути заглъхват молбите,
отронени в мрака без глас.

Под ниския бронзов покров
посрещат ни голите клони,
и злобна вихрушка ни гони.
Кому се отдаваш, любов ?

СВЕТЪТ НЕСПИРНО СВОЯ ЛИК МЕНИ...

Светът неспирно своя лик мени,
пощада нашата любов не чака,
годините, кервани в далнини,
изнизват се и вихром чезнат в мрака.

И времето, най-верният ни враг,
челата ни печални увенчава
на лятото с посърналия злак,
на есента с посърналата слава.

Жреци, на храм неизграден жреци,
на гордостта под горестното бреме,
кому са нужни модрите венци,
от земните си скърби що плетеме?

ЗАЩО МИ ВДЪХНА...

Защо ми вдъхна тоя чуден дар,
пред всеки поглед сам да се разтварям,
като ненужна жертва да изграям
на любовта пред вечния олтар;

сърцето ми да бъде нежен съд
на цъфнали надежди и копнежи
и в своята самотност да бележи
измамите всред земния си път?

Защо ми даде тия светлини,
да ме обливат с острия си блясък
и да разкриват сънния захлас

на дните ми, отплиснали вълни,
събудени от делничния крясък
на земното, в което чезна аз?
ПОДКРЕПИ НИ

Още по темата:

Абонирай се за нашия бюлетин

Не забравяй да се абонираш за нашия бюлетин, който ще те уведомява за активни промоции, нови продукти и случващото се при нас.