Подкрепете ни!




Изкуство06 октомври 2022

Кому се отдаваш, любов?

62 години от кончината на поета Николай Лилиев

Кому се отдаваш, любов?
Николай Лилиев (26 май 1885 г. - 6 октомври 1960 г.) е един от големите български поети - символист и драматург. Истинско му име е Николай Михайлов Попиванов. Ето какво пише за него в книгата си "Върхове в историята на българската литература" проф. Юлиан Вучков: "Николай Лилиев е може би най-чистият, най-завършеният български лирик, ако имаме предвид красотата на задушевното звучене и голямата изисканост на стихотворната техника. Докато го чета и препрочитам, аз непрекъснато си повтарям, че за него е говорено и писано много по-малко, отколкото той заслужава като поет, като образец на европейско мислене, но и на национална самобитност на езика, като един от забележителните строители на българския театър, като цялостно присъствие в нашия духовен живот."
Нека се докоснем до спомена за брилянтния стих на Лилиев в деня, когато отбелязваме 62 години от неговата кончина.

КОМУ СЕ УСМИХВАШ, ЛЮБОВ...

Кому се усмихваш, любов?
Сред тия замислени степи
мечтите ни вече са слепи,
словата ни гаснат без зов.

Зловещо поглеждат към нас
настръхнали вълци, мъглите,
нечути заглъхват молбите,
отронени в мрака без глас.

Под ниския бронзов покров
посрещат ни голите клони,
и злобна вихрушка ни гони.
Кому се отдаваш, любов ?

СВЕТЪТ НЕСПИРНО СВОЯ ЛИК МЕНИ...

Светът неспирно своя лик мени,
пощада нашата любов не чака,
годините, кервани в далнини,
изнизват се и вихром чезнат в мрака.

И времето, най-верният ни враг,
челата ни печални увенчава
на лятото с посърналия злак,
на есента с посърналата слава.

Жреци, на храм неизграден жреци,
на гордостта под горестното бреме,
кому са нужни модрите венци,
от земните си скърби що плетеме?

ЗАЩО МИ ВДЪХНА...

Защо ми вдъхна тоя чуден дар,
пред всеки поглед сам да се разтварям,
като ненужна жертва да изграям
на любовта пред вечния олтар;

сърцето ми да бъде нежен съд
на цъфнали надежди и копнежи
и в своята самотност да бележи
измамите всред земния си път?

Защо ми даде тия светлини,
да ме обливат с острия си блясък
и да разкриват сънния захлас

на дните ми, отплиснали вълни,
събудени от делничния крясък
на земното, в което чезна аз?

Още по темата:

С възрастта започвате да подбирате с кого да се биете... Изкуство

С възрастта започвате да подбирате с кого да се биете...

Мартин Скорсезе за насилието, бедността и киноизкуството

Човек изгори рисунка на Фрида Кало, за да направи токени Изкуство

Човек изгори рисунка на Фрида Кало, за да направи токени

$10 млн. струва картината, продадени са само 4 NTF за $11 хил., започна разследване на случая

Всичко е суета на суетите и гонене на вятъра. Всички сме еднакви... Изкуство

Всичко е суета на суетите и гонене на вятъра. Всички сме еднакви...

Астрид Линдгрен: Преди всичко искам да съм с децата си. После – с моите приятели. А също така искам да бъда със себе си.

Албер Камю: Който нищо не дава – няма нищо Изкуство

Албер Камю: Който нищо не дава – няма нищо

Важен въпрос е може ли човек да е щастлив и самотен?

Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Изкуство

Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци!

93 години от рождението на великия български писател Йордан Радичков

Всеки пази врата, през която може да влезе злото Изкуство

Всеки пази врата, през която може да влезе злото

Антон Дончев си отиде, остана „Време разделно"

Джон Ленън: Всичко е по-ясно, когато обичаш Изкуство

Джон Ленън: Всичко е по-ясно, когато обичаш

„Да си представиш - всички хора живота си живеят в мир"

Артизани на редки занаяти стават герои във фотографския дневник на Росина Пенчева Изкуство

Артизани на редки занаяти стават герои във фотографския дневник на Росина Пенчева

Уловените истории за ръчно сътворени творби се съхраняват под формата на дигитален визуален архив

Кен Киси: Лицата се разпиляват в мъглата като конфети Изкуство

Кен Киси: Лицата се разпиляват в мъглата като конфети

87 години от рождението на автора на епохалния роман „Полет над кукувиче гнездо"

Благодаря ти, Господи, за моя прекрасен живот! Изкуство

Благодаря ти, Господи, за моя прекрасен живот!

132 години от рождението на Агата Кристи