Срамежлив и меланхоличен, Джоел живее незабележимо сив и мрачен живот. Но един ден, вместо обичайния работен маршрут, младият мъж внезапно хваща влака в друга посока и се втурва към морето. На пясъчния бряг Джоел забелязва момиче с яркосиня коса... Филмът „Блясъкът на чистия ум“ (Eternal Sunshine of the Spotless Mind) е американска романтична драматична комедия от 2004 г. на режисьора Мишел Гондри.
Филмът използва елементи от научната фантастика, за да изследва природата на паметта и любовта. Един от малкото филми, в които Джим Кери не е в комедийно си амплоа. Печели „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий през 2005 г. Сценаристи са Мишел Гондри, Чарли Кауфман и Пиер Бисмут. Заглавието е заимствано от поемата на Александър Поуп „Елоиз към Абелар“ (1717 г.), в която се разказва за една трагична любовна история. В ролята на Клемънтайн е Кейт Уинслет.
„Блясъкът на чистия ум“ посяга към най-интимните кътчета на паметта ни и разравя тревожни спомени, заровени дълбоко в нашата психика. Това е филм, изискващ присъствието на мисли, които оставяме настрана, когато сме заобиколени от хора, неща, за които мислим само когато сме сами, погребани чувства. „Блясъкът на чистия ум“ е най-редкият от всички филми, терапевтично освобождаващо произведение на изкуството.“ Това пише за впечатленията си от картината кинокритикът Ваел Хайри. Нека си го припомним в празничните дни.
- Колко неприятно е да отделите толкова много време на човек, само за да разберете, че той е останал просто чужд за вас.
- Например винаги се разстройвам, когато мисля за живота, че не използвам възможността си и губя ценни секунди, а животът е толкова кратък.
- Онзи ден се срещнахме, ти стоеше до самата вода, забелязах те отдалече, спомням си, веднага ме привлече към теб, помислих си: „Леле, колко странно, човек стои с гръб, а аз съм привлечен към него ..."
- Можете да изхвърлите любовта от паметта. Но да я изхвърлете от сърцето - това е друга история.
- Защо се влюбвам във всяка жена, която прояви интерес към мен?
Щастието е да достигнеш онази тънка граница на лудостта, когато линията между съзнанието и реалния свят вече е изтрита, когато се събуждаш и заспиваш с мисли за Нея, когато искаш да се усмихваш и да живееш, дори само спомняйки си усмивката на най-скъпия ти, най-любим човек. Когато не ти е нужен никой и нищо, ако Нея я няма. Когато за всеки неин дъх, всеки неин поглед, всеки миг близо до Нея си готов да дадеш всичко ... И да прекрачиш през тази линия, превръщайки се завинаги от Той и Тя в Ние, ставайки едно цяло... Това е Щастието.
- Днес е празник, измислен от компаниите за поздравителни картички, за да накара хората да се почувстват зле.
- Всички мъже си мислят, че ги допълвам или изпълвам живота им с радост, а аз съм едно обикновено разглезено момиче, което търси себе си в пая, наречен живот - и не ми окачвайте етикет „продадено“.
- Готов съм да умра, Клем, толкова съм щастлив в момента...
- Като дете се смятах за грозна. Хаха... как да не плача. Струва ми се, че хората често не разбират колко самотно може да бъде едно дете. Вие не решавате нищо... добре, аз съм на 8 години и имам любимите си играчки - кукли. И най-много обичам една страшна кукла на име Клемънтайн. През цялото време й викам: „Не можеш да си грозна! Бъди красива!" Странно, сякаш променяйки нея, веднага щях да променя себе си.
- Ето едно дете - толкова невинно, свободно, толкова чисто, а след това пораства и душата му се изпълва с тъга и всякакви фобии.
