Отново си спомняме, че живеем в програма
Матрицата е свят от безплодни надежди, породени от компютъра, създаден, за да ни подчини и да ни превърне в батерии
- Да знаеш пътя и да го изминеш - не е едно и също.
- Ако не можеше да се събудиш, как би разбрал кое е сън и кое - действителност?
- Да си Избраният е като да си влюбен. Никой не ти казва, че си влюбен. Ти просто го знаеш. Усещаш го с цялата си кожа.
- Време е да освободим съзнанието ти. Но аз мога само да ти покажа вратата. Ти сам трябва да излезеш на свобода.
- Какво е реалност? И как може да се определи тя? Целият набор от усещания: зрителни, осезателни, обонятелни — това са сигнали от рецепторите, електрически импулси, които мозъкът приема.
- Не съм казал, че ще е лесно. Аз само обещах да ти разкрия истината.
Искам да ти споделя една теория, която създадох неотдавна. Занимавах се с класификацията на биологичните видове и стигнах до извода, че вие не сте бозайници. Та нали всички животни от планетата Земя инстинктивно се приспособяват, намират равновесие със средата на разпространение, но...човекът не е такъв. Заемайки някаква територия, вие се размножавате докато всичките природни ресурси не бъдат изчерпани. За да оцелеете са ви нужни още и още нови територии. Има още един организъм на Земята със същото поведение. Знаете ли кой е той? Вирусът. Човечеството - това е болест, раково образувание на планетата, а ние сме лекарството.
- Ако изпиеш синьото хапче - приказката ще свърши. Ще се събудиш в леглото си и ще вярваш, че това е било сън. Ако изпиеш червеното хапче - ще влезеш в страната на чудесата. А аз ще ти покажа колко е дълбока заешката дупка.
Матрицата е навсякъде. Тя ни обгръща. Даже сега е до нас. Ти я виждаш, когато гледаш през прозореца или включваш телевизора. Ти я усещаш, когато работиш, отиваш на църква, когато плащаш данъци. Цялото това свят-че ти е изпречено пред очите, за да се скрие зад него истината. А тя е, че ти си роб. Както всички, ти си роден окован във вериги. От раждането си си в затвор, който не можеш да видиш или да докоснеш. В тъмницата на съзнанието си.
- Инстинктите и слабостите всъщност ни отличават от гадните машини.
- Нео, не ме е страх вече. Оракулът ми каза, че ще се влюбя в човек, който е Избраният. Ти не можеш да умреш, защото те обичам. Чуваш ли ме? Обичам те. Сега ставай.
- Най-важното е да не вярваш на всякакви глупости за съдбата. Ти си господар на живота си.
- Времето е винаги против нас.
- Знаете ли какво разбрах за десетте години, откакто съм свободен? Щастието е в неведението.
- Матрицата — това е система, Нео. Тази система е наш враг. Когато си вътре и се огледаш, какво виждаш? Бизнесмени, учители, адвокати, дърводелци. Хора, които се опитваме да спасим, но докато са свързани, те са все още са част от системата - а значи наши врагове. Трябва да разбереш, че повечето от тези хора не са готови за изключване. И много от тях са силно привързани към системата, затова ще се борят за нея…
- Ти мислиш, че моята реакция и сила тук, в този свят, зависят от мускулите? Не. Аз дори не дишам въздух.
- Ти цял живот си усещал, че нещо в този свят не е наред. Странна мисъл, но не можеш да я изхвърлиш от главата си. Тя е като трън в мозъка. Побърква те, не ти дава покой. Точно това те доведе при мен...
- Какво е Матрицата? Диктат. Матрицата е свят от безплодни надежди, породени от компютъра, създаден, за да ни подчини и да ни превърне в това. (Морфей показва батерийка.)
- Не е ясно кой е нанесъл първия удар - ние или те, но вечният мрак са го създали хората.
- Случвало ли ви се е да се любувате на Матрицата? На нейната гениалност... Милиарди хора живеят пълноценен живот...насън. Знаете ли, та първата Матрица бе създадена като идеален свят, в който няма страдания и всички хора са щастливи. Пълен провал. Хората не приеха програмата. Трябваше да унищожим всички. Приятно е да мислиш, че не ни се получи да нарисуваме идеалния свят с езика на програмирането. Казано честно, мисля, че човечеството като вид не приема реалност, в която няма мъчения и бедност. Тоест утопията е само играчка, с която до известно време се е утешавало примитивното ви съзнание. Затова Матрицата е станала такава. Възсъздаден е пикът на вашата цивилизация. Именно на вашата цивилизация - та нали когато машините започнаха да мислят вместо вас, възникна нашата цивилизация. Така се случи превратът. Еволюция, Морфей, еволюция. А хората са динозаври. Погледнете през прозореца. Това е залезът на човечеството. Сега ние сме господарите, Морфей. Ние сме бъдещето.
Още по темата:
Картини излизат от рамките си и оживяват в Лондон
Посетителите на четири галерии стават част от сюжета на 42 световноизвестни платна
Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига
В памет на големия български писател Алек Попов
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари