Георги (Жорж) Панайотов Папазов (2 февруари 1894 г. - 23 април 1972 г.) е роден в България, но живял и творил във Франция художник модернист, писател, критик. През 1926 г. Макс Сейз го съпоставя с Пикасо. Гастон Дийл пък казва за него: „Произведенията на Папазов ни въвеждат в размисъл за това, че един художник трябва да бъде определено тотално свободен, независим и да не се осланя на нищо друго освен на своето желание, на своята творческа сила, на своята отдалеченост от ежедневието и на своето усамотение“.
В Националната галерия до 19 март бяха изложени творби на Жорж Папазов. Според издадения през 1982 г.в Париж „Речник на сюрреализма“ на писателя и историк на изкуството Едуар Жагер, „Папазов безспорно е един от предшествениците на това, което днес наричаме „абстрактен сюрреализъм“ от средата на 20-те години, редом с Миро, Ернст, Малкин и Масон“. Европейският сюрреализъм на Папазов, допирът му до германските експресионисти, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те, са белязани и допълнени с творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция. Впечатляват портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен.
Един от акцентите в експозицията бе версията на Папазов от 1957 г. на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897 г. Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 20-те до 60-те години на миналия век. Специално място бе отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма.
Снимки: Георги Димитров
Роден е на 2 февруари 1894 г. в Ямбол. През 1912 г., незавършил още гимназия, се записва доброволец в Балканската война. След фронта, през лятото на 1913 г., семейството решава да го изпрати да учи в Европа, Пристига в Прага, без да има дори гимназиална диплома, и с късмет и помощта на приятел успява да се сдобие с такава и да се запише в Инженерно-техническото училище. През 1914 г. отива за малко в Германия и във Виена, където взима някои уроци по живопис.
През 1915 г. е повикан като войник в България, но като студент по строителство не е пратен на фронта, а да строи жилищни бараки към германския цепелинов хангар край Ямбол, по-късно е освободен да довърши образованието си. Връща се в Прага, До 1920 г. снове между Германия, Прага, България. Взима уроци по рисуване. През 1918 г. е в Мюнхен – един от главните центрове на абстракционизма, взима уроци при Ханс Хофман, бъдещия създател на лиричния абстракционизъм в САЩ. През 1919 г. идва за кратко в България и в София (в Тръпковата галерия) урежда първата си самостоятелна изложба – гвашове и рисунки. От 1921 г. живее в Берлин, където по това време си дават среща немският експресионизъм, руският конструктивизъм, абстракционизмът и дадаизмът. В този период се оформя неговата концепция за живописта. През есента на 1923 г. заминава със семейството си за Швейцария, в Женева разширява познанията си за творчеството на Фердинанд Ходлер и Паул Клее.
На 31 декември 1923 г. продължават към Париж и от 1924 г. до края на живота си Жорж Папазов живее и работи във Франция. В Париж бързо добива известност като художник-новатор и като една от най-колоритните личности на парижката бохема. Особено близък е с Жул Паскин. Още по-голяма дружба го свързва с фовистите Андре Дерен и Морис Вламинк – дружба и творческа, и бохемска. Участва в изложби с големите художници от епохата. През 1925 г. представя картини в Салона на независимите. Участва в първата съвместна изложба на парижките художници сюрреалисти заедно с Хоан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Ханс Арп, Пабло Пикасо.
През 1926 г. прави първата си самостоятелна изложба в галерия Вавен-Распай. Същата година участва редом с Дюфи, Дерен, Пикасо, Брак в изложбата „Танцът в скулптурата и живописта“, организирана от Ролф дьо Маре и превърната после в Музей на танцовото изкуство. През 1926 – 1927 г. участва в Международната изложба на съвременното изкуство в Бруклин (Ню Йорк) с две маслени картини и четири акварела. През 1927 г. прави две изложби в галерия Вавен-Распай, едната с рисунки, а другата с маслени картини. Същата година прави и втора малка изложба в София, в „Галерия на шестте“. Има самостоятелни изложби във Франция, Югославия, Италия, Швеция, САЩ, Чехословакия.
През 1934 – 1936 г. Жорж Папазов живее в България (като прескача и до Прага през 1935 г. за организиране на изложба). Изкуството му се приема противоречиво: интелектуалци от старата школа го критикуват, но Илия Бешков, Сирак Скитник, Кирил Цонев, Андрей Полянов пишат положителни отзиви.
Изложбите му продължават, прави самостоятелни във Франция, САЩ и Швеция. През 1960 г., след шумни бохемски десетилетия в Монмартър и Монпарнас, той се оттегля в Южна Франция, в Приморските Алпи, до Средиземно море – любим район на големите художници. Избира градчето Ванс, където си построява мечтаната къща с красива гледка, с изба за вино, портокалова градина и лозе. Рисува до последните си дни. Жорж Папазов умира на 23 април 1972 г. във Ванс (Франция).
