Подкрепете ни!




ИзкуствоГеорги Димитров / 24 април 2023

Сравняват Жорж Папазов с Пикасо

Роденият в Ямбол художник е един от предшествениците на това, което днес наричаме „абстрактен сюрреализъм“


 
Георги (Жорж) Панайотов Папазов (2 февруари 1894 г. - 23 април 1972 г.) е роден в България, но живял и творил във Франция художник модернист, писател, критик. През 1926 г. Макс Сейз го съпоставя с Пикасо. Гастон Дийл пък казва за него: „Произведенията на Папазов ни въвеждат в размисъл за това, че един художник трябва да бъде определено тотално свободен, независим и да не се осланя на нищо друго освен на своето желание, на своята творческа сила, на своята отдалеченост от ежедневието и на своето усамотение“. 

В Националната галерия до 19 март бяха изложени творби на Жорж Папазов. Според издадения през 1982 г.в Париж „Речник на сюрреализма“ на писателя и историк на изкуството Едуар Жагер, „Папазов безспорно е един от предшествениците на това, което днес наричаме „абстрактен сюрреализъм“ от средата на 20-те години, редом с Миро, Ернст, Малкин и Масон“. Европейският сюрреализъм на Папазов, допирът му до германските експресионисти, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те, са белязани и допълнени с творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция. Впечатляват портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. 

Един от акцентите в експозицията бе версията на Папазов от 1957 г. на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897 г. Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в  творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 20-те до 60-те години на миналия век. Специално място бе отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. 


Снимки: Георги Димитров

Роден е на 2 февруари 1894 г. в Ямбол. През 1912 г., незавършил още гимназия, се записва доброволец в Балканската война. След фронта, през лятото на 1913 г., семейството решава да го изпрати да учи в Европа, Пристига в Прага, без да има дори гимназиална диплома, и с късмет и помощта на приятел успява да се сдобие с такава и да се запише в Инженерно-техническото училище. През 1914 г. отива за малко в Германия и във Виена, където взима някои уроци по живопис. 



През 1915 г. е повикан като войник в България, но като студент по строителство не е пратен на фронта, а да строи жилищни бараки към германския цепелинов хангар край Ямбол, по-късно е освободен да довърши образованието си. Връща се в Прага, До 1920 г. снове между Германия, Прага, България. Взима уроци по рисуване. През 1918 г. е в Мюнхен – един от главните центрове на абстракционизма, взима уроци при Ханс Хофман, бъдещия създател на лиричния абстракционизъм в САЩ. През 1919 г. идва за кратко в България и в София (в Тръпковата галерия) урежда първата си самостоятелна изложба – гвашове и рисунки. От 1921 г. живее в Берлин, където по това време си дават среща немският експресионизъм, руският конструктивизъм, абстракционизмът и дадаизмът. В този период се оформя неговата концепция за живописта. През есента на 1923 г. заминава със семейството си за Швейцария, в Женева разширява познанията си за творчеството на Фердинанд Ходлер и Паул Клее.



На 31 декември 1923 г. продължават към Париж и от 1924 г. до края на живота си Жорж Папазов живее и работи във Франция. В Париж бързо добива известност като художник-новатор и като една от най-колоритните личности на парижката бохема. Особено близък е с Жул Паскин. Още по-голяма дружба го свързва с фовистите Андре Дерен и Морис Вламинк – дружба и творческа, и бохемска. Участва в изложби с големите художници от епохата. През 1925 г. представя картини в Салона на независимите. Участва в първата съвместна изложба на парижките художници сюрреалисти заедно с Хоан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Ханс Арп, Пабло Пикасо.

През 1926 г. прави първата си самостоятелна изложба в галерия Вавен-Распай. Същата година участва редом с Дюфи, Дерен, Пикасо, Брак в изложбата „Танцът в скулптурата и живописта“, организирана от Ролф дьо Маре и превърната после в Музей на танцовото изкуство. През 1926 – 1927 г. участва в Международната изложба на съвременното изкуство в Бруклин (Ню Йорк) с две маслени картини и четири акварела. През 1927 г. прави две изложби в галерия Вавен-Распай, едната с рисунки, а другата с маслени картини. Същата година прави и втора малка изложба в София, в „Галерия на шестте“. Има самостоятелни изложби във Франция, Югославия, Италия, Швеция, САЩ, Чехословакия.



През 1934 – 1936 г. Жорж Папазов живее в България (като прескача и до Прага през 1935 г. за организиране на изложба). Изкуството му се приема противоречиво: интелектуалци от старата школа го критикуват, но Илия Бешков, Сирак Скитник, Кирил Цонев, Андрей Полянов пишат положителни отзиви.

Изложбите му продължават, прави самостоятелни във Франция, САЩ и Швеция. През 1960 г., след шумни бохемски десетилетия в Монмартър и Монпарнас, той се оттегля в Южна Франция, в Приморските Алпи, до Средиземно море – любим район на големите художници. Избира градчето Ванс, където си построява мечтаната къща с красива гледка, с изба за вино, портокалова градина и лозе. Рисува до последните си дни. Жорж Папазов умира на 23 април 1972 г. във Ванс (Франция).

Още по темата:

О, премъдри, моля те за едно: дай ми храна за ума и богатство за душата! Изкуство

О, премъдри, моля те за едно: дай ми храна за ума и богатство за душата!

В памет на Любомир Николов - Нарви, преводачът на „Властелинът на пръстените“

Винаги казвам „Радвам се, че те срещнах“ на някого, когото изобщо не се радвам, че съм Изкуство

Винаги казвам „Радвам се, че те срещнах“ на някого, когото изобщо не се радвам, че съм срещнал

На 16 юли преди 73 г. излиза бестселърът на Дж. Д. Селинджър „Спасителят в ръжта“

Музикалната поема „Рилският пустинник“ прославя Българския чудотворец на 26, 27 и 28 юли Изкуство

Музикалната поема „Рилският пустинник“ прославя Българския чудотворец на 26, 27 и 28 юли

Постановката се посвещава на 100-годишнината от освещаването на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“

„Боровинкови нощи 2024“ Изкуство

„Боровинкови нощи 2024“

Гледайте лятно кино на открито и спечелeте брой на Списание 8

Еуниката спасява животи Изкуство

Еуниката спасява животи

Търсете издателството със знак пеперуда, то дава криле на духа и здраве на тялото

Не можеш да избягаш от себе си, като се местиш от едно място на друго Изкуство

Не можеш да избягаш от себе си, като се местиш от едно място на друго

Хемингуей: За да пишеш за живота, първо трябва да го изживееш

Дълбоко в себе си хората не обичат истината Изкуство

Дълбоко в себе си хората не обичат истината

На 88 г. почина канадският актьор Доналд Съдърланд

Много по-лесно е да бъдеш нещастен, отколкото да си щастлив Изкуство

Много по-лесно е да бъдеш нещастен, отколкото да си щастлив

Адът е, когато вече не можеш да видиш тези, които обичаш..., казва френската писателка Анна Гавалда

На 20 май: „Най-смешното шоу завинаги, навсякъде и само за вас!“ Изкуство

На 20 май: „Най-смешното шоу завинаги, навсякъде и само за вас!“

Ива забърква смел коктейл от трагедия и комедия, обича да скача в дълбокото и да ни приласкава там

Картини излизат от рамките си и оживяват в Лондон Изкуство

Картини излизат от рамките си и оживяват в Лондон

Посетителите на четири галерии стават част от сюжета на 42 световноизвестни платна

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да. Изкуство

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.

Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш… Изкуство

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш…

Три стихотворения за женската същност

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините Изкуство

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините

Целта е да не се засягат хората с увреждания