Изкуство13 август 2024

Х.Уелс: Всички имаме свои машини на времето

Никой не би повярвал, че този свят е наблюдаван отблизо от интелекти, по-големи от човешкия

На 13 август си спомняме за бащата на научната фантастика. Така наричат Хърбърт Джордж Уелс (21 септември 1866 – 13 август 1946). Той е автор на над 50 романа и десетки разкази, посветени на извънземни цивилизации, пътуване във времето и всички нюанси на установяването на контакт с чужд разум.

Пръв термина „машина на времето“ употребява Уелс в едноименния си роман. Предвижда в произведенията си появата на самолети, танкове, космически пътувания, ядрени оръжия, сателитна телевизия и нещо подобно на интернет. На обратната страна на Луната има кратер, носещ неговото име. Уелс критикува почти всички световни религии и философии, заявявайки, че „в света не е останало никакво вероизповедание, никакъв начин на живот, който наистина да отговаря на нуждите на времето“.

И, разбира се, скоро човечеството няма да забрави силата на неговото слово, предизвикала реален социален катаклизъм в зората на миналия век. Адаптирана и режисирана от Орсън Уелс радиопиеса, по романа на Х. Г. Уелс „Войната на световете“ (1898), се излъчва на 30 октомври 1938 г. по радио CBS. Много от слушателите, които не са хванали началото на радиопиесата, изпадат в паника, напускат домовете си и тръгват да се спасяват, защото са убедени, че марсианците са дошли и вече се водят военни действия.

Всички имаме свои машини на времето, нали? Тези, които ни връщат назад, са спомени... А тези, които ни водят напред, са мечти.
Моралното възмущение е ревност с ореол.
Ако сте паднали вчера, изправете се днес.
Нашата истинска националност е човечеството.
Клещите на умовете ни са тромави щипци и малко смачкват истината, като я хващат.
Рекламата е узаконена лъжа.
Ако ние не сложим край на войната, войната ще ни сложи край.
Всеки път, когато видя възрастен на велосипед, вече не се отчайвам за бъдещето на човешката раса.
Да се изгубиш по време на пътуване е жалко. Но да загубиш причината за пътуването – това е по-жестоката съдба.
Ако имате затруднения с книга, опитайте елемента на изненадата: атакувайте я в час, когато тя не го очаква.
След като загубите себе си, имате два избора: да намерите човека, който сте били, или да загубите този човек напълно.
Това, което наистина има значение, е какво правите с това, което имате.
Има истини, в които трябва да пораснеш.
Никой не би повярвал през последните години на деветнадесети век, че този свят е наблюдаван проницателно и отблизо от интелекти, по-големи от човешкия, но същевременно смъртни като него. Че докато хората се занимаваха с различните си грижи, те бяха внимателно разглеждани и изучавани, може би почти толкова детайлно, колкото човек с микроскоп би могъл да изследва преходните същества, които се роят и се размножават в капка вода.
Природен закон, който пренебрегваме, е, че интелектуалната гъвкавост е компенсацията за промяна, опасност и проблеми. Едно животно, което е в съвършена хармония със своята среда, е перфектен механизъм. Природата никога не се обръща към интелигентността, докато навикът и инстинктът не станат безполезни. Няма интелигентност там, където няма промяна и няма нужда от промяна. Само онези животни притежават интелект, които имат огромно разнообразие от нужди и опасности.
Не трябва да позволяваме на часовника и календара да ни заслепят за факта, че всеки момент от живота е чудо и мистерия.
Ние сме запалени върху мелницата на болката и необходимостта.
Трябва да призная, че загубих вяра в здравия разум на света.
Ние винаги се отдалечаваме от настоящия момент. Нашето умствено съществуване, което е нематериално и няма измерения, преминава по времевото измерение с еднаква скорост от люлката до гроба.
Днешната криза е шегата на утрешния ден.
Новите и вълнуващи неща се омаловажават, защото ако не се омаловажават, възниква унизителният въпрос „Защо тогава не участваш в тях?“
Трябва да помним какво безмилостно и пълно унищожение е нанесъл нашият собствен вид не само върху животни, като изчезналите бизони и додо, но и върху собствените си низши раси. Тасманийците . . . бяха напълно пометени от съществуването във война на изтребление, водена от европейските имигранти, в рамките на петдесет години. Такива ли сме апостоли на милосърдието, че да се оплакваме, че марсианците са воювали в същия дух?
Малко хора осъзнават необятността на празнотата, в която плува прахта на материалната вселена.
Адаптиране или гибел - сега, както винаги, това е неумолимият императив на природата.
Англосаксонският гений за парламентарно управление се наложи - имаше много разговори и никакви решителни действия.