ИнтервюЕли Иванова / 13 август 2019

Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация”

Най-младият участник в „3100 мили: Себенадминаване” разказва за един от начините да станеш свръхчовек

Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация”
Състезанието „3100 мили: Себенадминаване” се провежда вече за 23-ти път в Ню Йорк, където участниците имат на разположение 52 дни, за да пробягат 3100 мили (почти 5000 км). Това е най-дългото сертифицирано състезание в света. Бяга се всеки ден от 6 сутринта до полунощ, като разстоянието, което се изминава на ден, е средно 95 км. Тича се около една определена зона в Куинс и са нужни повече от 5600 обиколки на трасето, за да се покрият тези 3100 мили.

Както и самото име подсказва, бегачите поемат това предизвикателство не заради спортните постижения, а заради своя личен стремеж към себенадминаване. Целите на всекиго са безкрайно лични и победителят не получава материален приз, а, напротив, най-голямата награда - победата над себе си. Препятствията по пътя са много.

Като начало участниците трябва да надмогнат тежките климатични условия, защото „3100” се провежда през горещите юли и август, а в Ню Йорк този период от годината се характеризира и с висока влажност. След това идват и личните прегради, породени от травмите и умората. Бегачите се борят да подчинят физиката на духа си, да не се отказват въпреки екстремните трудности.

Психологическият фактор е в основата на концепцията на състезанието. Това е и смисълът, който създателят Шри Чинмой (1931-2007) е вложил при  създаването му през 1997 г. Шри Чинмой е философ, духовен водач и борец за мир, идващ от Индия, но развил делото си в САЩ. Своите ученици той насърчава да бягат, защото тичането според него е медитативна практика, чрез която може да се постигне духовен растеж на душата.

Много от бегачите действително разказват, че по време на маратона са имали духовни преживявания и среща с трансценденталното. Един от тях е българинът Цветан Цеков - Шопан, който участва 8 пъти и 3 пъти завършва пробега. Той има 18 години практика като бегач на ултрамаратони и е най-младият участник в „3100 мили: Себенадминаване” до този момент. През последните 15 години Цветан изнася и мотивиращи лекции в България, САЩ и Австрия, където с радост споделя своя опит и преживявания на трасето.  

Цветан също така е персонаж в документалния филм „3100: Бягане и себенадминаване” на режисьора Санджай Роулал. Филмът бе показан тази година в рамките на Международния кинофестивал на здравните филми, който се проведе във Варна и спечели награда за най-добра режисура.

На 6 август „3100: Бягане и себенадминаване” бе показан и в Пловдив. Прожекцията бе част от програмата на града като Европейска столица на културата за 2019 г. На този ден се състоя и финалът на състезанието, което тази година завърши и друг българин - Тодор Димитров. 

Разговаряме с Цветан Цеков за неговите лични преживявания на трасето на „3100 мили: Себенадминаване” и постигането на свръхчовешкото.

Ти си най-младият участник в „3100”. Какво те подготви психически за такова изпитание на тази крехка възраст?
На 20-годишна възраст започнах да бягам многодневни състезания, 6 дни, 10 дни, 700 мили и 1000 мили. До 24-годишна възраст бях участвал в 8 такива ултрамаратона, което ме подготви не само физически, но и психически, давайки ми увереността да участвам и завърша състезанието на 3100 мили на 24-годишна възраст. Не на последно място, аз медитирам редовно от 15-годишен и медитацията е тази, която ми дава способността да остана вдъхновен и да реализирам физически вътрешния потенциал, който всички ние притежаваме, но в повечето случаи не осъзнаваме.

Колко е важна физическата подготовка и до каква степен здравата психика може да компенсира физическия фактор?
Бих искал да поясня, че при тези ултрамаратони и по-специално при състезанието на 3100 мили ние отиваме отвъд ума или психиката и се докосваме до един енергетизиращ, дълбок, непоклатим вътрешен мир, който на мен ми дава способността да бягам. Разбира се, важно е да си в добра физическа форма и опитът определено е предимство, но без силата на духа, физическата и психическата добра форма не са достатъчни сами по себе си.



Къде е балансът между психика и тяло и можем ли наистина да подчиним материята на духа?
За мен духовният и физическият аспект вървят ръка за ръка. Ако бягаш 6 или 10-дневно състезание, някак си можеш да ги избягаш чисто физически, но да пробягаш 3100 мили за по-малко от 52 дни без силата на духа и медитацията, не мисля, че това е възможно. За мен бягането и по-специално това на дълги разстояния е динамична форма на медитация, която обединява физическото и духовното. Ако имаме здрав дух, ще сме по-здрави и физически. Когато се чувствам хармонично, вероятността за контузии намалява значително и способността ми да бягам по-дълго и по-бързо се увеличава.

По време на бягането до каква степен си фокусиран върху тичането и забравяш ли изцяло за физическото си тяло, за да се отдадеш на духовни преживявания?
Вътрешното преживяване е фокусът на моето бягане. Това е изцяло духовното преживяване, но това не е осъществимо,  когато нещо те боли, като мазол например. Тогава настъпва истинската битка между духа и физическото ограничение. Ако успееш да останеш фокусиран върху духовното в себе си, то ти помага да преодолееш физическото ограничение.



Как точно  бягането наподобява медитативната практика?
Моят учител по медитация гуру Шри Чинмой ни учи, че чрез физическата активност и себенадминаване ние проявяваме трансцеденталното тук, на Земята. Той ни учи, че физическото и духовното вървят ръка за ръка и те са двата ни крака, с които вървим по пътя на себереализацията ни - т.нар. в източната традиция просветление. Когато бягаме и сме физически активни, нашата молитва се задълбочава, в същото време глъбината на молитвата ни дава физическата способност да продължаваме. Тази философия се среща и при бягащите будистки монаси в Япония и други духовни традиции по света, заснети от Санджей Рауел във филма „3100: Бягане и себенадминаване”.

Имал ли си моменти, когато си бил на ръба да се откажеш?
За щастие, не съм имал такива моменти.

Как се чувстваш след края на състезанието?
При повечето състезания финиширането е кулминацията, но при това на 3100 мили преживяванията по пътя към целта, сълзите и усмивките, между стартирането и финиширането, са най-ценните моменти. Непосредствено след края на състезанието аз лично не чувствам нищо по-специално, а само огромна физическа умора. На следващия ден дори е трудно да си представиш, че се е случило нещо свръхестествено, все едно състезанието не се е случило, все едно си бил в друго измерение и след края се връщаш в обичайното. Единствено пълната физическа изтощеност ти напомня и доказва, че си преминал през нещо свръхчовешко.  Но с течение на времето започваш да осъзнаваш трансформацията, през която си преминал и която е станала част от теб, т.е. осъзнаваш, че си далеч по-добра версия на себе си, по-щастлива, удовлетворена, изпълнена и пълноценна.



Колко е дълъг периодът на възстановяване и физически, и психически?
Възстановяването е трудно да се определи, но на този етап на мен ми е необходима поне година преди да съм в състояние да тренирам активно на най-високо ниво. При всеки е различно и зависи от трудностите и преживяванията, през които си преминал по време на състезанието.

Как навиците ти и начинът ти на живот са се пригодили така, че да спомагат за формата, необходима на един успешен участник в „3100”?
За мен бягането на дълги разстояния е начин на живот и, както казах, форма на медитация, то е част от ежедневната ми медитация. Тренирам целогодишно, но не защото се подготвям за състезанието, а защото ми носи радост, дава ми новост и енергия в ежедневния живот.

Ти също беше на представянето на филма във Варна, където той взе награда за най-добра режисура. Как бе приет той от зрителите и от критиката? Отворени ли са хората към тази тема?
Мисля, че хората са много възприемчиви и приемат духовността много естествено, когато им е предложена през призмата на спорта. Поради естеството на публиката не можеш да се задълбочиш твърде много в духовния аспект, но самият филм доста обстойно навлиза в духовното по много достъпен за всеки човек начин. Хората задават много оригинални въпроси, за съжаление не си ги спомням с подробности. Някой ми беше предложил да си записвам всички въпроси на лекциите, които давам и после да напиша книга с отговорите :)

Още по темата:

Проф. Веселин Дафов, философ: „Човешката душа е винаги красива” Интервю

Проф. Веселин Дафов, философ: „Човешката душа е винаги красива”

Тялото умира, но разумността, творчеството продължава да живее и след смъртта

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи Интервю

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи

Според италианския писател носим истинското щастие в себе си още от самото ни раждане

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!” Интервю

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!"

Филмът на режисьора „Високо”, посветен на фотографа Александър Иванов, ще бъде излъчен днес (30 ноември) по БНТ 1.

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане Интервю

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане

Често хората бъркат секса с любовта

Даниел Пангев: „Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени“ Интервю

Даниел Пангев: „Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени“

Пътешественикът обикаля света в търсене на изгубените или неизвестни български отпечатъци

Джани Ролистенова: „Няма едномесечни диети, които да направят трайни чудеса с тялото” Интервю

Джани Ролистенова: „Няма едномесечни диети, които да направят трайни чудеса с тялото”

Според специалиста по холистично хранене комбинацията от кето диета и гладуване работи безотказно

„Чудната градина” вдъхва надежда на хора с интелектуални и физически увреждания Интервю

„Чудната градина” вдъхва надежда на хора с интелектуални и физически увреждания

Д-р Хасан Ефраимов и Мария Методиева от фондация „Св. Николай Чудотворец" дават работа на 22 души с над 51% нетрудоспособност

Полина Андреева: „Възрастните хора имат огромно желание да учат” Интервю

Полина Андреева: „Възрастните хора имат огромно желание да учат"

Социалният проект на сдружение „Степ" им помага и ги спасява от самотата

Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си” Интервю

Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си”

Българите в чужбина милеят за родината, но и чужденците обичат песните ни

Ивана Александрова: „Инфлуенсър вече е изкривено понятие” Интервю

Ивана Александрова: „Инфлуенсър вече е изкривено понятие”

Те разделят хората на два лагера - едни ги презират, други ги боготворят. Нека се запознаем с една от известните блогърки и влогърки

Иван Шопов за космическата одисея на българската народна музика Интервю

Иван Шопов за космическата одисея на българската народна музика

„Чрез електронния прочит фолклорът има шанс да се слуша от повече млади българи"

Ива Бонева, директор на ЦПО: „Различието е ценност, но заедно е по-добре!” Интервю

Ива Бонева, директор на ЦПО: „Различието е ценност, но заедно е по-добре!”

Искаме да променим училищната среда така, че тя да приеме всяко различно дете

Асен Великов: 99% от емигриралите българи живеят с родината в сърцето Интервю

Асен Великов: 99% от емигриралите българи живеят с родината в сърцето

Фотографът Асен Великов за любовта към българските традиции и фолклор

„Таро са като живо същество” Интервю

„Таро са като живо същество”

Богомила-Сандия е проводник на висши сили, които й посочват коя карта да избере

Арх. Георги Стоилов: „В древността има наистина странни неща” Интервю

Арх. Георги Стоилов: „В древността има наистина странни неща”

Именитият архитект вярва, че „чинията” на Бузлужда ще полети отново