Подкрепете ни!




ИнтервюЕли Иванова / 13 август 2019

Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация”

Най-младият участник в „3100 мили: Себенадминаване” разказва за един от начините да станеш свръхчовек

Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация”
Състезанието „3100 мили: Себенадминаване” се провежда вече за 23-ти път в Ню Йорк, където участниците имат на разположение 52 дни, за да пробягат 3100 мили (почти 5000 км). Това е най-дългото сертифицирано състезание в света. Бяга се всеки ден от 6 сутринта до полунощ, като разстоянието, което се изминава на ден, е средно 95 км. Тича се около една определена зона в Куинс и са нужни повече от 5600 обиколки на трасето, за да се покрият тези 3100 мили.

Както и самото име подсказва, бегачите поемат това предизвикателство не заради спортните постижения, а заради своя личен стремеж към себенадминаване. Целите на всекиго са безкрайно лични и победителят не получава материален приз, а, напротив, най-голямата награда - победата над себе си. Препятствията по пътя са много.

Като начало участниците трябва да надмогнат тежките климатични условия, защото „3100” се провежда през горещите юли и август, а в Ню Йорк този период от годината се характеризира и с висока влажност. След това идват и личните прегради, породени от травмите и умората. Бегачите се борят да подчинят физиката на духа си, да не се отказват въпреки екстремните трудности.

Психологическият фактор е в основата на концепцията на състезанието. Това е и смисълът, който създателят Шри Чинмой (1931-2007) е вложил при  създаването му през 1997 г. Шри Чинмой е философ, духовен водач и борец за мир, идващ от Индия, но развил делото си в САЩ. Своите ученици той насърчава да бягат, защото тичането според него е медитативна практика, чрез която може да се постигне духовен растеж на душата.

Много от бегачите действително разказват, че по време на маратона са имали духовни преживявания и среща с трансценденталното. Един от тях е българинът Цветан Цеков - Шопан, който участва 8 пъти и 3 пъти завършва пробега. Той има 18 години практика като бегач на ултрамаратони и е най-младият участник в „3100 мили: Себенадминаване” до този момент. През последните 15 години Цветан изнася и мотивиращи лекции в България, САЩ и Австрия, където с радост споделя своя опит и преживявания на трасето.  

Цветан също така е персонаж в документалния филм „3100: Бягане и себенадминаване” на режисьора Санджай Роулал. Филмът бе показан тази година в рамките на Международния кинофестивал на здравните филми, който се проведе във Варна и спечели награда за най-добра режисура.

На 6 август „3100: Бягане и себенадминаване” бе показан и в Пловдив. Прожекцията бе част от програмата на града като Европейска столица на културата за 2019 г. На този ден се състоя и финалът на състезанието, което тази година завърши и друг българин - Тодор Димитров. 

Разговаряме с Цветан Цеков за неговите лични преживявания на трасето на „3100 мили: Себенадминаване” и постигането на свръхчовешкото.

Ти си най-младият участник в „3100”. Какво те подготви психически за такова изпитание на тази крехка възраст?
На 20-годишна възраст започнах да бягам многодневни състезания, 6 дни, 10 дни, 700 мили и 1000 мили. До 24-годишна възраст бях участвал в 8 такива ултрамаратона, което ме подготви не само физически, но и психически, давайки ми увереността да участвам и завърша състезанието на 3100 мили на 24-годишна възраст. Не на последно място, аз медитирам редовно от 15-годишен и медитацията е тази, която ми дава способността да остана вдъхновен и да реализирам физически вътрешния потенциал, който всички ние притежаваме, но в повечето случаи не осъзнаваме.

Колко е важна физическата подготовка и до каква степен здравата психика може да компенсира физическия фактор?
Бих искал да поясня, че при тези ултрамаратони и по-специално при състезанието на 3100 мили ние отиваме отвъд ума или психиката и се докосваме до един енергетизиращ, дълбок, непоклатим вътрешен мир, който на мен ми дава способността да бягам. Разбира се, важно е да си в добра физическа форма и опитът определено е предимство, но без силата на духа, физическата и психическата добра форма не са достатъчни сами по себе си.



Къде е балансът между психика и тяло и можем ли наистина да подчиним материята на духа?
За мен духовният и физическият аспект вървят ръка за ръка. Ако бягаш 6 или 10-дневно състезание, някак си можеш да ги избягаш чисто физически, но да пробягаш 3100 мили за по-малко от 52 дни без силата на духа и медитацията, не мисля, че това е възможно. За мен бягането и по-специално това на дълги разстояния е динамична форма на медитация, която обединява физическото и духовното. Ако имаме здрав дух, ще сме по-здрави и физически. Когато се чувствам хармонично, вероятността за контузии намалява значително и способността ми да бягам по-дълго и по-бързо се увеличава.

По време на бягането до каква степен си фокусиран върху тичането и забравяш ли изцяло за физическото си тяло, за да се отдадеш на духовни преживявания?
Вътрешното преживяване е фокусът на моето бягане. Това е изцяло духовното преживяване, но това не е осъществимо,  когато нещо те боли, като мазол например. Тогава настъпва истинската битка между духа и физическото ограничение. Ако успееш да останеш фокусиран върху духовното в себе си, то ти помага да преодолееш физическото ограничение.



Как точно  бягането наподобява медитативната практика?
Моят учител по медитация гуру Шри Чинмой ни учи, че чрез физическата активност и себенадминаване ние проявяваме трансцеденталното тук, на Земята. Той ни учи, че физическото и духовното вървят ръка за ръка и те са двата ни крака, с които вървим по пътя на себереализацията ни - т.нар. в източната традиция просветление. Когато бягаме и сме физически активни, нашата молитва се задълбочава, в същото време глъбината на молитвата ни дава физическата способност да продължаваме. Тази философия се среща и при бягащите будистки монаси в Япония и други духовни традиции по света, заснети от Санджей Рауел във филма „3100: Бягане и себенадминаване”.

Имал ли си моменти, когато си бил на ръба да се откажеш?
За щастие, не съм имал такива моменти.

Как се чувстваш след края на състезанието?
При повечето състезания финиширането е кулминацията, но при това на 3100 мили преживяванията по пътя към целта, сълзите и усмивките, между стартирането и финиширането, са най-ценните моменти. Непосредствено след края на състезанието аз лично не чувствам нищо по-специално, а само огромна физическа умора. На следващия ден дори е трудно да си представиш, че се е случило нещо свръхестествено, все едно състезанието не се е случило, все едно си бил в друго измерение и след края се връщаш в обичайното. Единствено пълната физическа изтощеност ти напомня и доказва, че си преминал през нещо свръхчовешко.  Но с течение на времето започваш да осъзнаваш трансформацията, през която си преминал и която е станала част от теб, т.е. осъзнаваш, че си далеч по-добра версия на себе си, по-щастлива, удовлетворена, изпълнена и пълноценна.



Колко е дълъг периодът на възстановяване и физически, и психически?
Възстановяването е трудно да се определи, но на този етап на мен ми е необходима поне година преди да съм в състояние да тренирам активно на най-високо ниво. При всеки е различно и зависи от трудностите и преживяванията, през които си преминал по време на състезанието.

Как навиците ти и начинът ти на живот са се пригодили така, че да спомагат за формата, необходима на един успешен участник в „3100”?
За мен бягането на дълги разстояния е начин на живот и, както казах, форма на медитация, то е част от ежедневната ми медитация. Тренирам целогодишно, но не защото се подготвям за състезанието, а защото ми носи радост, дава ми новост и енергия в ежедневния живот.

Ти също беше на представянето на филма във Варна, където той взе награда за най-добра режисура. Как бе приет той от зрителите и от критиката? Отворени ли са хората към тази тема?
Мисля, че хората са много възприемчиви и приемат духовността много естествено, когато им е предложена през призмата на спорта. Поради естеството на публиката не можеш да се задълбочиш твърде много в духовния аспект, но самият филм доста обстойно навлиза в духовното по много достъпен за всеки човек начин. Хората задават много оригинални въпроси, за съжаление не си ги спомням с подробности. Някой ми беше предложил да си записвам всички въпроси на лекциите, които давам и после да напиша книга с отговорите :)

Още по темата:

Д-р инж. Петър Сапунджиев: Не трябва да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, Интервю

Д-р инж. Петър Сапунджиев: Не трябва да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, каквато е

Сега това е най-близкото до друга планета, до което можем да се докоснем на Земята

Чистим Авгиевите обори Интервю

Чистим Авгиевите обори

Ще останат само души, които могат да откликнат на новите вибрации и енергия, и искат да живеят в мир и любов

Мартин Иванов: Бих през лицето съвременната „култура“ Интервю

Мартин Иванов: Бих през лицето съвременната „култура“

Как 18-кратният победител в предаването „Последният печели” върна носталгията по едни като че ли отдавна забравени времена

Актрисата Лора Мутишева: Без мисъл няма смисъл! Интервю

Актрисата Лора Мутишева: Без мисъл няма смисъл!

Театърът е особен вид общуване, което е все по-рядко срещано и все по-нужно

По-важно е какво специално има в един човек с ограничения, а не какви са проблемите му Интервю

По-важно е какво специално има в един човек с ограничения, а не какви са проблемите му

С 2% зрение Дилиян Манолов е незрящ фотограф и младежки делегат към ООН. Занимава се и с психология, актьорско майсторство и писане на поезия.

Анастас Пунев, доктор по право: Конституцията принадлежи на живите, не на мъртвите Интервю

Анастас Пунев, доктор по право: Конституцията принадлежи на живите, не на мъртвите

Държавата е необходимото зло, с което се налага да влезем в прагматични отношения за колективна изгода

Калоян Василев: Често хората не разбират, че са обект на хакерска атака Интервю

Калоян Василев: Често хората не разбират, че са обект на хакерска атака

Старите операционни системи, които се ползват най-често, са най-застрашени, твърди управителят на КиберСигурност ЕООД

Снежанка Бонева от фондация „Последната клетка”: Единственият начин да се дресират Интервю

Снежанка Бонева от фондация „Последната клетка”: Единственият начин да се дресират делфини е чрез глад

Агонията на тези животни се продава с помощта на весели реклами, за да се прикрие ужаса. Крайно време е България да започне да спазва законите за защита на животните.

Българите - с корени в небето Интервю

Българите - с корени в небето

Българщината е като цвете в асфалта - колкото и да я потискат, насилват, превъзпитават, винаги оцелява, казва Ивинела Самуилова

Ваклуш Толев: Еволюция без гърч няма! Интервю

Ваклуш Толев: Еволюция без гърч няма!

Духовният учител Ваклуш разказва каква е ролята на болестите, природните катаклизми и социалните конфликти за човешката еволюция

Призванието „професионален читател” Интервю

Призванието „професионален читател"

Христо Блажев чете средно 200 книги годишно. Съветва пишещите да не чакат идеални условия, а да „включват” мозъка си когато трябва

В момента получаваме много подкрепа от висшите сили, но трябва да сме отворени за нея Интервю

В момента получаваме много подкрепа от висшите сили, но трябва да сме отворени за нея

Чародейката Богомила-Сандия смята, че е време всичко фалшиво да отпадне и връщане назад няма...

Децата трудно ще се депресират, ако родителите им са спокойни и уверени Интервю

Децата трудно ще се депресират, ако родителите им са спокойни и уверени

Мадлен Алгафари съветва как да успокоим най-малките

Фотографът Велислав Балдев - полет над града Интервю

Фотографът Велислав Балдев - полет над града

Той представя Пловдив по нов, вълнуващ начин, като кълбо от линии, сенки, симетрия и хаос

Милен Врабевски: Създаваме рок музика от световна класа! Интервю

Милен Врабевски: Създаваме рок музика от световна класа!

Турнето на Intelligent Music Project е едно от меломанските събития на годината