Подкрепете ни!




ИнтервюЙоана Стефанова, снимки Добрин Кашавелов / 02 април 2020

Децата трудно ще се депресират, ако родителите им са спокойни и уверени

Мадлен Алгафари съветва как да успокоим най-малките

Мадлен Алгафари е психотерапевт, писателка, редактор и режисьор. Специализира в
Мадлен Алгафари е психотерапевт, писателка, редактор и режисьор. Специализира в индивидуална и групова психотерапия, а основните теми, с които тя се занимава, са екзистенциални проблеми, психодиагностика, неврози, фобии, хранителните разтройства.
Много трудно нещо може да остане скрито от децата. Колкото и да са малки, те винаги усещат, когато нещо не е наред, когато родителите им са притеснени или изнервени, или въобще когато светът се е преобърнал с краката нагоре. Детското съзнание е будно, но и все още крехко и податливо на всякакви мисли и емоции.
Предизвикателство за всеки родител е да разбере какво чувства неговото дете, как възприема дадената ситуация и как тя се отразява на психиката му. А още по-трудно е да открие правилния подход, чрез който да бъде упора и закрила на любимото си и безценно същество. Именно по тези теми говори психотерапевтът Мадлен Алгафари.

За какви притеснителни знаци в поведението на децата трябва да внимават родителите?
Затваряне, потиснатост, безенергийност или изнервеност, разрушително поведение –  например чупене. Възможно е и провокативно поведение – повече пакости. Потребност да се крещи. Падане на праговете на реактивност – т.е. по-малка поносимост и бурно реагиране на по-слаби стимули, отколкото преди – по-лесно плачене или ядосване.
Разстроен сън. Повишен апетит – особено за сладки неща, които временно успокояват. Повишена потребност от физически контакт. Понякога се наблюдава регрес в поведението – т.е. детето започва да се държи като по-малко, отколкото е. Понякога такива знаци са и някои телесни симптоми, които са психогенни и представляват соматизирана форма на потиснати емоции – гняв, страх.
Няма да ги посочвам всички, защото има опасност читателите да почнат да се самодиагностицират без да са достатъчно компетентни. Затова е нужна психотерапевтична консултация.   

Как да направим ежедневието им по-разнообразно, ако са затворени у дома?
Това зависи от възрастта на детето. Ако е бебе – играйте на обичайните игри с него – правене на физиономии, забавни звуци, песнички, импровизиране на музика с различни предмети, а също и игра в коритото – къпането успокоява. Ако е в предучилищна възраст – рисуване, скачане, пеене, драматизиране на приказки или изобретяване на неща – например гирлянди от цветни пластмасови капачки, какъвто направи вчера една моя пациентка с детето си. Творчеството е подходящо и за училищната възраст. Можете да питате децата си какво искат да правят. Когато им давате възможност да избират, расте увереността им. Спортувайте на любима музика заедно с детето, измисляйте състезателни домакински игри с разпределяне на някакви домашни задължения, подходящи са и всякакви игри със загадки и ребуси или подкрепа при домашните.
Ако става дума за тийнейджър – разговори за интересни за него неща – спорт, музика, отношения с другия пол, приятелства. Също съвместно спортуване в домашни условия. За тях е важно да останат свързани с връстниците си. Не можем да им забраним комуникация в социалните медии.
Важно е обаче всички примерни изброени активности да бъдат структурирани в някакъв график. Така децата свикват да очакват дейностите по едно и също време. А разписанието винаги внася успокоение.

Как да ги успокоим, ако се притесняват за възрастни роднини?
Когато искаме да успокоим едно дете, е важно ние самите да сме спокойни. Думите също са важни  и съобразени с възрастта, но ако ние самите излъчваме спокойствие и вяра, децата ще се чувстват също така. Можем да им кажем всичко, но е важно тонът ни да е спокоен. Разбира се, не можем да говорим за смърт на много малки деца.

Как да се справим, ако имат изблици на гняв или депресия?
Първо като се опитаме да разберем, че детската природа трудно може да се контролира с воля, трудно може и да се самоуспокои, защото й липсват когнитивни умения и житейска опитност. Затова е важно, преди да реагира с гняв, родителят да преброи до 10 и да издиша дълбоко няколко пъти. Всички емоции са нормални за човека – и за децата, и за възрастните. Един емоционално интелигентен възрастен ще изразява своите емоции по здравословен начин и ще приеме и детските емоции. А примерът му ще бъде изкопиран от детето. Децата се учат повече от показано, отколкото от казаното.


Трудно ще се депресира дете, чийто родител не е депресиран. А ако има повод да е тъжно, можете да го изслушате, успокоите и разведрите накрая с положително преживяване.
Как да успокоим безпокойството им?
Прегръдка, топъл тон на гласа, отвличане на вниманието с нещо забавно и интересно и, както по-горе казах, – с вашето собствено успокояване. Съществуват различни техники за намаляване на тревожността – дълбоко и бавно издишване, физическа активност, отвличане на вниманието, приемащо отношение и към трудностите. Има безплатни многочасови лекции по темата на фейсбук страницата на Български институт по Неорайхианска аналитична психотерапия: „Вирусът на паниката“ и „Как да запазим психичното си здраве при криза?“. А безпокойството в случая ще намалее и ако изгасите телевизорите вкъщи.

Как да избегнем скандали, които са резултат на повишеното напрежение у дома?
Като се научите да говорите със спокоен тон и топла категоричност и за нещата, които не ви харесват. Ако умеете да говорите от полето на добронамереността и любовта дори и за недоволството си, скандали няма да има. Ако все пак се стигне до експлозивни реакции, все пак е добре отново да преброите до 10 и да издишате няколко пъти преди да говорите.
Настоящата ситуация катализира стари, замитани под килима конфликти. Много хора потърсиха терапевтична помощ в момента именно за отлагани дълго проблеми.
Как самите родители да бъдат спокойни и премерени?
Мисля, че цялата тази извънредна световна ситуация ще помогне на много хора да постигнат повече осъзнатост и зрялост. Една от причините за крайностите в поведението ни е именно незрелостта, фактът, че много хора са възрастни на години, но не й на съзнание. Ако се затруднявате да останете спокойни и премерени, потърсете терапевтична подкрепа. В момента всички колеги сме отворени за такава. Общуването с терапевт позволява смяна на много гледни точки, преосмисляне на отношения. Това по принцип са шансовете в терапевтичния процес, които могат да позволят на възрастните да осъзнаят личната си отговорност, смисъла на случващите се неща, силата, която имаме, за да се саморазболяваме или самолекуваме.
Сега могат да се потърсят и много полезни и приятни изживявания, зареждащи позитивно, за които до сега в живота не е оставало време и пространство.
Как родителите да отговарят на трудни въпроси, зададени им от децата относно ситуацията?
Спомнете си филма „Животът е прекрасен“ с Роберто Бенини. На какво беше способен един баща, за да не разбере детето му, че е попаднало в концлагер. Затова се изисква зрялост, за да си родител. На различните възрасти трябва да се говори с различни думи, за да може детето да разбере, но важното е да не се всява страх! Най-важна е интонацията и излъченото спокойствие, без излишен драматизъм. Универсални примери не е добре да се дават, защото всеки родител познава най-добре детето си и може да избере най-верните за него думи.

снимка: iStockснимка: iStock

Как да спрат децата да прекарват цялото си време на компютъра без това да изглежда като наказание?
Ако родителят предложи по-забавна алтернатива, детето с удоволствие ще остави телефона и ще отиде да меси хляб или да рисува с ръце, или да пее на балкона, или да пука балони, за да вентилира напрежението си. Екранът повишава нивата на допамин и децата са превъзбудени след това от дългото стоене пред екран.  Поощренията винаги са по-добрият възпитателен инструмент. „Браво за изложбата от картини!“ има повече ефект от „Престани да играеш на компютъра!“. Наказанията са последна мярка, която, ако се наложи да използвате, сведете до ограничаване на някакво удоволствие, но не и създаване на неудоволствие като някогашните крайни форми на наказание чрез умишлено причиняване на болка.
Преди години говорехме много за последиците от прекалено суровото възпитание, но днес все по-често говорим за вредните последици от прекалено либералното възпитание.
Компетентният родител не трябва да се притеснява да поставя граници. Това дори успокоява, ако е направено със спокойна сила и топла категоричност. Децата се нуждаят от тях. Така и респектът към родителя се запазва и не се разместват ролите в семейството. Децата, на които им липсват граници, са тревожни и затруднени впоследствие при интегрирането във външна среда. Често не им достига емпатия и са консуматорски настроени. Важно е тези лимити да се поставят убедително, но с любов. Когато родителят умее хем да внимава и обгрижва, хем да поставя ограничения, той прави добро на детето си – подготвя реалистичната му представа за бъдещия живот на възрастен.

Как да се предпазят децата от самоубийствени мисли?
Като не им позволим да се депресират. Това означава, че и самите ние трябва да запазим оптимистичната си нагласа. Самоубийствени мисли може да има дете, расло в дисфункционално семейство. Трудно ще се потисне дете, чиито родители са спокойни, усмихват се и му отделят качествено внимание. Това означава, че родителят не бива да пропусне да се погрижи и за себе си. Най-голямото наказание за едно дете е нещастният родител, а щастливият е най-големият подарък и пример за начина, по който то самото да се отнася към себе си.

И не забравяйте, родители, че чрез децата си растете и вие. А при кризисни ситуации – още повече, защото децата са още деца. Очаква се големите да сте вие!

Още по темата:

Анастас Пунев, доктор по право: Конституцията принадлежи на живите, не на мъртвите Интервю

Анастас Пунев, доктор по право: Конституцията принадлежи на живите, не на мъртвите

Държавата е необходимото зло, с което се налага да влезем в прагматични отношения за колективна изгода

Калоян Василев: Често хората не разбират, че са обект на хакерска атака Интервю

Калоян Василев: Често хората не разбират, че са обект на хакерска атака

Старите операционни системи, които се ползват най-често, са най-застрашени, твърди управителят на КиберСигурност ЕООД

Снежанка Бонева от фондация „Последната клетка”: Единственият начин да се дресират Интервю

Снежанка Бонева от фондация „Последната клетка”: Единственият начин да се дресират делфини е чрез глад

Агонията на тези животни се продава с помощта на весели реклами, за да се прикрие ужаса. Крайно време е България да започне да спазва законите за защита на животните.

Българите - с корени в небето Интервю

Българите - с корени в небето

Българщината е като цвете в асфалта - колкото и да я потискат, насилват, превъзпитават, винаги оцелява, казва Ивинела Самуилова

Ваклуш Толев: Еволюция без гърч няма! Интервю

Ваклуш Толев: Еволюция без гърч няма!

Духовният учител Ваклуш разказва каква е ролята на болестите, природните катаклизми и социалните конфликти за човешката еволюция

Призванието „професионален читател” Интервю

Призванието „професионален читател"

Христо Блажев чете средно 200 книги годишно. Съветва пишещите да не чакат идеални условия, а да „включват” мозъка си когато трябва

В момента получаваме много подкрепа от висшите сили, но трябва да сме отворени за нея Интервю

В момента получаваме много подкрепа от висшите сили, но трябва да сме отворени за нея

Чародейката Богомила-Сандия смята, че е време всичко фалшиво да отпадне и връщане назад няма...

Фотографът Велислав Балдев - полет над града Интервю

Фотографът Велислав Балдев - полет над града

Той представя Пловдив по нов, вълнуващ начин, като кълбо от линии, сенки, симетрия и хаос

Милен Врабевски: Създаваме рок музика от световна класа! Интервю

Милен Врабевски: Създаваме рок музика от световна класа!

Турнето на Intelligent Music Project е едно от меломанските събития на годината

Ако детето види, че родителите четат, то също ще чете Интервю

Ако детето види, че родителите четат, то също ще чете

Близкото бъдеще е в комбинацията от „книга + филм + аудио + добавена реалност", убеден е главният редактор на издателство „Софтпрес”

Проф. Веселин Дафов, философ: Човешката душа е винаги красива Интервю

Проф. Веселин Дафов, философ: Човешката душа е винаги красива

Тялото умира, но разумността, творчеството продължава да живее и след смъртта

Акция „Спаси книга“ – книжарницата, която дарява втори живот Интервю

Акция „Спаси книга“ – книжарницата, която дарява втори живот

Хора даряват ненужни за тях книги, които намират свой нов дом

Човекът с ухо на ръката Интервю

Човекът с ухо на ръката

Авангардният артист Stelarc създава алтернативни анатомични структури, за да изучава различни състояния и усещания

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи Интервю

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи

Според италианския писател носим истинското щастие в себе си още от самото ни раждане

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!” Интервю

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!"

Филмът на режисьора „Високо”, посветен на фотографа Александър Иванов, ще бъде излъчен днес (30 ноември) по БНТ 1.

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане Интервю

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане

Често хората бъркат секса с любовта