Светът в теб3 март 2022

Дискомфортът, който изпитваме, е колективна мъка

Експертът по мъка Кеслер ни съветва как да преминем през страха, гнева, отричането и паниката

Снимка: Milada Vigerova, Unsplash

Дейвид Кеслер е най-добрият експерт по мъка в света. Той е съавтор с Елизабет Кюблер-Рос на много книги за скръбта и тежките загуби. Работил е дълги години в три болнични заведения в Лос Анджелис и помага на хора в тежки за тях моменти. Неговата доброволческа дейност включва създаването на екип от специалисти, също доброволци, които да говорят с пострадалите от травматични събития. Оказват подкрепа и на службите за бедствия на Червения кръст.

Кеслер е основател на www.grief.com, който има над 5 милиона посещения годишно от 167 страни. Кеслер споделя мислите си защо е важно да признаем мъката, която можем да изпитваме, как да я управляваме и как да повярваме, че може да намерим смисъл в нея. Дните на карантина и пълна социална изолация са тежки за човешката психика, но като че ли в момента хората са по-разтревожени от заплахата от зараза, отколкото за това какво губят като човеци, докато са откъснати от света.

В момента хората изпитват мъка. Чувстваме, че светът се е променил и се страхуваме от тази неизвестност. Уж знаем, че това е временно, но го забравяме и изпадаме в паника, че този ад никога няма да свърши. Тъй както отиването до летището е завинаги различно усещане от това, което беше преди 11 септември... Изчезналата нормалност, страхът от икономическа нестабилност, загубата на живи контакти - това ни удря и ние скърбим. Колективно. Ние не сме свикнали с този вид колективна мъка, която витае във въздуха.

Скръбта, която предчувстваме, е това чувство, което изпитваме по отношение на бъдещето, когато сме несигурни. Обикновено тогава мислите ни се съсредоточават върху думата „смърт“. Чувстваме го, когато някой близък получи тежка диагноза или когато ни връхлети нормалната мисъл, че някой ден ще загубим родителите си.

Предвиждащата скръб носи настройки като: „Идва буря. Има нещо лошо навън.“ С истерията покрай пандемията от коронавирус този вид мъка е много объркваща за хората. Нашият примитивен ум знае, че се случва нещо лошо, но ние не можем да го осъзнаем напълно, не можем да го видим реално. Това нарушава нашето чувство за сигурност. Ние чувстваме тази загуба на безопасност. Всички заедно скърбим на макро и микро ниво – и това е ново усещане за нас.

Важно е да сме наясно с етапите на скръбта, това ще ни е необходимо, за да разберем по-добре себе си.

В началото има отричане: „Този вирус няма да ни повлияе.“ После идва гневът: „Карате ме да остана вкъщи и ми отнемате всички дейности?!“ Идва пазарлъкът: „Добре, ако се съглася на социална дистанция за две седмици всичко ще е по-добре, нали?“ Следва тъгата: „Не знам дали това някога ще свърши…“. Накрая идва приемането: „Това се случва. Трябва да измисля как да продължа.“

Приемането, както може би се досещате, е мястото, където се крие силата. Ние намираме контрол в приемането. Мога да си измия ръцете. Мога да спазя безопасно разстояние. Мога да се науча как да работя при новите обстоятелства.

Тревожният ни ум се опитва да ни предпази и ни показва образи как родителите ни се разболяват и умират. Целта ни е не да пренебрегнем тези образи или да се опитваме да ги накараме да изчезнат с цената на болезнени усилия. Умът няма да ни позволи да направим това. Ако чувствате, че най-лошият сценарий се оформя в главата ви, накарайте се да мислите за най-добрия сценарий. Това е по силите ви. Всички се разболяваме и светът продължава. Нито един от сценариите не трябва да се игнорира, но и не трябва да бъде оставен да доминира.

Предсказващата скръб е умът, който отива в бъдещето и си представя най-лошото. За да се успокоите, трябва да останете в настоящето. Това е познат съвет за всеки, който е медитирал или практикувал концентриране на вниманието, но хората винаги са изненадани колко прозаично може да бъде този процес:

Можете да назовете пет неща в стаята. Компютър, стол, снимка на кучето, стара килим и чаша за кафе. Това е толкова просто. Дишайте. Осъзнайте това в настоящия момент, нищо, което не сте очаквали, не се случва. В този момент сте добре. Имате храна. Не сте болни. Използвайте сетивата си и осъзнайте какво те усещат. Бюрото е твърдо. Одеялото е меко. Усещам как въздухът влиза в носа ми и излиза при вдишване-издишване. Това е добро упражнение срещу тревогата и болката.
Можете също така да мислите как да пуснете това, което не можете да контролирате. Това, което вашият съсед прави, е извън вашия контрол. Това, което е във вашия контрол, е да стоите на шест метра от тях и да миете ръцете си. Фокусирайте се върху това.
И накрая, сега е подходящият момент да се запасите със състрадание. Всеки си има различни нива на страх и скръб и това се проявява по различни начини. Затова бъдете търпеливи. Когато виждате, че ваш приятел или близък е почти обезумял от страх, паника и повишена тревожност, спомнете си какъв е той, когато е в нормална ситуация, той по принцип не изглежда като човека, който в момента виждате.

Това, през което минава планетата и човечеството, е временно състояние. Знам това от опита, който придобих, работейки 10 години в болничната система. Бях обучаван за ситуации като тази. Изучих и пандемията от испански грип през 1918 г. Предпазните мерки, които предприемаме сега, са правилни. Историята ни казва, че изпитанието е преодолимо. Ще оцелеем. Това е време за прекомерна защита, но опасността не е от прекалено висока степен.

Емоциите се нуждаят от движение. Важно е да признаем през какво преминаваме. Чувстваме се тъжни. Позволете си тези пет минути, за да се почувствате тъжни. Не се критикувайте, че изпитвате тези чувства, не се опитвайте и да ги спирате или потушавате. Ако позволим на чувствата да се случат, те ще се случат по подреден начин и това ще ни даде възможност да не ставаме жертви на емоциите си. Абсурдно е да мислим, че не трябва да изпитваме мъка в момента. Позволете си да почувствате мъката и продължавайте напред.

Източник