ИсторияНайден Колчев / 26 април 2021

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил”

Щетите тук, освен Беларус и Украйна, са най-големи заради информационното затъмнение

Днес се навършват 35 години от аварията в АЕЦ „Ленин“. По този повод публикуваме отново интервюто ни с доцент Благородка Велева от Института по метеорология и хидрология към БАН. Защото винаги трябва да помним какво ни причини престъпното мълчание на властта тогава.

През 1986 г. Благородка Велева е на 27 години – млад учен в Института по метеорология и хидрология към БАН. Всяка сутрин тя прави анализ на проби от въздуха, но резултатите от тези, взети на 1 май, са доста различни, направо ужасяващи.

- Какви са първите ви спомени, свързани с аварията в централата?
- Като млад учен тогава правех гама-спектрометричен анализ на проби. На 1 май сутринта резултатите показаха, че става нещо изключително сериозно. Видяхме, че се случва нещо с огромни мащаби, каквито дотогава не бяхме измервали.

- Не бяхте ли научили до този момент за Чернобил?
- Тогава нямахме контакти с колеги от чужбина, гледахме да се информираме от радио „Свободна Европа“ и други западни медии. Тогава мъжът ми бе на Черни връх, гледал югославска телевизия и там съобщили, че нещо става, че ще дойде радиоактивно замърсяване. Беше много трудно да се повярва, докато не видиш с очите си как броячът започва да свети… Не можех да си представя, че е възможно.

- Какъв беше редът после, на кого предадохте информацията от изследванията?
- Направихме протоколи, които предадохме на КИАЕМЦ (Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели) към МС.

- Някой оказа ли ви натиск да укривате информация?
- В лабораторията, където вървяха оперативните задачи по измерванията, седеше един господин, който настояваше, че няма смисъл да разпространяваме информация, че трябва да я проверим многократно, да изчакаме, че няма нужда от паника. Той беше външен, според мен от тайните служби. Иначе не помня да съм подписвала документ за държавна тайна, както се налагаше година по-късно. Тогава, за да може да публикуваме научна информация, трябваше да сме попълнили декларация, че не застрашаваме националната сигурност.

- Колко време се задържа този повишен радиоактивен фон?
- Със сигурност в атмосферата започна да пада бързо, но на някои места активността бе най-висока на 2 май. После имаше цялостно намаление и един вторичен пик на 9-10 май, от свежа въздушна маса, идваща директно от Чернобил. Но със сигурност 1 май не беше ден за манифестации.

- Какви бяха нивата на радиацията тук в сравнение с например Северна Европа?
- Радиоактивността например близо до Хелзинки, столицата на Финландия, бе по-ниска, въпреки че там облакът бе пристигнал бързо, още на следващия ден след аварията.

- А в Беларус?
- Със сигурност там е много висока. На някои места и до ден днешен те трябва да проверяват храната с дозиметър. Особено ако хората си я произвеждат от собствения двор. Там трябва да има задължителен радиационен контрол.

- Кои са най-замърсените места в България?
- Рило-Родопският масив, част от Горнотракийската низина – Стара Загора, Чирпан, в Софийско – Ихтиман и Вакарел са силно засегнати. Като цяло Северна България е по-малко пострадала. Просто така минаха облаците и концентрацията и до ден днешен в почвите е много по-висока в Южна България. Това да допуснеш да се облъчи цял един народ, защото не си взел управленски решения за защита и предпазване от радиацията, каквито имаше в Полша, Австрия и други държави, е престъпно.

- Имат ли директна връзка раковите заболявания и болестите на щитовидната жлеза в България с аварията в Чернобил?
- В изследване на колеги от ВМА се говори за такава връзка, особено за населението, което по онова време се е хранило с домашно произведено козе и овче мляко. И естествено, при децата. Бе открита пряка връзка между отложената радиоактивност, измерена в храни, фуражи, растения, и заболяването от рак на щитовидната жлеза при подрастващите деца. Хубавата новина е, че той е от сравнително по-лесно лечимите ракови заболявания.

- Значи от 1986 г. в България приемаме по-високи нива на радиация?

- Със сигурност първата година е така. Според изследвания (виж графиката) в България населението е най-облъчено през първата година в европейските страни. Това е заради невзетите мерки, заради лъжата, че не е опасно! Защото не бе спряно млякото, не бяха ограничени пътищата за постъпленията на радионуклеидите в храните. Това е истината. Освен това в началото на май всичко е зелено – тревата, развили са се зародиши на някои плодове, а и на животните тогава им бе позволено да пасат навън. Тогава нямаше никаква забрана да не се консумира мляко. Чак в средата на май се появиха първите препоръки да се мият улиците, да се избягва да се яде мляко и др.

- Кои хора са били най-податливи на чернобилската радиация?
- Критичната група са седемгодишните (виж графиката) – имат достатъчен обем на вдишване, но не и съпротивителни сили - значи хора, родени 1979-1980 г. И естествено, да не забравяме неонаталните облъчвания на плода. Става въпрос за бременните жени. И въобще за децата. Но е важно къде сте били по това време, дали сте тичали навън, на село, дали сте яли марули или ягоди, или пък пили мляко. Това беше огромна лъжа - да не се информира населението! Помня как тогава зам.-министърът на здравеопазването Любомир Шиндаров се появи пред целия български народ по телевизията и заяви, че няма никаква опасност.

- Какво влияние оказа тази авария в България в по-дългосрочен план?

- В природата сега имаме по-високи нива на концентрация на цезий в почвите и оттам – в растенията и храните. Това е огромна беда и проблем за векове.