Снимка: Wikimedia.org
2 декември 2012 г. остава в историята на спортните състезания с един акт на добра воля и честност, за които се спори дали са най-подходящите качества, щом става дума за спорт, победи и награден фонд.
През декември 2012 се провежда крос в Бурлада, Навара. Испанският бегач Иван Фернандес Аная се отказва от спечелването на състезанието на финала, само защото спортистът преди него остава втори поради объркване .
Аная се движи към финала на втора позиция. Преди него е Абел Мутай - бронзов медалист на 3000 метра с препятствия от Олимпиадата в Лондон. Аная вижда, че безспорният победител от Кения 10 метра преди финала се обърква и спира устрема си като мисли, че вече е пресякъл лентата.
Испанецът бързо настигна съперника си, но вместо да се възползва от грешката на Мутай и да спечели състезанието, започва с жестове да обяснява на кенийския спортист, че трябва да потича още малко до финала и му позволява да премине пръв.
„Той си беше законният победител. Той създаде преднина, която не можех да наваксам, ако не беше направил грешка. Победата си беше негова и заслужена“ - казва тогава 24-годишният Фернандес Аная. "Направих това, което трябваше да направя" - допълва той.
Треньор на Аная във "Витория" е бившият испански състезател Мартин Физ. Тренировките са в парка Прадо, където и Аная, и треньорът му някога, са навъртели стотици километри. Физ е европейски шампион от Хелзинки в маратона през 1994 г. и световен шампион от Гьотеборг през 1995 г.
„Това беше един много добър жест на честност“, коментира Физ. „Такива жестове вече не се правят. Или по-скоро никога не са се правили. Жест, който аз самият не бих направил. Със сигурност щях да се възползвам от ситуацията, за да спечеля. Жестът, който направи Аная, го прави по-добър човек, но не и по-добър спортист. Той пропиля шанс. Победата винаги те прави повече спортист."
А ето какво споделя Аная по случая:
„В кросовото състезание в Бурлада едва ли беше заложено нещо повече от това, че можех „да победя" олимпийски медалист. Но дори и да ми бяха казали, че победата щеше да ми спечели място в испанския отбор за европейското първенство, аз въпреки това нямаше да постъпя по друг начин... Мисля, че съм спечелил повече за името си като съм направил това, което съм направил, отколкото ако бях финиширал първи. И това е много важно, защото днес, с начина, по който вървят надолу нещата във всички сфери - футбола, обществото, политиката - един жест на честност си идва добре на мястото... "
